© Вихрен Георгиев
Мартен Роберто Лепоев е един от най-позитивните персонажи в нощния живот на столицата, чиста проба ентъртейнър от най-висока класа: DJ, TV водещ, продуцент. Освен всичко друго: бивш тенисист с награди, cameo актьор, отскоро и татко. Индивидуалист, пацифист и self-made мъж, зад когото със сигурност стоят 10 000 часа работа (по Gladwell). Подкаст клопката щраква малко след раждането на първата му дъщеря Франки и малко преди дебютния му фънки албум в колаборация с най-добрите певци на новото поколение.
Как музиката влезе в твоя живот? Баща ми е голям меломан, един от малкото хора, които по тоталитарно време са имали възможност да се докоснат до западна музика и така неговите любими неща станаха и мои – освен рокендрол, той слушаше и доста мейнстрийм фънк и диско. През 92-ра ми пусна за първи път парчето Give A Man A Fish на Arrested Development – феноменален трак, отправна точка, след която задълбах сериозно в този стил. Винаги съм се интересувал как се е стигнало до нещо, да проследя генеалогията, а не просто да го консумирам. Винаги си купувам и слушам целите албуми, а не компилации с хитове. Сноб съм в това отношение, но ми доставя изключителен кеф.
Ти си запален колекционер на плочи и дискове. Как оцеляваш в дигиталната ера? Тя много ми помогна за диджейската страна на нещата. 95 % от всичко, което пускам, го купувам онлайн, а останалите сингли и албуми ги поръчвам на дискове или плочи. Обичам тази инвестиция, колкото и да е смешна за някои, обичам да ги отварям, разглеждам, мириша и редя по етажерки на стената или в кейсове. Няма да крия, че няколко пъти съм ходил на участие с флашка, но иначе си нося всичките необходими плочи и дискове. Нямам наредена плейлиста, съобразявам се с настроението на хората и това, което става пред мен. Обичам да шаря стилово.
Как стана DJ? Бях много срамежлив в тинейджърските години – музикален гийк, който по цели нощи записва MTV, слуша VOA и прави собствени класации. Доставяше ми изключително удоволствие, макар да нямах възможности да го споделям с някого. В края на годината правех Топ 100. Започнах през 93-та и вътре се виждат много интересни влияния, има дори крайно некомерсиални неща – бритпоп, трип хоп. Слушах всякакви стилове и нямаше как да се асоциирам с някаква компания – скейтъри, йотери, уейвъри.
© Вихрен Георгиев
В онези години прическата беше ключова за това какво слушаш и към кои се числиш. Ти как се справи? Носех деветдесетарско скейт кече, като сърфист от филма Точка на пречупване. Отрязах си го през 96-та, когато видях Liam Howlett от The Prodigy във Firestarter – равно отвсякъде, леко изрусено, с вдигнато бретонче. Това много ми повлия. Беше ми голям любимец – гениален продуцент, без аналог. Помните ли онова клипче в интернет, което показва как е сглобена Smack My Bitch Up на Ableton? Колко музика трябва да изслушаш, за да сглобиш парче по този начин? Именно там намирам и себе си, гледам се по този начин. Исках много да пускам музика, вълнуваше ме всякаква информация, исках да бъда радиоводещ. Денонощно играех радио игри, записвах касетки в едно аудио студио. Нашите обаче нямаха финансова възможност и връзки в тези среди и за това стигнах до грешното заключение, че радиоводещ може да станеш само ако си завършил журналистика. Кандидатствах, падна се тогавашния ми любимец Дебелянов, но не ме приеха – слаб 2. Много се сдухах, нямах идея какво ще правя в този живот вече. После отидох войник за една година, но когато се уволних, почти веднага ме наеха като помощник на един от големите стари диджей. Първите ми пускания бяха с няколкото диска, които имах – пълна еклектика. Но се запознах с 90% от музикантите в България, някои от които и до днес са ми близки приятели – тогава Любо беше певец на Mr. White, а Мария Илиева – вокалистка на група Високо. Дими много ми е помагал, харесвам Сленг, бил съм на всяко тяхно свирене. Оттам в продължение на 17 години не съм излязъл от нощния живот на София. В първите няколко години намерих много отговори за себе си, изчистих концепцията си на пускане. Много е различно от това какво слушаш вкъщи, на какво се къпеш, плачеш, тичаш. Хората трябва да се забавляват, да им бъде интересно. Използвах натрупаните знания, за да бъда възможно най-оригинален за публиката като диджей.
Музиката ли се оказа смисълът на живота в края на краищата? Тя ме е направила такъв, какъвто съм, изградила ме е. Новият ми смисъл е семейството – жена ми и дъщеря ми. Всичко, което правя, е свързано с музиката, дори линията дрехи, която представям. Музиката, която харесвам, е саундтракът на моя имидж.
