Диджей, продуцент, графичен дизайнер, блейдър. Несъмнено Живко Йорданов е най-дейният човек, когото съм срещал напоследък. Оказва се и най-разговорливият. Виждаме се малко преди да започне сет в Ink. Bar – един от софийските локали, в които пуска готин и лежерен хаус под името Artone. Думите му излизат със скоростта на картечница и въпреки това мисълта понякога изпреварва устата, за да скача неуморно между спомени за славните години на варненския нощен живот, близки до сърцето познанства с музиканти от времето на Myspace, ровене за плочи в магазина на Ramsey Hercules, случайни срещи с Neil deGrasse Tyson или онзи път, когато печели тв игра да се запознае с един от своите идоли – легендата на дийп и соулфул хауса Miguel Migs, и след това пуска трак с неговия глас.
Електроинженер по образование, Йорданов сменя рязко посоката след като открива музиката и започва отново да учи, за да се преквалифицира в дизайнер. Стига да го хванете в подходящ момент, усмихнатият млад мъж е способен да говори с часове (и заразителна носталгия) за места като Comics и Bubbles, културни артефакти от рода на списание Bravo, редки издания на записи, музикални анекдоти, лейбъли или тайните псевдоними на любими артисти. Впрочем неговият отдава почит на французина Ludovic Llorca или Art of Tones, ама реших, че с едно t стои по-добре.
Споменава много имена – Мартен, Mr Moon, Миро Гечев, Alexander Scott, Кирил Коев, Юлияна Манолова са малка част от тях. Не пести суперлативи и благодарност дори за тези, с които пътят му се е разделил по една или друга причина. На много ме научи. Да чуеш само какъв жесток глас има, брат! Адски съм му благодарен. Той е бог! Няколко фрази се повтарят по време на разговора ни и винаги звучат искрено. Лина Никол е поредният музикант, за когото не пести добри думи. Българската соул певица участва в последния му сингъл Missin’ You, който излиза с ремикси от италианците Harley & Muscle и аржентинеца Ladies On Mars. Първият от цели пет предстоящи сингли за 2019 се появява малко преди Diamondhouse Records да пуснат десетгодишното юбилейно издание на дебютния му трак Butterfly.
Как започна да правиш музика? На майтап. Един съсед правеше нео метъл и покрай него се зарибих да се науча да свиря на китара. Не ми се получи. По-интересен ми беше самият процес по записване на музиката. Той записваше вкъщи в години, когато домашната техника не бе толкова популярна и достъпна. Mного се запалих по правенето на бийтове на дръм машина и постепенно започнах да си изграждам идея какво ми се прави. Започнах с хип-хоп бийтове: карам блейдове от 22 години и покрай скейт културата се закачих към хип-хопа. После се насочих към джаз. Друг мой съсед започна да свири на барабани. Баща му беше вокалист и китарист на група Клас, имаше студио и ми показваше всякакви шашми и трикове. С него направихме десет парчета импровизации. Прекарвал съм цели дни, затворен с приятели, инструменти, пици, бири и цигари. Така за кратко се роди и трип-хоп бандата ни Gently Sky. Въобще, забавлявахме се много.
Доста еклектично. Така е. Вкъщи баща ми гледаше каубойски филми и четеше постоянно, майка ми танцуваше народни танци и обичаше Лили Иванова, Тhe Beatles и Bee Gees, a по-голямата ми с осем години сестра слушаше Michael Jackson и Take That. Беше готино. И все пак като че ли вкусът ми винаги се е въртял около джаза.
