Римите на Явката ДЛГ, Боро Първи и Madmatic от 2015 наистина са пророчески. Докато пейзажът на независимата БГ рап сцена става значително по-интересен с възхода на Жлъч, Григовор и Гена, обичайното постоянство на Атила, последните неща на NDOE и дори маниерната мимикрия на Стругаре, голямата уста на варненската корпорация Голям Юс продължава да мачка наляво-надясно с най-добрия самобитен рап и рими с локален контекст от много време насам. Том II oт събраните съчинения на групата е още един бърз интелигентен ъперкът в нежния епилиран корем на родния псевдорап и хип-хоп от умна трoйка MC-та и продуценти, които се намират в зенита на своето словесно майсторство.
И този път избраните съчиненения в новото EP се разгръщат в рамките на пет отделни трака. За разлика от Том I обаче, музикалната продукция и бийтове са узурпирани изцяло от Явор Тодоров и неговото безкомпромисно отношение към олдскуул редактирането на семпли от всевъзможни фънк, соул и прогресив рок съкровища от миналото, без да забравя за внимателно подбраните и skit-оподобни филмови реплики (Братски Нож, Три вкуса) и нарочно оставени самоиронични разговори от студиото за по-истинска и самобитна атмосфера (Бахър). Макар кариерата и на тримата да се развива на различна скорост, пинг-понг прехвърлянето на рими и куплети между Явката, Боро и Madmatic продължава да впечатлява със своя безупречен синхрон на непринудени характери без желание да се надскачат един друг – така или иначе, силата на всеки един от тримата е в нахъсаното описване на градски истории от ежедневния им живот и носталгични спомени от миналото, които винаги са звучали най-искрено и убедително без излишно напъване. И докато Tом I бе приятелско и напушено медитативно отражение на спокойствието в морската столица, новата петичка на Голям Юс е по-нахъсано демоностриране на превъзходство с много жизнен и подробен социално-битов коментар за промените в живота на тримата напоследък, описани още в откриващото No Юс – традиционният нихилизъм, мрачен екзистенциализъм и call to arms призив на Явката стои добре до наказателните речитативи на Madmatic като от предрешен конкурс за най-добро MC и забавно описаните промени в живота на Боро в София и новите реалности с повече секс, кофти жени и първична ирония (След седем години ще вземе да ми тръгне кариерата, мой, почти напълних фруктиерата, мой, за месо ще има по-нататък, квартирата ми е толкова малка, че нямам оттатък).
Хубавото при насищането с толкова много материал за асимилиране в проект с трима допълващи се и едновременно с това много различни един от друг като подход към римите MC-та не е само възможността да задълбаем във великите рими и шеги на Яжо, Боро и Madmatic, но и това да оценим подобаващо умението на всеки един от тях да попива екзистенциалната реалност около себе си и да я коментира самоуверено със смъртоносна свръхдоза попкултурни препратки. Речитативите на Голям Юс гъмжат от прекалено много идеи и референции, които извират отново и отново след всяко следващо пускане и изискват многократно слушане. Критиците могат да ги обвинят в излишни демонстрации на интелект и начетеност (кога последно чухте български артист да рапира за Платон и Опенхаймер, Паша Христова и Стефан Сърчаджиев?), но Явката, Боро и Mad-а могат да си ги позволят заради постоянно съпътстващите ги доволно много самоирония, богат исторически контекст и многопластово лично внушение.
Една от най-силните и едновременно с това противоречиви черти от таланта на Тодоров е начинът, по който успява да прикрие дали хомофобските му рими и референции в голямата част от траковете са само част от някакъв персонаж ала Tyler, The Creator или говорим за умел манипулатор и начетен тип с по-радикални (и, откровено казано, неприемливи) възгледи. Голям Юс обаче е тотално колаборативен братски проект, в който всеки трак си има своя собствена идентичност. Встъпителното интелигентно помпане на мускули в No Юс отстъпва място на спокойното представяне на всеки (Братски нож) и за всеки (Три вкуса) и истинската екзистенциална ода за неоправданите очаквания и несбъднати мечти (Ама на). Двата тома от трилогията на групата си приличат доста и като структура, и като дължина, и като пинизи (споменатите вече цитати, реплики, студиен шум и други подобни), което повдига въпроса защо подобен проект трябва да излиза в три отделни (и доста кратки) части през сравнително дълъг период от време. Историите на Голям Юс обаче са толкова богати и орнаментирани, че няма как да не им се размине. Събраните съчинения на тройката продължават да упояват със страхотна комбинация между интимно личностно разкриване, брутален житейски реализъм и хапливо (на моменти грубиянско) чувство за хумор, присъща на много малко други съвременни изпълнители от българската сцена. Така де, за две години се е променило абсолютно всичко и нищо. Атила, Ицо Хазарта и пичовете от Голям Юс продължават да са далеч напред и нагоре в своята собствена висша лига на умелите разказвачи.
Том II на Голям Юс (самиздат) може да бъде изтеглене безплатно оттук.
