Ревю: LP1 на FKA twigs

Дебютният албум на англичанката (с испанска и ямайска кръв) Tahliah Barnett продължава новаторската линия в модерното арендби и черната музика като цяло, за да разбие окончателно остатъците от жанрови граници през последните години. Звукът на Barnett, по-известна като FKA twigs (псевдонимът идва от тънките й, пукащи крайници, впоследствие добавя и formerly known as заради дублиране с тотално неизвестна група) прогресивно се изпипва във всеки един от предходните й записите: трип хоп мелодиите, дръмендбейс звука и магичната природна акустика и хармонии в предшестващите ЕP1 и ЕP2 са почти недоловими и изцяло подчинени на нова, завършена естетика в LP1 – силен кандидат за албум на 2014 (освен ако Kendrick Lamar и Kanye West не надминат себе си – бел.ред.).

В забележителния списък с гост продуценти в LP1 личат имената на редовния й сътрудник Arca, и знакови фигури като Sampha, Devonté Hynes (aka Blood Orange, човекът зад Boyscout албума на 2013), Paul Epworth и Emile Haynie – не е зле за момиче, което допреди четири години танцува в клипове на Jessie J и обикаля по турнета с Kylie Minogue. Още по-впечатляваща е последователността и подредеността на албум, по който работят на толкова много хора – ясно доказателство за ролята на самата Barnett в създаването в собствения си звук и неоспоримия й талант. Миналото й като танцьорка определено помага в разбирането за ритъм и композиця, освен да хипнотизира, когато е на сцената. Голяма част от обаянието на FKA twigs се дължи именно на начина, по който се движи и изглежда. Неслучайно визуалното изражение на музиката й е нейно продължение и по същия начин залага на манипулиране на познати форми в нещо ново, впечатляващо и изопачено.

LP1 звучи едновременно като извънбрачното дете на Massive Attack, Aaliyah, The Weeknd и Grimes без да прилича и подражава на нито едно от изброените имена. Деликатният летлив глас на Barnett се разлива като меласа върху пласт след пласт от фрагментирани перкусии, семпли и ефекти. Режисираното от Nabil видео към пилотния сингъл Two Weeks поражда неизбежните асоциации с последната филмова роля на покойната Aaliyah и е наистина показателен за това как музиката на FKA twigs борави с повторения, които постепенно се осмислят и насищат до пълнокръвни мелодии. Нежният глас, с едва загатнат британски акцент, я кара да звучи плаха и ранима, но няма как да не настръхнете от силата и на тази осъзната язвимост. Подобно на The Weeknd, FKA twigs пее откровено и без излишен срам за желанията и сексуалността си, но в по-умерен и не толкова експлицитен тон като канадеца. Фантазиите на Barnett са по-скоро бележки от личен дневник, отколкото като фосфоресцираща табела и дори когато е провокативна, FKA twigs е много далеч от контрапродуктивното желание да възбужда преднамерено. Петър Грудов

Второ мнение: Вълчо Калудов, журналист, PopDom

FKA twigs прилича на кръстоска между Aaliyah и Chilli от TLC, музиката й спокойно може да бъде определена като Kate Bush на тежки наркотици, а корицата на LP1 е далечен братовчед на нещо, което Бьорк би издала в средата на 90-те. Специалистите я затрупат с донякъде смехотворните определения като малката сестра на Sade, женският отговор на The Weeknd и особено оригиналното R&Björk. Нашето момиче е нагазило стабилно в експерименталната електроника. Дискът е убийствено хипнотизиращ запис за слушане в малките часове на нощта с всевъзможни модулирани и напластени вокали, които на места дори могат да бъдат сбъркани с народно пеене, и чегъртащи звуци, които варират от тракане на чинии до разминаващи се влакове. Голямата изненада е, че едно 26-годишно момиче може да звучи толкова зряло и уверенa в себе си. FKA twigs винаги е знаела, че е различна.

LP1 e на пазара.