FKA TWIGS – Magdalene (Young Turks)
Турбулентните преживявания пораждат неимоверна болка и вдъхновение в талантливи полиформатни артисти като FKA twigs. Последните й четири години са изпълнени само с такива, като се започне с публично разкъсваната от таблоиди и фенове връзка и годеж с Robert Pattinson и се мине през раздялата през 2017 и последвалата я операция за отстраняване на маточни фиброиди. Откъдето и да го погледнем си изглежда като крайно тегаво емоционално влакче на ужасите. Thalia Barnett обаче успява да впрегне всичките си болки в дълбоко автобиографичен и директен албум за раздялата, женската сила, токсичните косвени и преки жертви на славата и начините, по които се свързваме помежду си на всяко едно ниво, изпят върху футуристичната и авангардна продукция на колаборатори като Nicolas Jaar, Skrillex и Jack Antonoff.
Базиран изцяло на собствените й преживявания и размисли върху историята на Мария Магдалена и нейната близка връзка с Исус Христос, вторият дългосвирещ албум на FKA twigs след LP1 e и първата възможност да се потопим изцяло в нейната музика като завършен продукт, пардон, албум извън спорадичните сингли с внимателно хореографирани клипове и визия – нещо, което винаги е било възприемано двустранчиво от критиката, както подобава за всеки всестранно развит артист. Mary Magdalene звучи като болезнено изживяване още от първите строфи на англичанката до самия финал. Има и себеутвърждаващи моменти, които разведвряват цялата атмосфера с ясно дефинирана женска сила. Всичко това на фона на помитащи индустриални бийтове и нойз електроника в унисон в преживяванията от първия параграф, но и с концепцията за неспазване на традиционните музикални структури и създаването на спираща дъха атмосфера от гениални обрати, натрупвания и откровения.
Напук на целия абстрактно експериментаторски дух, дръзка продукция и рафиниран, но и много прочувствен сопрано вокал обаче, вторият дългосвирещ опус на FKA twigs с напредничав арт-поп не успява да те потопи в своята многопластност, нито да те въвлече истински в затрогващата драма и да те накара да се идентифицираш с нея, по подобие на най-добрите албуми за раздяла в историята на съвременната музика. Magdalene те кара да се чувстваш като изолиран страничен наблюдател на нещо величествено и може би това е целта. Интимната демонстрация на превъзходство над повечето си съвременници в модерния поп и сериозната амбиция, гарнирана със съвсем реални възможности и огромен талант са достойни за възхищение. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
LAPALUX – Amnioverse (Brainfeeder)
Stuart Howard спазва традицията да издава нов албум веднъж на всеки две години (Nostalchic от 2013, Lustmore от 2015 и Ruinism от 2017) и приключва десетилетието с вдъхновена еманация на всичките му жанрови търсения и естествена музикална прогресия от 2012 насам. Електрониката на Lapalux в Amnioverse е прекалено красива, богата и многопластова, за да бъде описвана набързо, но всяко едно от десетте парчета в албума е вдъхновено от фрагмент от думи на приятели, любовници и бивши партньори, които са семплирани и трансформирани до неузнаваемост през негови трансформирани през неговия електронен сет-ъп. Amnioverse е едновременно тъжен и динамичен, епичен и интимен, нежен и деликатно помитащ. Критиката оприличава двойнствения му характер на Song for Alpha на Daniel Avery, но четвъртият албум на Lapalux си е просто идеална покана да задълбаете и да се изгубите в него без значение от време, контекст и пространство. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
KAMAAL WILLIAMS – DJ Kicks (!K7 Records)
Всеки запален фен на мултиинструменталиста Kamaal Williams се интересува от със сигурност голямата му и разностилна колекция с плочи. Лондончанинът от Пекъм пердаши в различни жанрове с многобройните си проекти през годините и звучи като идеалния човек да събере еклектичния си вкус в своя собствена компилация за серията DJ Kicks. Така и става. Williams разнообразява доминиращия броукън бийт хаус с нотки на хип-хоп, геридж, джаз, фънк и редуването на темпото с помощта на любимите мултикулти учители и легенди на английския ъндърграунд (Dego, Seiji и Steve Spacek) и съвременни имена катоK15иTenderlonious (като не забравяме и за включените четири ексклузивни песни на самия Williams). Само не очаквайте традиционно миксиране и изравняване като в класическите диджей сетове – компилацията на Williams не е обикновен DJ Kicks, а много импровизирано, но логично свързано изследване на стиловото многообразие на един особен звук, израснал със заемки и почит от ърбън джаза, фънка, UK хауса и бийт музиката на последните двайсетина години. 4/5
лушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
KINK – Home (Sofia)
Последното стегнато EP на Kink поставя началото на Sofia – новият домашен лейбъл на Страхил Велчев и Констaнтин Петров (Kei), който почита не само родното място на самата музика във въпросното издание, но и градът, който ги е срещнал и помогнал да се развият като артисти. И двамата подчертават дебело, че музиката звучи като директно отражение на софийския парадокс, а именно да градът да бъде едновременно красив и грозен, чист и мръсен, брутален и все пак романтичен. Или, казано по друг начин, от онези места, които съчетават привидно несъвместими стилове в извратена, но все пак обединяваща форма. Същото важи и за отделните парчета в Home – класическа безкомпромисна атака на Kink върху всевъзможните инструменти и машини за манипулиране на звука, съчетана със задължителни изненади и реверанс към ранните дни на хаус и техно жанра. Една от изненадите в ЕP-то е последната колаборация с Rachel Row – The Beauty е далеч от еуфорията на To Love You и много по-близо до космическата атмосфера и вокални хармонии на общите им парчета в Under Destruction. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум в този материал е независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към Apple Music обаче, Boyscout получава малка партньорска комисионна.
