THE WEEKND – Dawn FM (XO/Republic)
Хейтърите казват, че е 80-арско Grand Theft Auto радио. Петият студиен албум на мегазвездата Abel Tesfaye обаче е най-съдържателният и цялостен негов опит да дефинира своята поп вселена по удивително изпипан начин. С помощта на поп титани като Max Martin и Swedish House Mafiа, но и с по-авангардни композитори и продуценти като Daniel Lopatin (Oneohtrix Point Never), The Weeknd създава концептуален албум около идеята за радиостанцията на своето чистилище, която гърми с пулсиращи 80-арски синтезатори (Take My Breath), редувани с познатите нихилистични, но и доволни (този път) ретроспективни текстове (кой друг може да си позволи текст като Catalogue looking legendary… now we’re cruising on a yacht, we clear), космически балади в средно темпо (Here We Go, Is There Someone Else?, Starry Eyes), Daft Punk-ови Random Access Memories пинизи (Quincy Jones с брутална история за психичното заболяване на своята майка) и внимателно полирани детайли от ненатрапчивата концептуална тема за отвъдния живот и желанието да намериш изход от клаустрофобичната и задушаваща депресия. Свикнали сме да го виждаме кахърен и (на)ранен, но Dawn FM е не просто почетната обиколка на The Weeknd след извънземния успех на Blinding Lights, а много уверена и спокойна демонстрация на таланта му да се пуска на малки вратички между деструктивността и хедонизма, но и да реагира по най-добрия начин на огромния успех, без да се пребие по пътя. Брилянтно написан, продуциран и изпят албум, който ще остане в поп канона като показно за артист на върха на своите възможности. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
FKA TWIGS – Caprisongs (Young)
Този микстейп на FKA twigs е описван от самата нея като пътуване назад към себе си чрез моите невероятни колаборатори и приятели. Кои са те? Тhe Weeknd (Tears in the Club), Shygirl (Papi Bones), Rema (Jealousy), Pa Salieu (Honda), Daniel Caesar (Careless) на вокалите и El Guincho, Koreless, Mike Dean, Arca, Warren Ellis и Sega Bodega зад бийтовете така, че да се получи all-star отбор в смесена касетка, която редува различни стилове, похвати и интересни експерименти, но така и не успява да се задържи задълго в съзнанието. Caprisongs не е слаб, напротив – FKA twigs умее да итригува с автобиографични текстове за вътрешната травма и нейното лечение, а и с постоянно желание да експериментира и да се лута последователно в дълбоки (концептуалният албум Magdalene) и малко по-плитки, но и несравнимо по-мейнстрийм води. Въпреки трудностите да остане в съзнанието, Caprisongs може да се приема като позитивна и интимна заявка за присъствие именно във втората категория с популярен поп, окупирана от артисти като Grimes и Charli XCX. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CAT POWER – Covers (Domino)
Третият албум с кавъри на Cat Power почита артисти от доста голям и разнообразен поп, кънтри, пънк, фолк, арендби и джаз диапазон от 40-те до днес – от Frank Ocean (Bad Religion), Nico (These Days), Iggy Pop (Endless See), Billu Holiday (I’ll Be Seeing You) и Bob Seger (Against the Wind, та чак до такива имена като Ryan Gosling и неговата група Dead Man’s Bones (Pa Pa Power). Chan Marshall откровено си признава, че има прекално много (и по-добри) песни от нейните собствени, които иска да изпее. Постоянството да интерпретира всеки един от избраните оригинали по радикално различен и типично свой начин означава, че получаваме оголени до същината си прекрасни песни, обвити в характерния глас и стилистика на Cat Power. Никакви стандартни кавъри, само магически парчета, чиито оригинален автор можем и да не разпознаем, ако не внимаваме достатъчно. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
EARL SWEATSHIRT – Sick! (Tan Cressida/Warner)