Ще умре ли музиката? Например с последния от Тhe Beatles? Ами, Paul McCartney свири джем сешън с останалите от Nirvana. Което поне ни изяснява, че са толкова големи, че със сигурност имаме поне Dave Grohl за наследник. Както самият той е споменавал – не става с интернет и медии. Става с гараж, евтини инструменти и силно желание да се научиш да свириш.Музиката е начина, по който звучат чувствата, колкото и сладникаво да звучи. Всяко парче предизвиква нещо в теб.
Концепцията на твоя подкаст? Музиката, която задължително искам да чуе дъщеря ми. Не искам да слуша точно това, но искам да познава тези парчета. Огромното ми желание бе в много късо времетраене да събера много от нещата, които са ми повлияли. Не държа дъщеря ми да се занимава с музика, но се надявам да чуе този сбит преразказ на музикалната ми история. Изключителни парчета, за всяко от които стои цяла епоха от чувства.
© Вихрен Георгиев
Веднага ще предположим, че си натъпкал много Prince – ти си сред най-големите му фенове? Присъства, естествено. Той е музикална галактика. Както е бил на върха на поп музиката, така по-късно е решил да представи собствената си музикална еволюция. Гениален е – хибрид от джаз, фънк и рокендрол. И няма нужда да прави модерен саунд, за да се хареса. В подкаста има всичко: Оverjoyed на Stevie Wonder е едно от най-красивите и романтични парчета, на които съм плакал. Incognito и Jamiroquai са друг етап от живота ми. Слушал съм ги милиарди пъти – изчистена музика, без излишни тонове, не можех да повярвам, че съществува толкова красиво нещо. Ейсид джазът ми повлия много силно. My Girl на The Temptations е единственото парче, на което дъщеря ми спира да плаче. Много е странно, снимал съм клипче. Rock with You на Michael Jackson е от времето, когато не беше толкова комерсиален (не че имам нещо против този етап в кариерата му) в края на 70-те години и е задължително да се знае. Целият подкаст е с парчета, които наистина са ме оформили във всеки един момент от живота. Urban Species са от един лейбъл, който за съжаление вече не съществува, но мисля, че трябва да се чуе всичко от него – Talkin’ Loud. Следват малко депресарски неща: Protection на Massive Attack е тежко и емоционално, Close To Me на The Cure – няма такава гъзария, такъв хип-хоп бийт, толкова елементарно, но гениално, страшно ги харесвам. Другите ми големи влияния освен рокендрола са хип-хопа и соул музиката и по-конкретно нео соула – вероятно най-любимия ми стил – D’Angelo, Erykah Badu, Jill Scott, The Roots. P.M. Dawn са много лична група, една от най-любимите ми банди – пускам целите им албуми и намирам себе си – обожавам тази музика. Съчетаха соул и хип-хоп музиката както никой друг. Depeche Mode са много голям период от моя живот. Слушах ги, когато бях на 13 и си мислех, че някой ден на погребението ми трябва да звучи Walking In My Shoes. U2 ги слушах до Милениума. Не ми харесва посоката, в която тръгнаха. Но на това парче разперваш ръце и казваш ебаси хубавото! Nine Inch Nails с The Perfect Drug! Искам дъщеря ми да знае за тази музика – тя промени много неща, тя е историческа. Доказателството? Trent Reznor взе Оскар за филмова музика. Освен това работи с David Fincher и Mark Romanek, което е още един плюс – нека дъщеря ми да научи и неща за визуалните изкуства. Pearl Jam са в Топ 3 на най-любимите ми групи, бях на техен концерт в Загреб преди пет години и преосмислих живота си, не съм вярвал колко заряд имат. Eddie Vedder е месия.
Ти самият си подгрявал много имена. Кое е най-запомнящото се? Прекарах цял ден с DJ Muggs и Mix Master Mike от Beastie Boys. За мен това беше изключително вълнуващо, защото те са замесени в някои от най-големите хитове на 90-те от моята музика. Но вероятно никога няма да забравя срещата си с Red Hot Chili Peppers. Бях едва на 23 и отидох на техен концерт в Берлин като журналист от телевизия ММ. И до днес помня ужасното притеснение и тоталната простотия на Chad Smith, в най-хубавия смисъл на думата, особено след като започна да рита барабаните и да обяснява как иска да чука Britney Spears и защо Justin Timberlake бил fuckin’ faggot. Изключителни спомени имам от срещите си със Snoop Dogg, Robbie Williams и разбира се великите – за мен – Stereo MC’s.
Как си напоследък? Работя както вол. Продължавам с медийните си изяви – водя Гласът на България, правя предаването Funk Da Disco по Радио Nova (всяка неделя от 15:00; търся си спонсор), правя и дрехи, които успях да вкарам в най-адекватните два-три магазина в София. Освен това доста активно пускам в клубове. Записвам албум с работно заглавие Funkalized, който ще излезе в началото на 2015. Ще е пълен с гости – Криста, Белослава, Рут, Бобо, Любо – десет трака с четири ремикса. Вероятно ще пуснем и лимитиран тираж на винил, като отношение към меломаните.
Повече за Мартен има тук. Серията дрехи Marten са в Стари Градски, Urban Style и Massive By Blok.
