Предвид датата на родната премиера (месец след САЩ, две седмици след Острова), вероятността вече да сте слушали и чели доста за 1917 е сериозна. Кино шедьовър? Упражнение по стил? Филмова инсталация? Техническо постижение? Новата епична военна драма на Sam Mendes (007: Координати Скайфол, Снайперисти, Американски прелести) е всяко едно от изброените и отгоре.
Английският режисьор не губи време да вкара своите герои в касапницата на Първата световна война. На младите британски ефрейтори Schofield (George MacKay) и Blake (Dean-Charles Chapman) е възложена привидно невъзможна Редник Райън мисия да пресекат ничията земя и да навлязат дълбоко в предполагаемата вражеска територия, за да предупредят за неочаквана и коварна германска засада, способна да погуби няколкостотин войници, сред които и по-големия брат на Blake (Richard Madden).
Дебютът на Mendes като сценарист (в комбина с Krysty Wilson-Cairns) е по мотиви от разказите на неговия дядо Alfred H. Mendes, проследяващи вероятно най-жестоката война от началото на ХХ век. Макар да отказва категорично да режисира трети Bond, Mendes все пак взима със себе си формата на дългия непрекъснат кадър от началната сцена на Спектър в Мексико и го употребява безпогрешно в рамките на цял филм. Подобно на Hitchcock-овия Въже и Бърдмен на Iñárritu, 1917 изумява с няколко дълги кадри, монтирани безпогрешно така, че да изглеждат като един единствен.
Надпреварата с времето тече сред трупове на хора и животни, кал, претъпкани окопи и апокалиптични разрушения, изнесена изцяло от голобрадите и страшно харизматични лица на двамата главни герои, които успяват да предадат не само емпатията помежду си, но и бруталното обръгване и сблъсък на невинността с безумния ужас на човешкото зло и тотално безсмислие на войната. Различните епизоди от напрегнатия преход на Schofield и Blake са маркирани от малки роли на известни имена (Colin Firth, Benedict Cumberbatch, Mark Strong, Andrew Scott), които нямат нищо против да играят втора цигулка.
Резултатът от брилянтното операторско майсторство на Rodeg Deakins, безупречната хореография на камерата и половингодишните сухи тренировки и репетиции на актьорите и планиране на целия екип водят до очакван триумф на техническия гений и потапящо преживяване от първо лице, което вкарва зрителя направо в окопите на бойните полета в Северна Франция. Макар акцентът в повечето положителни и негативни ревюта да е съсредоточен именно върху формата на филма с въпросната илюзия за непрекъснат кадър и как всичко следва плавно и съвършено последователно, действието в 1917 никога не е скучно, нито статично.
Макар тематиката да предполага епични битки, Mendes предпочита да изгражда напрежение чрез единични сблъсъци между противници и откъслечни изстрели (като в забележителното нощно преследване в напълно разрушен френски град, озарен само от артилерийски факли и огромен пожар), които смразяват достатъчно, преди да дойде време за същинските експлозии. Преходът от един адов пейзаж в друг се случва плавно само за да подчертае напрежението и страха в главните герои, но и за да изтръгне неволни подскачания в киносалона, какво умеят само най-добрите образци в жанра.
За зрелищното потапяне в разгръщащия се хаос помагат сериозно не само майсторската работа на Deakins и детайлите в стряскащо убедителната сценография на Dennis Gassner, но и оригиналната музика на Thomas Newman – внимателно композирана така, че да играе по нервите (в положителния смисъл на това определение) в удивителна хармония с драматичното действие и каданси на движението и всичко, което се случва на екрана. Парадоксално, най-сърцераздирателният, интимен и съкровен момент във филма е и най-тихият – млад войник пее фолк стандарта The Wayfaring Stranger в центъра на безмълвна и невинно млада рота, готова да тръгне в бой. Защото, както казва героят на Cumberbatch, тази война може да свърши само и единствено с последния оцелял.
Паралелите със Спасяването на Редник Райън са единствено по отношение на откровените сцени на кръв и насилие, в основната мотивация на героите и темата за изкуплението. 1917 обаче не се впуска в излишно философстване, дори напротив – оставя зрителя сам да преживее и вземе страна в дълбокия спор за човешката цена на войната без излишен патос. Филмът на Mendes няма амбиции да морализаторства на тема история, а просто да вкара зрителя в кошмар, от който няма измъкване. Под Дюнкерк, но и много високо в класацията с най-добрите военни филми на всички времена.
1917 е в кината.
