SAM FENDER – People Watching (Polydor)
Шест години след огромния успех на дебютния си албум Hypersonic Missiles (2019) и близо четири след блокбъстъра Seventeen Going Under (2021), Sam Fender е в идеалната позиция да се изявява, но и да се пусне леко по допирателната линия на главоломния успех. Говорим за момче, което успява да се изстреля от спорадичното свирене по кръчми в родния Норт Шийлдс и околностите до стадионен артист с мигновено запомнящ се глас и особен талант за мрачни екзистенциални наративи. Така де, Sam Fender е от онези веднъж на поколение звезди, които успяват да надскочат своя скромен произход и би трябвало да се затрудняват в опазването на първоначалното си вдъхновение, особено животът и главоломната им кариера ги отдалечава все повече до болка познатите трудности на северняшката работническа класа във Великобритания.
За щастие, говорим и за човек, надарен с престъпно ухо за добри мелодии, отчетливо и задълбочаващо се чувство за вина от своя успех, докато аверите не могат да си намерят работа, а и силна вяра в нуждата да създава красиви песни за живота на обикновените хора – без първоначален замисъл за някакви грандиозни послания, я по-скоро само руминации за ежедневни истории. Търпението и свръхестествения талант на 30-годишния музикант да облича битови наративи с еуфорични химни се отплащат в People Watching – продуцираният от Adam Granduciel (The War On Drugs) трети албум на Fender, който превръща родния му град не само в обект на наблюдения, но и в потентна призма, през която да разгледа темите за семейството, скръбта, психичното си здраве, политиката и всичко останало.
Oще първите секунди на едноименното откриващо парче дават да се разбере, че идеята да работи с Granduciel е стряскащо добра, но и изпълнена по най-добрия начин. Гласът на Fender е роден за Springsteen-овски пасторални инструментални с прогресивни краутрок инструментали, потопени в съвсем лека закваска от психеделия и пасторална мелодичност. Но People Warching не е The War On Drugs с гостуващ Sam Fender, напротив акцентът си остава върху гласа и проникновените текстове на англичанина от начало докрай, а нерядко пищните оркестрации на не един и два стадионни химна не задушават съвършената мелодичност, нито тушират силата на Fender-овите послания и мрачни истории. Дори когато се извисяват бомбастично, синтезаторите и китарите на Granduciel само полагат основата за пеенето на Fender и неговите въздействащи припеви.
Без да залита фатално само в една и съща прогресивна посока, People Watching създава красиви текстури от галопиращ класически рок (заглавната хитачка), американа (Little Bit Closer, Wild Long Lie), 80-арски поп (Crumbling Empire) и брас бендов госпел (сърцераздирателната закриваща кода Remember My Name). Последната песен в албума и е заземяващото завръщане на Sam там, където принадлежи – далеч от паралелния наратив на световната слава, у дома при своите хора. Страх, че успехът го е способен да го отдели от всичко това и обстоятелствата, вдъхновили цялата му кариера? Може би. Радикален песимизъм? Не, по-скоро ужасно голямо сърце. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
FKA TWIGS – Eusexua (Young)
Повече от петилетка след последния си студиен албум Magdalene (2019) и само две след миксираната междинка Caprisongs (2022), FKA twigs се завръща с терапия от звездно арендби, индустриална звукова среда и препускащи клубни бийтове. Eusexua е особен албум не само заради особеното си заглавие, но и защото бележи (малко повече от) десетилетие от появата на изпълнител със строго дефинирана, но и непрекъснато еволюираща визия за себе си като артист. Годините след дългосвирещия дебют LP1 (2014) са белязани от различни превъплъщения и върхове в съвременната идея за модерен поп, но третият албум на FKA twigs звучи като еманация на цялата ѝ досегашна кариера с идеално туптящо единство от техно, арендби, авангарден поп и екзистенциални катарзиси.
