Интервю: Tom Howie и Jimmy Vallance от Bob Moses

© Takeover

Tom Howie и Jimmy Vallance са в София по средата на особен период в историята на Bob Moses. Канадското електронно дуо прави една последна много кратка обиколка с мега успешния си дългосвирещ дебют Days Gone By от 2015 с ясното съзнание за готов негов наследник и предстоящо сериозно турне в Северна Америка наесен. Подобна дуалност обаче винаги е била по подразбиране за банда, окупирала комфортната средна земя между модерната електроника и китарна поп музика, която винаги е отказвала да се дефинира или да задълбава само в един от двата стила.

Съдейки по превъзбуденото състояние на първите редове от софийския им гиг, случил се единствено и само заради завидната упоритост на Урсини да преследва и представя любими електронни групи в града, музиката на Bob Moses продължава да резонира в съзнанието и слабините с онази деликатна отвеяност на талантливи момчета, които няма как да останат щастливи само с добре полирани китарни мелодии и затова ги потапят в пласт след пласт от органична и достатъчно оригинална електроника.

Двамата са в България без никакви предварителни очаквания, но с много добри първи впечатления и едни скромни петнайсетина минути, през които можем да си поговорим за записите на предстоящия си албум, наследството на нюйоркската легендарна сцена и нелегалните рейв партита в хале, баланса между човек и машина и най-добрите филми за ченгета и обирджии.

© Takeover

Как върви мини турнето? Пробвахте ли някои нови парчета? Tom Howie: Да, част от новите неща с по-клубно звучене. Новият албум е по-разнообразен, има по-тихи парчета, които работят добре на живо с група и други, които са по-клубни. Публиката реагира положително до момента. Били сме в Източна Европа и преди, но за пръв път стъпваме в Египет… Jimmy Vallance: … и за втори в Бейрут. Били сме на доста места в Близкия изток, а също и в Украйна, Будапеща и Букурещ, но не бяхме идвали в София. Tom: Вълнуваме се да бъдем тук. Красиво е. Не знаехме какво да очакваме, защото сме чували само за Kink. Времето е страхотно, храната е много вкусна. Jimmy: Бирата също е добра.

Датата в София е част от мини турне в Европа, наесен ви предстои сериозна обиколка в Щатите. Това, че сте двама, прави ли непрекъснатото пътуване два пъти по-малко самотно и въобще как се справяте с напрежението? Jimmy: Това мини турне наистина е като подготовка за Северна Америка, но всъщност го усещаме като своеобразния завършек на турнето покрай последния аблум. Причината за това е, че свирим пред публика, която все още не е имала възможност да ни види на живо. Хората искат да чуят песните от Days Gone By, но едновременно с това пробваме и някои нови. Много диджеи се оплакват от самотата в този начин на живот, но ние сме двама и е малко по-различно. Независимо дали са добри или лоши, споделянето на интересни изживявания с друг човек е десет пъти по-добро. Tom: Така е. Освен това, когато сме отегчени или много уморени, се развеселяваме един друг. Jimmy: Смеем се през цялото време. Tom: В Щатите и Европа пътуваме с екип или група, част от тях са тук и днес. Страхотно семейство сме по време на турне и това го прави по-малко самотно. Не че е точно самотно, просто понякога ти липсват дома, близките и други такива работи. Но мислим в перспектива, защото сме изключитлени късметлии да правим това, което правим. Можеше да е нещо друго и да не ни харесва толкова. Сега пътуваме по света, виждаме нови места, свирим нашата музика и това е страхотно.

© Takeover

Къде сте си у дома? Tom: Записахме последния албум в Ел Ей и аз все още съм там. Jimmy e наполовина в Ел Ей и наполовина в Ню Йорк. Jimmy: Домът е там, където е куфарът, хаха. Tom: Да, домът е там, където е сърцето и куфарът, така си е. Имаме семейство и приятели и в Ню Йорк, и в Ел Ей, и във Ванкувър, така че сме щастливи да обикаляме и да ги виждаме редовно.

Bob Moses винаги е поставян в комфортната зона между поп-рок музиката и съвременната електроника. Чувствате ли лека шизофрения, докато работите върху парчета, особено след като се вписвате еднакво добре в блус бар или претъпкан клуб? Tom: Тръгнали сме от клубове и халета, затова бяхме леко нервни и притеснени, когато трябваше да направим прехода към по-стандартните места за концерти. Първото ни северноамериканско турне с автобус през 2015 ни позволи да свирим през седмицата в девет вечерта в градове, в който иначе се бяхме появявали само в един след полунощ уикенда. Това беше единственият момент, в който истински се притеснявахме дали хората ще дойдат и дали въобще ще им пука. Jimmy: Обаче беше много успешно. Tom: Доказателство, че можем да се справим добре и с двете. Опитваме се да не мислим прекалено много за тази двойственост, когато сме в студио. Правим доста концерти докато записваме и затова сме здраво стъпили на земята. Със сигурност, свиренето с жива група на сцената повлия на това как композираме. Гледаме да сме възможно най-автентични по време на записи, а не да мислим прекалено много как ще се получи и как ще го адаптираме за сцената. И дали въобще ще работи.