Повече от две години след истински страхотния, но много кратък творчески подвиг Feet of Clay, Earl Sweatshirt ни дарява с oще един кратък, но също толкова добър 24-минутен опус с десетина парчета, вдъхновени и направо потопени в хаотичната атмосфера на пандемията. Разлятите бийтове на The Alchemist и Black Noi$e подлагат перфектната основа за речитативите и размишленията на Earl върху семейството, религията и глобалната пандемия. Ако досега сте го смятали за талантлив, но затворенм интровертен и често пъти мистериозен артист, то Sick! е резултат от неговото желание да излезе навън, да се помири с майка си и да се сблъска с живота по проникновен начин. Thebe Kgositsile излиза сред света с пълни шепи цигулки, соул семпли, мелодично пиано, пукане на винил и поетични откровения. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
AMBER MARK – Three Dimensions Deep (PMR/Interscope)
Kато човек, приучил феновете да очакват постоянно добра, разнообразна, отличителна и винаги тежко емоционална музика, Amber Mark няма как да ги разочарова с нещо обикновено в своя дългоочакван дългосвурещ дебют. След добре приетите EP-та 3:33 AM (2017) и Conexão (2018), базираната в Ню Йорк певица надгражда неимоверно с Three Dimensions Deep – музикално пътешествие в три ясно разграничени части (одентифициране на несигурностите, себепознаване и постигане на чувство за значимост), които напасват всички елементи от интензивния й характер в хомогенен опус, продуциран предимно от Julian Bunetta (One Direction). Лавирайки майсторски и много меко и леко между арендби, фънк и поп на ръба на футуризма, кадифеният глас на Mark хипнотизира еднакво успешно и с по-бавните и чувствителни парчета, и с по-фънки и бързите хитачки като One и Darkside. Колкото и да скача между различни стилове и да се обогатява с нови детайли на всяка врътка, Three Dimensions Deep е уверен и издържан дебют с открита душа, интимен характер и танцувален чар. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ANIMAL COLLECTIVE – Time Skiffs (Domino)
Първият албум на Animal Collective от шест години насам e интересна стъпка в историята на група, появила се от тъмните недра на нюйоркския ъндърграунд преди две десетилетия и прекарала годините преди и след своя психеделичен магнум опус Merriweather Post Pavilion (2009) в непрекъснати и невинаги приятни за ухото експерименти. Time Skiffs е съзнателна стъпка напред към далеч по-слушаемия авангард на психеделичната музика, способна да пълни фестивали. Това не означава, че Animal Collective се натискат за титулярното място на Tame Impala. Напротив, напредничавата музика на американската група продължава да бяга визионерски по тъча на мейнстрийма, но прави елегантни шпагати към по-спокойната, медитативна и мелодична музика с щипка фънк (Prester John), обичайните вокални хармонии на Panda Bear и Avey Tare, нео кънтри (Strung With Everything) и други интересни пинизи. Експериментите продължават, но хармониите и многопластовите текстури и особен ритъм са далеч по-лесни за възприемане от обикновено. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MITSKI – Laurel Hell (Dead Oceans)
Лавровият ад на Mitski Miyawaki засрамва и най-големия циник със способността едновременно да зашлевява с брутални откровения и перфектен поп ритъм, на който не може да не танцуваш. Петият албум на японо-американския инди артист идва след отдръпването от сцената, последвало Be The Cowboy (2018). Самоналожената абстиненция от сцената, социалните медии и изнурителните турнета я докарват дори до мисли за отказване. Но вместо да си намери други занимания, Mitski спира да се самосъжалява и почва да да композира хипнотични песни за сложната си връзка с музиката и очакванията на публиката (Working for The Knife) и неуспехите в любовта (атомната бомба The Only Heartbreaker). От първите думи в Laurel Hell (Let’s step carefully into the dark/Once we’re in I’ll remember my way around) до постоянното редуване на емоционални вопли (Love Me More) и бързи 80-арски синтпоп ритми, Mitski развива съвършено своята меланхолия до вълнуващо пътуване из дебрите на себепознанието – от онези положителните, които трогват до сълзи, но не смазват под тежестта на собствените си очаквания. Подобно на други албуми, заченати или завършени в зората на последната пандемия, Laurel Hell кипи от лековит и ескапистки поп, който не се страхува да се гмурне в мрачните крайности на човешките чувства и взаимоотношения с надежда, перфектен ритъм, звук ала Bat For Lashes и мъдрост ала Kate Bush. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BLACK COUNTRY, NEW ROAD – Ants From Up There (Ninja Tune)
