При първото си гостуваме в България през 2010-а година, датчаните WhoMadeWho бяха сравнително непозната група, която трябваше да спасява положението след странния гиг на Gonzalez и вместо с познатата скандинавска меланхолия, спечелиха публиката с еуфоричен и енергичен стегнат сет от инди поп и денс електроника в добрите традиции на вече покойната нюйоркска сцена на DFA апостолите The Rapture и LCD Soundsystem. Чувството им за хумор е пословично още от 2007 година, когато стават инцидентни хедлайнери на испанския фестивал Benicassim на мястото на The Klaxons и се появяват на сцената с костюми на скелети и безсмъртната иронична реплика Hello, we’re The Klaxons! From Denmark! Оттогава насам WhoMadeWho продължават да работят на принципа всичко по две (два пъти повече фенове, два пъти повече продажби, два пъти повече слушания и гледания) за всеки нов албум или сингъл с идеята да се развиват и да не се отегчават, задържайки се прекалено дълго на едно и също място. Естествената прогресия в петте им досегашни албума и особено в последния Dreams ги определя като способна група, която е поела по пътя към нещо велико в иновативната поп музика. Говорим с китариста Jeppe Kjellberg за свиренето в дупки, идиотските идеи в техните клипове и стойността на съвременната музика.
Здрасти, как си? Къде ви намираме? Jeppe Kjellberg: Идеално. В момента сме някъде в Южна Германия и пътуваме към Прага за концерта ни в чешката столица довечера. Турнето се получава много добре, пълни зали, пътуваме с автобус и влак, жестока забава.
Да започнем от самото начало? Как се запознахте тримата? Какви бяхте като деца? JK: И тримата сме датчани, израснали през 80-те години. Барабанистът Tomas Barfod е бил очарователен побойник и сериозен хулиган. Басистът и вокалист Tomas Høffding признава, че си е падал по high-energy диското. Аз пък бях замислен космически кадет. Общото между нас е огромната енергия и ентусиазъм, а също и любовта към музиката и жените. WhoMadeWho се роди като забавен страничен проект. Искахме да направим инструментална банда, която да свири акустичен рок по клубовете и да си общува с публиката като истински добри диджеи. Усъвършенствахме тази концепция в продължение на дълги години и се забавлявахме много.
Как се разви стила ви през годините? JK: Самата група се разви от първоначалния си статут на ъндърграунд клубен феномен до нещо малко по-класическо. Сега имаме двама вокалисти, добри песни и хипнотичен ритъм.
В последните си интервюта многократно заявявате желанието си да станете по-сериозни като музиканти. Колко по-сериозни? JK: В началото пътувахме непрекъснато в цял свят и правихме концерти в едни и същи много еднотипни места. В един момент безкрайното турне се превърна в откровен цикъл и нямаше накъде повече да се развиваме. Трябваше да направим нещо радикално, за да се вдъхновим един друг и да се ентусиазираме отново като група. Винаги сме неспокойни и не можем да се задържим на едно място, искаме да се развиваме, за да сме удовлетворени. Отказвахме гигове за определен период и се съсредоточихме върху студийната работа и записите на нова продукция с идеята да измислим по-добри песни и по-хубави текстове. Опитвахме се да излезем от комфортната си зона със забавното грууви звучене и да стигнем до нова музикална вселена, в която има достатъчно място за други емоции и настроения, а не само за парти. Писахме за бившите си приятелки, за махмурлуци, за най-големите ни страхове и за съкровените неща в личния ни живот. Искрени истории, такива работи.
Последният албум Dreams е умно изследване на поп меланхолията. Какво го вдъхнови? JK: В началото на кариерата на WhoMadeWho правихме всичко възможно, за да избегнем асоциациите с типичната за всички северноевропейски страни скандинавската меланхолия. В Dreams се лишихме от всички продуцентски и музикантски трикове, за да покажем едно по-уязвимо и истинско чувство в песните. Когато трима датчани правят нещо подобно, меланхолията няма как да не се появи.
Опиши звукозаписния процес на WhoMadeWho и как оформяте идеите си в студиото. JK: Интересен въпрос. Напоследък прекарваме много повече време в работа по албумите, за разлика от преди. Но в същото време продукцията ни е много по-семпла и се опитваме да подчертаем същността и ядрото на самата песен, наблягаме на мелодията, текстовете и наистина суровите, емоционални вокали. Преди бяхме много разпилени в студиото и отделяхме много време на всякакви случайни идеи. Като цяло правихме много неща, които ни научиха какво да не правим повече занапред. Докато записвахме Dreams ни доставяше удоволствие да работим с други продуценти. Беше интересно преживяване външни сили да извадят най-доброто от нас.
Комбинирали сте се с Mads Norgaard за серия тишърти, които носите по време на турнето. JK: Винаги сме си сътрудничели с дизайнери. Mads Nørgaard ни помогнаха с дизайна на тези много приятни тишърти, които ще донесем като мърчъндайз и в България, разбира се. Отделно ни дадоха доста приятни дрехи, които да носим на сцената и извън сцената. Страшен лукс!
Клиповете на WhoMadeWho заслужават цял отделен материал. Сещаш ли се някоя прекалено смела идея, която сте отказали или всичко минава? JK: Май не. В последното ни видео датският инструктор Lasse Martinussen представя своята интерпретация на заглавната песен Dreams. Сценарият е много секси антиутопия. За The Morning пък помолихме феновете ни да се снимат сутрин докато се събуждат и след това сглобихме видеото от всички снимки и кратки клипове, които получихме. Интересно е да видиш как хората представят самите себе си рано сутрин. Направихме и една звукова инсталация в мъжката тоалетна на един датски клуб – четири от каналите на Hiding in Darkness бяха свързани с различен писоар и момчетата, които пикаеха, можеха да си правят свои собствен микс с песента. Падаме си по такива идеи. За нас е чест да работим с хора, които уважаваме и на които се възхищаваме заради тяхната креативност и разпознаваем стил. Освен това вярвам, че ако оставиш хората да се изразяват свободно, резултатът много често може да е страхотен. Трябва да бъдем замесени в обсъждането на цялостната концепция на видео клиповете и обложките, но като цяло оставяме скъпите си приятели да направят това, което искат и да осъществят идеите си. Ние сме се концентрирали върху правенето на музика – нещото, което правим цял живот и мисля, че се справяме добре.
Най-идиотското и странно място, на което сте свирили досега? JK: Сещам се за една дупка в Милано, говоря буквално. Концертът ни беше в една дупка, бяха ни сложили много надълбоко в една огромна дупка сам самички с жълти пластмасови каски, докато озвучителната система високо над нас до публиката – можеха да ни чуят, но единственото, което виждаха, бяха три жълти каски в дълбочината.
Spotify, блогове, медии и непрекъснат поток от нови заглавия е сериозно предизвикателство пред всеки музикант и слушател. Колко ценна е музиката понастоящем? JK: Мисля, че в момента музиката е по-ценна, откогато и да било. Просто се променят начините за печелене на пари. Старите канали и медии изчезват, на тяхно място се появяват нови. Нямам нищо против да се сбогувам с компактдисковете и да приветствам Spotify. Звукът е същият, просто самата услуга е по-достъпна и удобна за слушателите. Това, което наистина ми харесва обаче, е завръщането на винила. Страхотен формат, който ще живее вечно.
WhoMadeWho свирят на ReelFeel Spring Edition този петък след 20:00 часа в Студио Орфей. Билетите струват 45 лева и могат да бъдат закупени онлайн и в мрежата на Eventim – Германос, Пикадили, Техномаркет и OMV.