Напоявайки своите житейски наративи за изцеление с живителната сила на пражкия електронен ъндърграунд (където се подвизава през 2022 по време на снимките на Гарванът), FKA разглежда спомените от своите травми със звука на своята eusexua – чувство, което според обяснението на англичанката съчетава сексуалното начало и непринудената еуфория. Третият албум на FKA twigs обаче е забележителен най-вече по начина, по който не се затруднява да редува напредничав, но радиофоничен клубен поп (Perfect Stranger), 90-тарски брейкбийт и юроденс в класни бенгъри (едноименното Eusexua) и по-емоционални и изненадващо прогресивни винетки (Keep It, Hold It). Дори когато взима странното решение да ангажира дъщерята на Kanye West за дует в иначе симпатична японска поп стилистика, FKA twigs звучи напълно в контрол еуфорията като мехлем за душата. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
JOHN GLACIER – Like A Ribbon (Young)
Март 2024: хвалим John Glacier заради забележителния начин, по който надгражда разноликите идеи от предходните смесени касетки Lost For Words (2021) и JGSG (2023), но без да подoзираме, че току-що излязлото (отлично) EP Like A Ribbon е само лек намек за чудесата, който ще се случват в последвалата го деветмесечна гестация. Феруари 2025: дебютният студиен албум на Glacier със същото заглавие бие шамари не просто с монотонните, но мигновено разпознаваеми глас и речитативи на базираната в Лондон рапърка, продуцент и надарена поетеса, но и със самоувереното целеполагане във фнтастични и многопластови звукови вселени. Обаятелното рапиране върху пост-пънк китари със семплиран дръм бийт с щипка шугейз (Satellites), трип-хоп (Tripsteady), бавен хиперпоп (Emotions), уич хаус (Nevasure) и дуети със съграждани като Sampha (Ocean Steppin’) е синтезирано най-добре като чувство за предопределеност най-добре в сингъла Steady As I Am с думите I’m sticking to the plan, not the game. Мистификацията около истинската самоличност на Glacier е без значение, защото потъвате мигновено в поток на съзнанието, повличащ след себе си върху изобретателна и богата на идеи инструментална трактовка от мощна електроника, тихо пиано, семплирани китарни рифове и красиви синтетични бийтове със закваска от британския геридж, грайм, дрил и дръм енд бейс. Like A Ribbon e безподобно пътуване, което надгражда и изненадва постоянно с всяка следваща секунда и последващо слушане. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SQUID – Cowards (Warp)
Третият студиен албум на британските арт-рок пънкари е Squid в най-разкрепостената им форма, извисявайки се все по-отетливо над своите пост-рок корени и влияния от кривата електроника, експерименталния фолк и силната психеделия. Дръпвайки се леко настрана от директна конфронтация с капитализма и крайнодясната политика (Bright Green Field, 2021), а също и от социалната действителност във Великобритания (O Monolith, 2023), Cowards рисува концептуално абстрактен, но ярък портрет на злото във всичките му форми, оцветен с напрегнат и прогресивно мелодичен звук. Говорим за реални и измислени герои, които се занимават със секти, апатичност и нерядко блуждаят в пространството на спорна морална амбивалентност. Crispy Skin дестилира вдъхновението от дистопичния роман на Agustina Bazterrica (Tender Is The Flesh,2017) в история за общоприет канибализъм, Building 605 вкарва извисени струнни аранжименти в разказ за човек, който е напълно безразличен към серийните убийства на своя приятел. Blood On The Boulders тръгва от сектата на Charles Manson, за да заплете история за нарастващата мания по истински престъпления, а Fireworks I и II редуват хипнотична хармоничност с агресивна хаотичност. Както вероятно подсказва заглавието, Showtime! Буди представата за Andy Warhol в петминутна одисея за славата, егото и експлоатацията на другите. Деветте истории в Cowards са едновременно завръщане към корените, но и много куражлийски скок напред. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE WEATHER STATION – Humanhood (Fat Possum)
Музиката на Tamara Lindeman като The Weather Station е пеперуди в стомаха, които те спират в крачка, вдигат ендорфините по незабележим начин, подтикват те да тактуваш с глава и крак още от първите секунди и скоро след това те събарят с ръка през кръста в съзерцателен екстаз на дълбоки, но позитивни и чистосърдечни послания. Четири години след стъписващия шедьовър Ignorance, положението с неговия пълнокръвен наследник Womanhood е сходно. В търсенето на смисъл в цялата световна бъркотия, Lindeman се разгръща елегично върху меланж от акустични и електронни текстури, които се разкриват и променят с всяко вдишване. Освен да водят деликатно за ръката във своята нощна вселена, тринайсетте песни в Womanhood танцуват деликатно между тропите на 60-тарския психеделичен поп, макабребия джаз и колажирането на идеи в компанията на същите кадърни музиканти от звукозаписните сесии на Ignorance, сред които фолк новаторът Sam Amidon и сензационният ембиънт саксофонист Sam Gendel. Дори в най-тихите и смирени моменти, Lindeman умее да се извисява със своя eфирен и болезнено елегантен глас. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ЕLA MINUS – Día (Domino)
