
Писането на емоционални ревюта е запазено само за албуми, които те спират в крачка, вдигат ендорфините по незабележим начин, подтикват те да тактуваш с глава и крак още от първите секунди и не след дълго те събарят с ръка през кръстта в съзерцателния екстаз на дълбоки, но позитивни и чистосърдечни послания.
Дори да познавате добре музиката на талантливата Tamara Lindeman и нейното развитие през последните дванайсет години, петият албум на канадската певица и автор на песни като The Weather Station е способен да ви стъпише. Ignorance (Fat Possum) започва да се разкрива постепенно още в енигматичното начало на откриващото Robber – чинел, барабан и приглушен електронен вой, преди струнните инструменти и моторният ритъм да подсигурят деликатен фон за нежния глас на Lindeman, изчакал точно минута, преди да се включи с мекото I never believed in the robber.
Първоначално приглушената музика и чевръст джаз ритъм се разгръщат с дискретни струнни инструменти, саксофон и няколко слоя перкусии без нужда да завиват, а само увеличавайки пътя между два акорда до леко кресчендо. И докато тънката критика към провалите на капитализма в тази петминутна съвременна класика не държат да доминират в тази все по-разкриващатата се музикална вселена, характерната атмосфера на самата музика предизвиква моментални асоциации със звученето на Blackstar, джаз албумът на David Bowie.
Доскоро, подобно сравнение би било немислимо за артист, започнал в познатия канон на 70-тарския фолк интроверт със смислени текстове и предимно акустични аранжименти. Макар самата тя да стартира именно по такъв начин, Lindeman не просто загатва за пореден път за любовта към авангарда и своите поп амбиции, а използва директните послания и музициране, за да предизвиква дискретно тактуване, докато шепки с чувството за болка.
Всъщност The Weather Station нито загатва, нито използва, нито пробва нещо ново, а направо доминира с опияняващата си еволюция до абсолютно съвършена комбинация от прекрасен глас, брилянтно написани песни и богат многопластов поп звук. За разлика от далеч по-минорното звучене в предишните албуми на The Weather Station, Ignorance е изнесен на гърба на дузина музиканти от джаз сцената в Торонто, които свирят сякаш танцуват с гласа на своя бенд лидер и се изненадват взаимно.
Именно в този красив танц си личи таланта на Lindeman не просто да напомня за някаква изключително успешна амалгама между Joni Mitchell и The War on Drugs, а да се извисва над сърцераздирателния характер на пиано балада като Trust и да я заобиколи с още по-необикновени песни за раздяла и тактилни вопли за загиващата природа. Акустичните идеи и теми на парчетата в Ignorance се раждат покрай климатичното пробуждане на канадката през последните години, която връща грижата за природата в живота си след едно особено изнурително турне.
За щастие, тази осъзнатост никога не ескалира в доминираща агресия. Овладяният директен поп в този албум надскача корените на фолк канона, за да се прегърне със синтезатори, струнни аранжименти и перкусии и да напомни за 80-тарския дух на авант поп изпълнителите от епохата, без да искаме да прекаляваме със сравненията на великолепната Tamara с когото и да било. Тихото величие, с което лекият джазиран поп на Ignorance се отпуска парче по парче, за да те предразположи за тежките си теми, никога не вие, а само да маркира емоционалните си завои с внимателни възходи и падения на глас и музикално темпо.
Макар дълбоко в себе си да е белязан от дълбоки травми и притеснения за състоянието на нещата и бъдещето на естествения свят, петият албум на The Weather Station нито за секунда не звучи обречено и на дъното в своята душа, напротив – блуждае уверено в тихите моменти между важни (лични и обществено значими) събития.
Пробвайте да го слушате нощем докато шофирате или пътувате мълчаливо с някой близък. Ignorance е от онези чувствени, пищни, ритмични, смирени и ужасно красиви албуми, които те задъхват в очакване да видиш Bowie зад ъгъла с дяволита усмивка и да го чуеш как казва само: Браво, Tamara, ти си бъдещето. Ignorance е пеперуди в стомаха.
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.