4 албума, които да слушате тази седмица

LANA DEL REY – Norman Fucking Rockwell! (Polydor)

Част от очарованието в това да харесваш Lana Del Rey e, че винаги знаеш какво да очакваш. Макар често да я обвиняват в манифактурен имидж и прекалена повтаряемост, тази привидна сигурност в нейната музика се дължи на един прост, но безотказно работещ похват – Lana не диверсифицира, а само дълбае и надгражда своите мрачни балади за китара, пиано и величествени оркестрации, тежко калифорнийска филмова Американа, смирени и елегични вокали и истории за тъжни и обречени жени, влюбени в най-неподходящите мъже в един объркан и неизбежен предапокалиптичен свят.  

И докато на пръв поглед това непрекъснато объркано лутане между деликатна женска чувствителност и токсична мъжественост да минава сравнително леко с Lanа-иното тънко чувство за хумор, сарказъм и (само)ирония, ретроподобните калифорнийски пейзажи в нейната музика са брутално напомняне за насилието и празния характер зад първоначалната атрактивна фасада. Именно по такъв силно въздействащ начин, Norman Fucking Rockwell заявява своята гениалност още от първите секунди на едноименното си откриващо парче.

Goddamn man-child/ You fucked me so good that I almost said ‘I love you’/…/ You’re just a man / It’s just what you do / Your head in your hands as you color me blue. Толкова за чувството за хумор, да влезе суровият реализъм с потентни текстове за горчиви американски мечти, обречени романтични фантазии и стари тропи за блясък и страх, използвани като метафора за съвременния живот на обществото зад Океана. Шестият студиен албум на Del Rey e още по-величествен, грандиозен и внушителен, отколкото може да сте се надявали след дългото подгряване с фантастични сингли. Norman Fucking Rockwell! е кръстен на едноименния известен илюстратор, създавал идилични стилизирани илюстрации на пасторалния американски живот и история в продължение на 50 години като част от пропагандистите на седмичника Saturday Evening Post.

Американската мечта на Lana обаче е далеч по-кошмарна и това си личи още от решението да забие удивителен знак и красноречивото fucking като бащино име на своя кръстник като явен знак за желанието ако не да разбие и изопачи подобни остарели клишета (като митичния образ на младежа на обложката), то поне да ги използва като митологизиран фон на своите тревоги. Еволюцията на трип-хопаджийския поп от предишните албуми в грандиозни балади за пиано, оркестър и деликатни синтезатори я приближава все повече до канона на най-добрите американски композитори и текстописци.

Подобно гръмко определение ала Pitchfork не е съвсем далеч от истината, подкована и от отличната продукция на основния колаборатор на Lana за Norman Fucking Rockwell! – Jack Antonoff, който бетонира репутацията си на идеалния продуцент за могъщи поп певици, които не искат да бъдат засенчени по какъвто и да било начин (Lorde, Taylor Swift). Типичната му еуфория от други проекти обаче липсва и цялата атмосфера в богатите и постепенно разкриващи се инструментали е пропита единствено и само от Lana. Непознатите доскоро парчета извън излезлите през последните 11 месеца сингли като Venice Beach и Mariners Apartment Complex (две от най-добрите песни на Lana въобще) също са на ниво и пращат от класически рок референции – Cinnamon Girl заема името си от Neil Young, a California – от Joni Mitchell. Кавърът на Sublime пък е най-близкото до класическа поп песен, което ще откриете в NFR.  

Новият албум на Lana Del Rey е голяма работа. Досущ като своята авторка и нейната публична персона – емоционална, противоречива, безнадеждно влюбена, постоянно разочарована, тъжна, (п)объркана, но и много истинска през кривото огледало на холивудския блясък, който използва като дим през цялата си кариера. Цялата тази парадоксална и широкоспектърна личност обаче вдъхновява албум, балансиран по невероятен начин. 4,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES

WHITNEY – Forever Turned Around (Secretly Canadian)

Whitney са проклети и благословени още с една от първите си песни. No Woman от дебютния албум на чикагската инди фолк група е една от песните на десетилетието – толкова съвършена от началната меланхолична равносметка до катарзисния си тромпетен край, че обещава да засенчи всичко до себе си. Включително десетте нови песни от Forever Turned Around. По-еднообразният втори албум на Whitney минава неусетно, без да приковава вниманието поне на първо слушане. Всяко следващо обаче разкрива тихия чар на стегнати композиции, чийто иначе слънчеви звуци крият истории за страх, самота и зависимост и разкриват момчетата като много повече от носталгични, хленчещи хлапаци. Вече познатите сингли Valleys (Of Love)Giving Up и Used To Be Lonely изпъкват още по-ясно в контекста на цял албум, заглавната – също. 3,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES

JAY SOM – Anak Ko (Polyvinyl)

Последният албум на Melina Duterte като Jay Som надгражда носталгичния китарен поп на предходния Everybody Works от 2017 с чаровен опус за порастването и себеприемането такъв, какъвто си. Минималистичният характер на откриващото If You Want It е знак за цялостния характер на албум с богати китарни мелодии, които заимстват уважително от 80-тарския шугейз и модерен дриймпоп на американските групи, но ги прекарват през тихи синтезатори и дръм машини (без да забравят за по-шумните и интерлюдии и припеви), за да се получи една наистина приятна вселена от звуци и двусмислени споделени мисли. Класна работа. 3,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES

RAPHAEL SAADIQ – Jimmy Lee (Columbia)

Голяма част от досегашната кариера на Raphael Saadiq (басист на Sheila E. и Prince, съосновател на Tony! Toni! Toné! и Lucy Pearl, композитор и продуцент за артисти като D’Angelo, Solange и други титани) в арендбито от последните 30 години минава под позитивния характер и звучене на класическия соул. Първият му албум от осем години насам обаче действа като своеобразна терапия за справяне с лично нещастие, което го тормози от дълго време. Красивите песни в Jimmy Lee са вдъхновени концептуално от загубата на близки негови хора и най-вече от хероиновата зависимост на по-големия му брат, който умира от свръхдоза през 90-те. Очаквано, подобна основа може да доведе само до брутално откровени и много лични истории за загуба, тъга и мъка, но без да изпаднат в крайно отчаяние и тегавина. Напротив, майсторският талант на Saadiq да скача от жанр в жанр и да композира атмосферични и определено мрачни, но същевременно и много мелодични дълбоки парчета, водещи соул музиката от обичайната комфортна зона към нещо далеч по-трансцедентално. 4/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES

Всеки албум в този материал е независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към iTunes обаче, Boyscout получава малка партньорска комисионна.