Подобно на FKA twigs, Ela Minus също вярва в силата на електронната музика като нещо повече от средство за танцуване – дали за политически заявки, дали за изцеление, всичко е въпрос на лична нужда. След огромния успех на дебютния си албум Acts of Rebellion (2020), базираната в Бруклин колумбийска продуцентка изпада в нужда от нещо подобно. След като напуска дома си по време на първата ковид карантина и остава без своето домашно студио, Gabriela Jimeno Caldas трябва да избере дали да запише нов или да се концентрира върху стъпването обратно на крака. Канселираният дебют на Coachella и отмененото турне в подкрепа на Caribou натежават, затова девойката решава да канализира противоречивите чувства от контраста между потръгваща кариера и лична несигурност в песни. Първата готова чернова отива в боклука, защото Ela не я усеща достатъчно дълбока като текст, послания и звук толкова, колкото я иска. Започването от начало си струва годините, защото втория на колумбийката приковава вниманието с потентно обливане на сурови емоции с беснеещи синтезатори и екстатично агресивна попаджийска електроника. Софистицираният звук на Ela Minus е от онези съвършени клубни бижута, които не просто редуват, а смесват по алхимичен начин абстрактните светове от оголена чувдтвителност с абразивна, но едновременно добре полирана среда от изкривен звук и минорни ембиънт моменти. Día е проникновена изповед и приятно блъскане от талантлив човек. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MAC MILLER – Balloonerism (Warner)
Записаният през 2014 Balllonnerism се явява преход между пропитите с наркотици и тягостна психеделия хип-хоп експерименти и значително по-мелодичните проекти на Mac Miller. Макар повечето посмъртни албуми да са откровено опортюнистки, вторият такъв на покойния американския изпълнител e белязан от душата на интроспективни текстове (дълбоко разкаяние, загуби и полъх на смърт и екзистенциална тегоба) с пъстра символика и прокрадваща се мрачна болезненост, разлети комфортно върху блестяща инструментална продукция. Експерименталното начало с прохождащата по онова време SZA (DJ’s Chord Organ) открехва вратата към стряскащия свят на дрогата с циркови фанфари и акордеони, подготвяща Miller да редува провлачена тежест с рязка приповдигнатост (Do You Have A Destination) – силна метафора за липсата на посока, белязана от отекващи барабани и хипнотично наслоени повтарящи се вокали. Емоционалният и тематичен товар удря шамар и с Friendly Hallucinations – открита изповед за страничните ефекти на бързите бягства от реалността с мрачна джаз основа и пиано. Mrs. Deborah Downer пък е лице в лице със синтетичните демони на Miller, който потъва дълбоко в цялата трагичност на ситуацията. Провлаченaта финална кода Tomorrow Will Never Know със заглъхващ детски смях, неприети телефонни обаждания и дроун чувствителност само засилва чувството на трагизъм. Жалко за момчето. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
ETHEL CAIN – Perverts (Daughters of Cain)
Докато дългосвирещия ѝ дебют балансира отлично между вирален поп, абстрактно инди, футуристичен фолк и слоукор, вторият албум на Ethel Cain е безподобно рязък завой към изследването на мрака през клаустрофобични настроения и звуци. Вместо да продължи на сигурно след Preacher’s Daughter (2022), американската ембиънт-готик-фолк певица отлага концептуалното развитие на започнатата с трилогия заради пълна творческа свобода около изследването на съвременните перверзии. След като шокира неподготвения слушател с откриващия 12-минутен и едноименен дроун Perverts, адаптиращ християнския химн от 19 век Nearer, My God, to Thee, Cain изплува за кратко на повърхността с далеч по-лесно смилаемите минорни вокали и пиано на Punish, преди да потъне в експерименталните меандри на Housofpsychoticwomn (дроун прочит на книга на Kier-La Janisse с обсебваща жалейка за изгубената любов), Vacillator (минорен фолк за сексуалното и физическо насилие и единствените ударни в албума), Onanist (очевидна препратка към самозадоволяването с референция към Dante-вия Ад) и 15-минутната Pulldrone (философията на Harlan Ellison през монотонни фрагменти от речитативи). Perverts е обагрен от мотиви за безпомощност, смразяващ ужас, вина и срам или просто албум, който подтиква да се отдадем на стъписващата тъмнина без поглед към спасителен лъч светлина. Вторият на Ethel Cain е изискващ и труден, но и крайно впечатляващ със смелостта и диапазона на своите звукови експерименти и концептуална рамка. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
SHARON VAN ETTEN – Sharon Van Etten and The Attachment Theory (Jagjaguwar)
Основната идея (и причина) зад седмия албум на Sharon Van Etten (и неин първи като част от група) е простичка. Докато репетира за предстоящото турне на предшественика We’ve Been Going About This All Wrong (2022), Van Etten е хипнотизирана от чувството, което изпитва в компанията на своята група и решава да ги включи в писането на песни за неговия наследник. Първият албум на Sharon и oчевидно могъщите The Attachment Theory (Jorge Balbi, Devra Hoff и Teeny Lieberson) е опияняващ космически опус от шугейз, инди рок, кънтри и модерен соул, който печели от добавянето на различни точки и помага на Van Etten да разгърне своите текстове за живота, тленността, модерните зависимости и чувството на отчужденост върху наистина богата инструменталност от готически стрихи и американски рок. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DEAN BLUNT – Lucre (EWorld Music)
Първо лошата новина: последното интересно ЕP на Dean Blunt e натъпкано със запомнящи се фрагменти и дълго едва шестнайсет минути, което обрича просветения и непросветения слушател на емоционален асансьор от мъка защо не е по-дълъг и цикличен екстаз при всяко следващо слушане на двуминутните любовни китарни балади. Разбира се, думата балади е малко условна, защото си имаме работа с един от най-авангардните колажисти и арт поп провокатори в съвременния ъндъграунд и неговия поглед към мелодичния инди рок. Седемте песни в колаборацията с продуцента Vegyn и вокалиста Elias Rønnenfelt (Iceage) компенсират липсата на заглавия и късата си дължина лъстив и нерядко пасторален дигитален рок с шепа кривина и провлачен вокал. Макар пеенето да е поверено изцяло на Rønnenfelt и от баритона на Blunt да няма нито следа, Lucre e типичен dean-blunt-ски поглед към нежната балада като такава. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
