Ревю: Дюнкерк

Christopher Nolan обича да ни води в лабиринта на измислени истории по мрачните престъпни улици на Готъм (трилогията Черният рицар), навътре в безкрайния свят на сънищата (Генезис), назад във времето (Мементо) и напред до най-далечните кътчета на вселената (Интерстелар). Всяко едно от заглавията в скоби е близо до христоматийните в респективния жанр, но първият исторически филм на английския режисьор, сценарист и продуцент отвява конкуренцията и надскача каноните на типичния военен екшън с изумително напрежение, изключителен звуков дизайн, неземно операторско майсторство и не на последно място – кадърно разказана реална история с блокбъстър елементи за мащабната Операция Динамо от 1940, която спасява над 300 хиляди съюзнически войници от затягащата се примка на Вермахта.

Голяма част от режисьорите на военни епики предпочитат да преразкажат истински или фиктивни събития със сериозна динамика в напрегнати и моразлизаторски погледи между главните герои и възможно най-визуално впечатляващите кадри на битки, както си му е реда. Nolan обаче не е обикновен режисьор и предпочита да разкаже евакуацията на британските и френски войски от плажа в малкия френски град по нетрадиционен начин. А именно, битката е приключила още преди да започне Дюнкерк филмов шедьовър за борбата за оцеляване, смелостта и непримиримостта на човешкия дух в ужасяващи ситуации, който се нарежда безкомпромисно в тройката с най-добрите филми на Nolan и в десетката на най-добрите военни екшън трилъри въобще, без да преувеличаваме. Дузината основателни причини за това определение са събрани стегнато в нетипично краткото за жанра времетраене от едва 106 минути, оказващо се напълно достатъчно за пълнокръвен, завладяващ, динамичен и напрегнат прочит на едно от най-великите събития във военната история или както го нарича самият Nolan, уникална надпревара с времето на живот и смърт.

Дори и да не познавате така нареченото чудо от Дюнкерк, сюжетът на филма маркира най-важното, което трябва да знаете за този военен и граждански подвиг в разгара на Втората световна преди включването на САЩ. 400 хиляди британски и съюзнически войски са обкръжени от нацистката армия на брега на едноименния град, поставени в незавидната ситуация да виждат дома, но да трябва да се борят за оцеляване под свистящите куршуми и въздушни рейдове на противниковата авиация в очакване на евакуация. Плиткото крайбрежие и седем метровият прилив пречат на големите британски военноморски кораби да спасят войските. Единствената надежда срещу настъпващия Вермахт и неговите Месершмити са кралските военновъздушни сили и смелата флотилия от малки цивилни лодки, отплавали от южното крайбрежие на Англия, за да приберат мъжете вкъщи. Подобно на голяма част от предишните филми на Christopher Nolan, и тук го има майсторското преплитане на три отделни сюжетни линии по море, въздух и вода с различно времетраене, които се пресичат помежду си, без да объркват. Необходимостта от различни времеви и пространствени рамки на всяка от трите истории във филма (пехотата стои на плажа близо седмица, докато пресичането на цивилните лодки се случва за един дълъг ден, а полетът на Спитфайър трае само час) е отиграна повече от забележително – преплитането на историите по такъв интелигентен, смислен и внимателно режисиран начин само помага за разбирането на мотивацията и индивидуалните преживявания на главните герои в тази мащабна епика.

Не че има каквато и да била опасност да се разсеем дори за миг – напрежението хваща за гърлото още от първите минути по улиците на градчето, преди тишината да бъде разкъсана от безмислостния вой на картечници и преждевременно приключилата битка да се превърне за секунди в отчаяна борба за оцеляване без излишни отклонения. Операторското съвършенство, забележително осветление, нюанси и ракурси на Hoyte Van Hoytema и Oscar-овият звуков дизайн на продукцията играят по тънките струни на чувствителността с такава прецизна манипулативност и красота, че направо не е редно. Всичко това преди да сме си отворили устата за мрачната оригинална музика на Hans Zimmer (давайте му Oscar-a предварително и да се свършва), която пленява съзнанието с часовниково тиктакане, зловещи шрайхове и тънки обрати в темпото, за да подчертае усилващото се напрежение в убийствените кадри на Nolan и Hoytema.

Неслучайно сме оставили героите на тази военна епика за финал, защото там се крие още едно от гениалните Nolan-ови решения в предпродукцията. Актьорският състав и ролите в Дюнкерк са поделени между известни имена като Cilian Murphy (пети филм с Nolan), Tom Hardy (отново с маска и отново с едва дузина реплики като в ролята на пилота от RAF), Kenneth Branagh и Mark Rylance и абсолютни дебютанти и непознати имена като Fionn Whitehead, Damien Bonnard и Aneurin Barnard. Последните трима са част от скованите от ужас и страх титуляри от пехотата на плажа, които са достатъчно млади и неизвестни, за да предадат невръстността и липсата на опит по онова време на истинските ветерани от Дюнкерк и едновременно с това да създадат добър контраст и подкрепа на опитната игра на по-известните имена в състава. Липсата на значителен диалог е съвсем умишлена част от замисъла на Nolan да режисира емоционалното внушение на последния си филм предимно чрез внушителна динамика на тълпата и създаване на напрежение не с думи, а с внимателно подбрани и поставени детайли – от практическия реализъм на продукцията и липсата на прекалено много специални ефекти, сравним единствено с бруталното начало на Спасяването на редник Райън, та чак до свистящите двигатели на пикиращите самолети, липсата на каквато и да било директна роля, епизод и гледна точка на противниците от Вермахта и вцепеняващия мащаб на нещастието, хаоса, първичния ужас и непоносимостта на такъв обречен ад.

Имената на героите нямат значение. Репликите – също. Внушителната тема, емоция и визуалност на Дюнкерк впечатляват без думи и насаждат усещане за изолация, гняв, отчаяние, страх и ужас по незабележим начин още в своеобразния пролог на филма с паническия бяг на младия Tommy (Fionn Whitehead) по улиците на Дюнкерк, преди да се добере до претъпкания с войски плаж на северния френски пристанищен град. Говорим за гигантски и майсторски режисиран, заснет, изигран и озвучен филм, който представя темата за войната по апокалиптичен и витално запомнящ се начин. Разтърсващият спектакъл на Nolan е може би най-добрият му филм въобще, който трябва да бъде гледан на голям екран, за да бъде осъзнат и усетен изцяло. Дюнкерк е киното такова, каквото трябва да е.

Дюнкерк е в кината.