Кога се ориентира към хаус музиката? Oткрих (френския диджей и продуцент) Llorca и неговия албум от 2001 New Comer, който ме спечели със скрити тракове, готини семпли, цитати от филми и велика история за сложните му отношения с лейбъла. Първото негово парче, което чух беше The End. Иронично или не, това бе краят за мен (смее се). Llorca бе началото, след това открих DJ Iceberg и направих прехода към Naked Music и Miguel Migs, Lisa Shaw, Blue Six, Aya, Samantha James и цялата палитра от дийп и соулфул хаус. Преотких себе си в тази музика. Нямам музикално образование, правя всичко по слух и с помощта на музикантите, с които работя. Другото е чиста импровизация и забава. Дълго време търсих звука си. Минах и през електро и тек хаус във времето на Myspace. Около това време се запознах и с Миро Гечев, който ми показа как да не звуча евтино и ми даде супер ноу-хау, за което съм му адски благодарен. Kазват, че не трябва да се запознаваш с героите си, ама моите се оказаха супер. През 2010 се запознах с DJ Iceberg в MySpace, а той взе, че се оказа от Македония. Направихме една супер забавна клубна обиколка в София – Yalta, Ginger, където пускаха Мартен и Fozzie, Culture Beat с Emil Prize. Покрай него се запознах със супер готините македонци от лейбъла Artefact Records, които впоследствие издадоха доста мои неща.
Първият ти запис? Написах първото си парче Butterfly за голямата си любов. Беше 2008. Тя замина за Ирландия и бях в дупка. Преживях някакъв катарзис и исках да направя парче с история, подобно на всичките ми любими парчета. Не просто да седнеш днес и да правиш парче, а нещо зад което имаше емоция. Открих я в една флейстистка на име Ади и така се получиха нещата. Много време го циклих и след това се чудех къде да го дам. Същата година се запознах с Alexander Scott съвсем случайно в магазина за кънки, в който работих. Бях го слушал да пуска и харесвах неговия звук – концептуален хаус, тек хаус, класика. Разпознах го веднъж в магазина, заговорихме се и се оказа, че живее на съседната улица. Идваше да си говорим и пушим цигари. Запозна ме с другите от ъндърграунд лейбъла Adultempo Specialists (издавал KiNK, Mr. Moon, Phuture Shock) и покрай тях започнах да пускам в Bubbles, най-якото място. Александър ме научи как да си подреждам сетовете, как да пускам на грамофони и на плейъри. Тези хора са ми дали много. За съжаление, много от тях вече не се занимават с музика. Жалко е, защото знаят за какво става дума.
Колко трака имаш в досегашната си дискография? Стотина. Тези, които стават за слушане обаче са около половината. Издавам предимно за чужди лейбъли. Не съм се фокусирал да се развивам тук. Струва ми се, че всеки се шлайфа според аудиторията у нас, а за мен е важно да правя музика, в която вярвам. Сигурно затова напоследък не правя толкова неща. Трудно се впечатлявам и малко съм се затворил в себе си, макар да съзнавам, че в някои отношения това ми пречи.
Какво мислиш за клубната сцена в България? Няма такава. Има добре развита бар сцена, но няма клубна такава. Боли ме, че хората не танцуват. Събират се да си крещят в ушите на висока музика, да носят маркови дрехи и да си гледат телефоните. Навремето имаше някакъв зрителен контакт. Запознаваш се с хора, създаваш контакти. Достатъчно беше хората да си кимнат на бара, за да създадат познанства и готини човешки връзки. Все още има хора, които разбират и имат нюх към добрата музика, но ми се струва, че сме станали много отчуждени. Хора сме, можем да се забавляваме, а не го правим. Защо излизаш, ако само ще си гледаш телефона? Варна имаше много добрa клубна сцена – Comics, Extravaganza, PR. Giorgio B и Groovemastа водеха велики имена – едни от най-големите ми герои са били тук заради тях двамата. Имаше някаква култура в един момент, но в момента няма.
Къде пускаш сега? Последната година пускам доста, често пъти по четири дни в седмицата. Резидент съм в Кото, благодарение на Мартен. Харесва ми, защото няма друго такова място в момента, имат отношение към музиката, интериорът е страхотен, приветливо е и няма проблеми. Обичам да пускам в Ink. Bar, във Flip Flop винаги е фън, в Cipy също се чувствам супер.