© Takeover

Bob Moses е роден в Ню Йорк и издава за инди гиганта Domino. Голямата ябълка ли е оказала най-голямо влияние върху неговия стил? Jimmy: До един момент. Бяхме замесени в оформянето на нюйоркския стил в един конкретен жанр от електронната музика и мисля, че успяхме да добавим нещо собствено към него. Свиренето по халета и реакцията на този тип публиката със сигурност е вдъхновило е вдъхновило това как правим музика и има основно значение за корените на Bob Moses. С течение на времето обаче започнахме да обикаляме света и да поемаме повече рискове. Tom: Сегашният ни стил има много повече общо с нашата собствена идентичност. Както каза Jimmy, стилът на Bob Moses тръгва от Ню Йорк. Чисто музикално обаче, сега се чувстваме като част от една глобална сцена, защото пътуваме и виждаме нейните разклонения по цял свят. Имаме свой собствен стил, срещаме много от хората, които харесват нашата музика и се свързваме с тях чрез нея. Понастоящем сме много по-малко повлияни от конкретно място, отколкото от… Jimmy: … преживявания… Tom: … и култури. Турнетата ни позволяват да гледаме малко по-глобално на нещата.

Да поговорим малко за новия албум. По какво се различава от предходния? Jimmy: Основната разлика в измислянето на парчетата е, че преди често стартирахме с даден бийт или мелодия, а сега имахме много идеи, появили се по време на саундчек или в хотелски стаи. От онези неща, които записваш на телефона, защото ти харесват и искаш да ги превърнеш в завършени идеи. Не е лесно, но винаги сме искали да работим така и вече сме достатъчно стиковани и уверени в собствената си идентичност, за да правим това, което сме. Tom: Индиректно, усещането и атмосферата от концертите повлия на музиката, която правим и това, което се случва в студиото. Във времето между двата албума свирихме страшно много на живо и на фестивали, където успяхме да видим и доста други групи. Един вид навлязохме във фестивалната култура, която се различава от електронния ъндърграунд. Попихме много по-разнообразни звуци и енергия, отколкото ако си бяхме останали само в клубовете. Винаги сме искали да се предизвикваме. Чисто концептуално, този албум е следващата стъпка в еволюцията на звука на Bob Moses. Опитваме се да балансираме между живите инструменти и дигиталните семпли и звуци. Оставихме идеите да се развият от само себе си и голяма част от тях се родиха по пътя.

© Takeover

Ако Days Gone By е майсторско изследване на самотата и личните проблеми, каква е душата и атмосферата на новия албум? Tom: Повлиян е много повече от пътуванията и концертите. Успяхме да видим как въпросните теми от първия се отразяват върху публиката. Новият албум обаче изследва как тези същите неща се случват в света около нас и как собствената ни борба се показва пред света. Просто е много по-екстровертен. Освен това, поставя някои по-общовалидни въпроси за нас като общество. Мислим, че е по-амбициозен.

Чувствате ли задължение да сте социално отговорни и политически активни? Jimmy: Въпрос на личен избор, но сега, повече от когато и да било, артистите имат възможността да вдъхновят промяна. Tom: Всеки трябва да е социално отговорен, независимо дали е артисти или не. Изкуството може да играе много важна роля в обществото, защото хората го възприемат като източник на вдъхновение и посока. Осъзнаваме отговорността да мислим малко повече какво правим и говорим, защото изкуството е много по-важно и нужно сега, отколкото в спокойните времена, когато всички са щастливи и усмихнати. Jimmy: Изкуството е страхотно огледало и медитация върху съвременното състояние на обществото. Може да те просветли по невъобразим начин. Tom: Артистите разполагат с много възможности да влияят положително точно сега, в такова несигурно време с много проблеми. Великите идеи са по-необходими сега, отколкото по всяко друго време.

© Takeover

Харесваме видеото на Talk, затова директно ви питаме за любими филми с ченгета и банкови обирджии. Jimmy: Градът с Ben Affleck е много добър. Винаги съм харесвал Бандата на Оушън, ограбват казино, ама все пак. Кучешки следобед с Al Pacino e номер едно в личната ми класация.

Ок, препоръчайте концерт, фестивал, книга, ТВ сериал, документален филм и изложба, която да посетим? Jimmy: Много съм разстроен, че ще изпуснем Radiohead в Щатите. Много ми хареса документалния филм Dirty Money по Netflix. Ходих да разгледам изложбата David Bowie is в Brooklyn Museum – беше невероятна. Нали се сещаш как винаги се опитват да ти пробутат слушалки с аудио гид и винаги отказваш? Е, този път си взех и беше страхотно – различна музика и песни във всяка зала според тематиката. Tom: Ще гледаме Тhe Killers в Испания на музикалния фест Benicassim, където ще свирим. Току-що приключих книгата 12 Rules for Life на Jordan Peterson, горещо я препоръчвам и направо я засилих към Jimmy. Фантастична е, много ми харесва. Преди това прочетох Enlightenment Now на Steven Pinker. Не чета много художествена литература. Иначе току-що изгледах втория сезон на Западен свят, който не беше нищо особено. Последно ходих два пъти в лосанджелиския музей The Broad заради невероятната изложба на Takashi Murakami.

Bob Moses свириха в София по покана на Takeover и Любо Урсини. Новият албум на групата излиза през есента.