4 албума, които трябва да слушате тази седмица

EDITORS – Violence (PIAS)

Пичовете от Editors трябваше да преглътнат дългогодишните снизходителни подигравки, безразлични ревюта и определения ала Boy Division, за да опитат да се освободят от стигмата за поредна група, която няма какво ново да добави в пост-пънк наследството на съвременна Великобритания. Всеки, който ги е гледал поне веднъж на живо обаче знае защо Tom и неговите колеги са една от най-добрите живи групи в момента. Хубавото на Editors в последните два албума обаче е, че успяха тотално да се отърсят от пост-пънк влиянията и Coldplay залитанията към класически стадионен поп рок. Шестият им албум Violence e още една идея по-синтетичен и по-чувствен запис със запомнящи се и много разнообразни музикално мелодии, които позволяват могъщият баритон на Тоm да се разгърне още повече от обикновено – електро-рокът и класически напеви на първия сингъл Magazine печели от агресивното продуциране на Benjamin John Power (Blanck Mass, Fuck Buttons), Hallelujah (So Low) експериментира с индустриални барабани и шум, които няма как да очаквате преди да влязат безмилостно в припева, Violence пулсира с познатия ритъм на клубната електроника, а oткриващото Cold е преждевременния триумф на група, която умее да минава от пауър рок към пауър балади (Darkness At The Door) за секунди. Накратко – тиха и непретенциозна, но завидно постоянна еволюция с всеки нов албум. 3,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

YOUNG FATHERS – Cocoa Sugar (Ninja Tune)

Yоung Fathers са хип-хоп група дотолкова, доколкото еклектичен лейбъл като английския Ninja Tune може да си позволи да издава хип-хоп. В случая – шотландски, от Единбург. Носителите на награда Mercury през 2014, описвани в началото на кариерата си като либерийско/нигерийско/шотландско психиделично хип-хоп електро трио, правят трети пореден опит да звучат малко по-радиофонично и нормално, но бързо се отказват и резултатът е печален. Печален не в лошия смисъл на думата, а в онзи добрия, в който третият им албум Cocoa Sugar е клаустрофобична, чудно експериментална и много кратка (12 песни в 36 минути) пиеса от брутални като звучене парчета с фалцето госпел припеви и изобретателен звук, който не може да бъде сравняван с нито един от техните съвременници. Cocoa Sugar щеше да звучи прекалено параноично, ако не беше леката ирония в по-голямата част от текстовете и експериментирането с различни вокални техники, които подчертават изключително разнообразните инструментали. Моторният Suicide ритъм и пулсираща електроника на Wow например и крещящи беквокали например отразяват съсипващо добре отрезвяващата критика на съвременното общество (What a time to be alive – I’m going to put myself first). Традиционните поп структури Почти винаги не успяват да изплуват над агресивния и леко злокобен рап (Toy), а на пръв поглед положителните елементи като госпел вокалите и романтика в Border Girl са реализирани в праволинейна, но ескалираща и много красива прогресия. Експерименталната и извратена музика на Young Fathers в третия им албум звучи точно както изглежда и обложката на Cocoa Sugar – провокативно и абсолютно очарователно мрачна с добре разбъркани стереотипи, безкрайно много пластове и ужасно силна индивидуалност. Въобще музика от група, която не подражава директно на никого и звучи като абсолютни поп новаторски. 4,5/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

OUGHT – Room Inside The World (Merge Records)

Третият албум на канадската пост-пънк банда Ought е приятна глътка въздух от нервността и опасната маниакалност в предишните две LP-та и забележителен напредък в персонализирането на най-вълнуващите елементи от типичната ню уейв стилистика, която винаги й е отивала. Room Inside The World звучи еднакво добре вдъхновен както от The Cure и Morrissey, така и от Future Islands – пост-пънк и уейв китарни мелодии са обърнати в приятен електронен поп с панически рифове, а текстовете на Tim Darcy за изолацията, чувството на несигурност и изплъзващото се хладнокръвие действат учудващо успокояващо. Най-хубавото на Ought е, че въпреки цялата трансформация и обогатяване на звука, продължават да звучат естествено. Амбициозната еволюция на групата върви по план. Roоm Inside the World e истински триумф, който не бива да бъде пренебрегнат. 4/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes

WILD BEASTS – Last Night All My Dreams Came True (Domino Documents)

Лебедовата песен на прясно разделената четворка от Лийдс Wild Beasts e колекция от 13 техни песни, записани на живо за два дни в лондонското студио Rak миналото лято и издадени в седмицата на последните им два концерта заедно. По-голямата част от парчетата не изненадват с нищо ново или неочаквано, а по-скоро звучат като рафинирани версии на своите оригинали без споделената емоция, която може да бъде намерена в повечето записи пред публика. Основният проблем, както посочват и редакторите на Pitchfork, е включването на материал предимно от единствения посредствен албум на групата, а именно Boy King. Ако слушате само тази компилация на Wild Beasts, може да останете с впечатлението, че са прилична група с няколко невероятни песни, а не невероятна група с един единствен по-слаб албум. 3/5

Слушай в Spotify / Купи от iTunes