РЕВЮ: Дюн на Denis Villeneuve или раждането на месията

Майце си: Timothée Chalamet (Paul Arteides) и Rebecca Ferguson (Jessica Arteides) в Дюн на Denis Villeneuve © Warner Bros.

Макар и почитан като един от най-великите и влиятелни романи в историята на научнофантастичната литература и попкултурата въобще, емблематичният Дюн на Frank Herbert има и незавидната репутация на невъзможен за екранизиране. Дотолкова, че David Lynch се отрича от своя епичен, но съсипан от критиката опит през 1984, а чилийският визионер Alejandro Jodorowsky се съгласява да участва в документален филм за своя собствен провал да снима своя 14-часова версия.

Повече от очевидно и ясно е, че Дюн се нуждае от режисьор с достатъчен жанров опит (Първи контакт, Блейд Рънър 2049), неоспорим кинаджийски талант (припомнете си брилянтната престрелка на границата в Сикарио), страст (като онази, която изпитваме към любимите си книги от детството) и големи топки (плюс способност да си затваря ушите за сравнения от типа на новия Stanley Kubrick).

Келеш такъв, за малко да ни изядат анусите, пардон, червеите: Josh Brolin и Timothée Chalamet в Дюн на Denis Villeneuve © Warner Bros.

За разлика от своите предшественици, Denis Villeneuve се заема с екранизацията на Дюн и успява да я завърши за три години (че и да я доизпипа още една покрай пандемията) със скромния бюджет от 165 милиона долара. Ако все още не сте преговорили романа на Herbert: човечеството е спечелило битката срещу изкуствения интелект, компютрите са забранени, а десетки хиляди години по-късно вселенският строй представлява планетарен феодализъм с могъщ император начело. Планетите се управляват от семейни династии, които обичат да си забиват нож в гърба и жадуват за така наречената подправка, удължаваща живота и подпомагаща пътуването в космоса.

В центъра на историята е наследникът на могъщата династия Atreides – умният и даровит Paul (Timothée Chalamet, Призови ме с твоето име, Малки жени), който трябва да се сблъска със съдбата си и да подсигури бъдещето на своето семейство (баща му, дукът Oscar Leto аka Oscar Isaac и неговата майка, лейди Jessica aka Rebecca Ferguson) и народ в надвисналата война на пустинната планета Arrakis (Дюн). Макар и изпратени за да владеят и експлоатират (този път с мир) негостоприемната планета за сметка на клана Harkonnen, семейството на Paul бързо започва да усеща, че всъщност е попадналo в капан на императора и неговия падуан, левитиращият барон Vladimir Harkonnen (Stellan Skarsgård).  

Батальонът се строява за последен път, старото се уволнява, фремени ревът © Warner Bros.

Неизбежните битки съвсем не са единственият проблем, защото най-опасната планета във Вселената има не само големи залежи от подправката, но и невъзможно високи температури, бурни ветрове и постоянно подтискано и избивано местно население (енигматичните фремени), което се е адаптирало перфектно в подземния живот и избягването на гигантските анусоподобни червеи.

Както може да се очаква, действието в 155-минутната епика на Villeneuve гъмжи от предателства, героична гибел, мастити актьори, величествени червеи, аналогови битки с мечове и видения на Paul с френемната Chani (Zendaya) на слънчев каданс в дюните със свободно пуснати коси и кървав меч, която се появява сравнително малко по обясними причини и със сигурност ще доминира по-сериозно в следващата част.

За щастие, вместо да се изгуби в и без това монументалната история и свят на Herbert, Villeneuve успява да изгради една лесно смилаема, но богата на детайли, двойнственост и дълбочина история за колониализъм и месианство с майсторски мащабната визия, звуков дизайн и внушителен саундтрак на Hans Zimmer. Очевидно, далновидното решение да раздели и опрости претъпкания с бунтовници, владетели, войни и вещици материал от книгата в две отделни части и да започне с внимателно, сдържано, но и много грандиозно като атмосфера въведение в основните теми като съдбата на човечеството, религията, екологията и митологичните влияния на Herbert (видими с просто око в брилянтната сценография на Patrice Vermette) се отплаща добре.

Непосилната лекота на битието: Rebecca Ferguson, Zendaya, Javier Bardem и Timothée Chalamet чакат боксофис резултатите на първата част, за да разберат дали ще ги огрее още веднъж © Warner Bros.

Разбира се, цялото затискане с брутална сценография и монументалност на историята няма как да не забави и хора на самото действие, което обаче не издиша под тежестта на самия филм, а напротив – остава достатъчно време за размишления. Chalamet също има своите силни моменти – като сцената, в която трябва да премине през смъртоносния тест на преподобната майка Mohiam (зловеща Charlotte Rampling). Има и смешки, а също и направо комична, но много затрогваща почит към друг личен фаворит на режисьора – за една бройка да се закълнем, че баронът всъщност е Marlon Brando като полковник Kurtz от Апокалипсис сега с все показването от водата, а не Stellan Skarsgård в костюм.  

Най-доброто качество на Дюн (освен визията) обаче е нежеланието и успехът в това да не бъде типичен блокбъстър с предсказуеми супергерои и CGI битки. Дали първата му част ще ви се стори като ненужно дълъг и на моменти бавен пролог или като спиращо дъха визуално и аудио пиршество за очите, ушите и ума зависи и от това дали го гледате на най-големия възможен екран (IMAX) или допускате непростимата грешка да го пробвате у дома на HD торент качество, каквото изтече още преди официалната премиера у нас. Villeneuve-ският Дюн заслужава да бъде изживян по първия начин не само защото е момументален, но и за да му дадем шанс да развие същинската история на Paul Arteides и фремените във втората част. Сагата на Denis по любимия му роман от детството започва добре.  

Дюн е в кината на 3D и IMAX.