Ревю: LP1 на FKA twigs

Дебютният албум на англичанката с испанска и ямайска кръв Tahliah Barnett, по-известна като FKA twigs, продължава новаторската линия в модерното арендби и черната музика като цяло, за да разбие окончателно всички жанрови граници, които критиците се опитват да поставят през последните няколко години. Звукът на Barnett (артистичният псевдоним на красивата девойка идва от тънките, пукащи крайници (twigs), впоследствие добавя и formerly known as заради дублиране с другa тотално неизвестна група) прогресивно се изпипваше във всеки един от предходните й записите: трип хоп мелодиите, дръмендбейс звука и магичната природна акустика и хармонии в предшестващите ЕP1 и ЕP2 са почти недоловими и изцяло подчинени на новата завършена естетика на LP1 – силен кандидат за албум на 2014 (освен ако Kendrick Lamar и Kanye West не надминат себе си – бел.ред.).

В забележителния списък с гост продуценти в LP1 личат имената на редовния й сътрудник Arca, и знакови фигури като Sampha, Devonté Hynes aka Blood Orange aka Boyscout албумът на 2013, Paul Epworth и Emile Haynie – не е зле за момиче, което допреди четири години танцува в клиповете на Jessie J и обикаля по турнета с Kylie Minogue. Още по-впечатляваща е последователността и подредеността на албум, по който работят на толкова много хора – ясно доказателство за ролята на самата Barnett в създаването в собствения си звук и нейния неоспорим талант. Миналото й като танцьорка определено помага в разбирането за ритъм и композиця, но най-вече когато е на сцена. Голяма част от обаянието на FKA twigs се дължи именно на начина, по който изглежда и се движи, Неслучайно визуалното изражение на музиката на FKA twigs е нейно продължение и по същия начин залага на манипулиране на познати форми в нещо ново, впечатляващо и изопачено точно толкова, колкото трябва.

LP1 звучи едновременно като извънбрачно дете на Massive Attack, Aaliyah, The Weeknd и Grimes взети заедно, но без да прилича и подражава на нито едно от изброените имена. Деликатният летлив глас на Barnett се разлива като меласа върху пласт след пласт от фрагментирани перкусии, семпли и ефекти. Режисираното от Nabil видео към пилотния сингъл Two Weeks поражда неизбежните асоциации с последната филмова роля на покойната Aaliyah и е наистина показателен за това как музиката на FKA twigs борави с повторения, които постепенно се осмислят и насищат до пълнокръвни мелодии. Летливият й деликатен глас, с едва загатнат британски акцент, я кара да звучи плаха и ранима, но няма как да не настръхнем от силата и на осъзнатата й язвимост (и да се развълнуваме още веднъж за предстоящия албум на Zola Jesus – бел.ред.). Подобно на The Weeknd, FKA twigs пее откровено и без излишен срам за желанията и сексуалността си, но в по-умерен и не чак толкова експлицитен тон като канадеца. Фантазиите на Barnett звучат повече като бележки от личен дневник, отколкото като фосфоресцираща табела. Дори когато е провокативна, FKA twigs е много далеч от контрапродуктивното желание да възбужда преднамерено. Петър Грудов

Второ мнение: Вълчо Калудов, журналист, PopDom

FKA twigs прилича на кръстоска между Aaliyah и Chilli от TLC, музиката й спокойно може да бъде определена като Kate Bush на тежки наркотици, а корицата на LP1 е далечен братовчед на нещо, което Бьорк би издала в средата на 90-те. Специалистите я затрупат с донякъде смехотворните определения като малката сестра на Sade, женският отговор на The Weeknd и особено оригиналното R&Björk. Нашето момиче е нагазило стабилно в експерименталната електроника. Дискът е убийствено хипнотизиращ запис за слушане в малките часове на нощта с всевъзможни модулирани и напластени вокали, които на места дори могат да бъдат сбъркани с народно пеене, и чегъртащи звуци, които варират от тракане на чинии до разминаващи се влакове. Голямата изненада е, че едно 26-годишно момиче може да звучи толкова зряло и уверенa в себе си. FKA twigs винаги е знаела, че е различна.

LP1 e на пазара.