And though England is mine, I must leave it all behind. Първите думи на вокалиста Isaac Wood във втория албум на лоднонския оркестър се появяват почти минута след неговото начало, но и още преди няколко месеца в първия сингъл Chaos Space Marine миналия октомври. Предвид шокиращото му напускане само няколко дни преди излизането на този шедьовър, можем да ги тълкуваме или като пророчество, или като осъзнат намек за сбогуване. Както сме виждали и друг път в историята, 20-ина годишните музикални вундеркинди често имат турбулентен живот и пътищата им се разделят. Хубавото е когато последното се случва по такъв грандиозен и спиращ дъха начин. И то по-малко от година след номинирания за наградата Mercury жесток дебют с пост-брекзит руминации, изпълнени с хумор и изпяти с наситено вдъхновение текстове върху пост-пънк/рок/клезмер/експериментален джаз. За разлика от многобройните бързи атаки и внезапни завои във For The First Time, невероятните пиеси тук отнемат време, за да се разгърнат, без да забаравят тотално за изначалния си сдържан характер – започват като приспивна песен, разгръщат се като фантастичен космос и свършват пак с интимна нежност и смирение. Критиката го определя като съвършен бароков поп, но Ants From Up There е помитаща вселена от абстрактни, но много близки до ежедневието ни светове, но и лебедова песен на вокалист към своята група, намираща се на върха на своите възможности. Абсолютно разтърсващ, мек, мелодичен, но и често абразивен и безподобен триумф, който се пече на бавен огън, за да свърши с 12-минутната кода Basketball Shoes. Нямаме търпение да видим как ще продължат занапред. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CATE LE BON – Pompeii (Mexican Summer)
Записаният в Кардиф шести албум на Cate Le Bon съдържа красиво изкуство, вдъхновено от пандемичния хаос и изолация. За разлика от апокалиптичното си заглавие, новият авант арт поп на уелската певица, композитор и мултиинструменталист се вие далеч по-спокойно около темите за носталгията, спомените и несигурността в новата реалност с чудодейни саксофони, синтезатори, кларинет и бас, който е в основата на цялата хармония още на ниво първоначални идеи и демо записи. С юмрук върху сърцето и с помощта на редовния си колаборатор и копродуцент на албума Samur Khouja, Le Bon си поставя за цел да създаде музика, звучаща като картина. И го постига по забележителен начин – и като богато текстуриран звук, и като запомнящи се вокални аранжименти, и като витаещи между 80-арския японски поп, 70-арския Bowie и дбжазираните перкусии на Stella Mozgawa от Warpaint съкровени бижута. Pompeii е изкусна поп музика в най-чист, но и игрив, сатиричен и сюрреалистичен вид. Ако можеха да се изолират с Julia Holter и да запишат нещо. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MOTHERMARY – I am Your God (Italians Do It Better)
След три години на спорадични сингли, стартирали с минорен кавър на Barbie Girl и приключили с такива на Madonna, мацките зад Mothermary събират наличните авторски сингли и нови парчета в дебютен албум с лъстив синтпоп. След като се спасяват последователно от своето мормонско семейство в Монтана и се установяват в Ню Йорк, еднояйчните близначки Elyse и Larena Winn започват да се учат да композират музика като терапия от религиозното подтисничество и бариери, които се опитват да забравят. Дори цялата история да е изфабрикувана от стилния лейбъл Italians Do It Better, ретро-футуристичният синтпоп албум на Божията майка е приятна и привлекателна покана да поразсъждаваме върху кого и какво боготворим, но и върху феминизма по един особен начин – като контраст между мрак и светлина с ефирни вокали върху мръснишки електронни инструментали. Майко мила. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или Italians Do It Better
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