Иначе си арт директор в рекламна агенция. Как намираш време за всичко? Можеш да намериш време за всичко, ако ти е достатъчно важно. Ходя на работа. Спя задължително по седем-осем часа, а преди участие спя поне час. Намирам време за тренировки, йога, кънки. Намирам време да готвя и да се храня добре. Нямам деца, нямам приятелка. Сигурно затова. (Смее се.) Това може би е нещото, което съм пожертвал. Засега ме кефи този начин на живот. Ключовото за мен е, че всичко, за което отделям време, го правя от чиста проба страст, а не на сила. Преди да се захвана с графичен дизайн, работих като инженер. Имах шеф, който казваше, че трябва да усещаш работата като игра и да спреш да я играеш в момента, в който вече не я чувстваш така.
Може ли човек да се издържа само от музика в България, ако не го въртят по Планета или The Voice? Зависи какви са му ценностите. Когато се отказах от инженерството и се захванах да уча графичен дизайн, се издържах само с музика. Пусках за много по-малко пари на по-малко места и се справях. Плащах си сметките, имах за всичко от първа необходимост и евентуално ми оставаха пари да си купя няколко плочи или нови кецове. Много хора си мислят, че диджейският живот е клубове, курви и бело. Може за някои и така да е, но не и за мен. Не се кефя на наркотици, не са ми били интересни никога, не пия повече от една-две чаши вино, докато пускам. Може би така намирам време за другите неща (Смее се). Сигурно звучи банално, но музиката винаги е била най-големият ми опиат. Затова и един от най-тежките ми периоди беше като загубих слуха си за девет месеца. От доста години се гмуркам, но през 2013 ми влезе вода между третото ухо и тъпанчето след като скачах от едни скали и докато излекувам възпалението се оказа, че не чувам нищо с едното ухо. До ден днешен имам шум него и трябва да живея с него. Беше трудно, десет дни в болница на хапчета прекарах, но осъзнах някакви неща за живота. Докторът ми каза да забравя за скачането, ако искам да продължа да правя музика. И така. Не съм скачал оттогава и плувам само бруст. (Смее се.) Обичам морето, ама музиката я обичам повече.
Не е ли време за албум? Работя го от доста време. През цялото време включвам и вадя парчета от него. Някои излизат като сингли, други дори не са довършени, но смея да кажа, че започва да придобива вид. Така както го виждам, с всичките довършителни работи мисля, че 2020 е хубаво число.
Защо се бавиш толкова? Обичам да изпипвам нещата безкрайно много. Особено когато мисля, че идеята е готина. Осем парчета са готови на сто процента, но искам да са поне дванайсет, за да си е истински албум. В момента масово се издават албуми с по десетина парчета, направени по темплейт – един кик, един клап, едни чинели през цялото време и във всяко парче, само хармониите са подменени. Навремето в албумите на Naked Music например имаше всичко – арендби, соул, фънк, дори джаз, хаус. Имаше история. Това искам да постигна и вървя в тази посока. Затова и ще се казва All I Need. Искам да има всичко, от което има нужда.
Имаш ли планове за последните четири песни? Искам да работя със Зорница Славова, която има много як глас – никой все още не го е експлоатирал по начина, по който си представям. (Смее се.) Също с Александър Славчев – супер китарист и вокал. Нямам парче с мъж, а той има брутален глас. Харесвам и Росен Кукошаров – предложих му една идея, която в момента развивам. Надявам се да направим нещо заедно. Не искам да пиша някакви партии и да кажа изсвири или изпей това. Искам всеки човек в албума да остави следа от себе си, да разбера как се чувства. Това ще е приказката за последните десет години от моя живот. Всяко парче си има история и разказва за някакъв преживян емоционален или професионален катарзис. Затова го бавя.
Музиката на Artone е тук.
