Мелодрама e мръсна дума в съвременното кино – израз на елементарни емоции, абсурден драматизъм и евтини интриги. Ако нещо е мелодрама в положителен смисъл, то тя със сигурност е съпътствана от метаиронично намигване, създаващо дистанция между творец и творба. Сякаш за да правиш мелодрама, трябва да се имаш за нещо повече от обикновен мелодраматист и да осъзнаваш задължителните проблеми на жанра. Но мелодрамата не е нищо повече от драма с особено музикален (мелодичен) бомбаст, и ако забравим за съвременните негативни конотации, можем подобаващо да оценим нейните засилени емоции като също толкова въздействащи, колкото по-фините такива. Претендентите на Luca Guadagnino е доказателство, че понякога многото е много с причина.
И може ли да има друго освен силни емоции в сюжет, проследяващ тринайсет години от съперничеството между някогашните най-добри приятели Art Donaldson (Mike Faist, Уестсайдска история) и Patrick Zweig (Josh O’Connor, Химерата) и на тенис корта, и в любовта. Филмът започва с финала на Чалънджър турнир в Ню Рошел – двубой, който някога е бил далеч под нивото на двете изгряващи звезди и особено на Tashi Duncan (Zendaya, Дюн 1&2, Еуфория) – споделения и разединяващ обект на желание на младите тенисисти. Този мач остава ключов за сюжета и често ни връща към него, докато прескача през основните моменти от токсичната връзка на тримата като тяхното запознанство, първия двубой помежду им и пагубната за състезателната кариера на Tashi контузия.
Въпреки разбърканата хронология, филмът пази своята времева кохерентност и успява да поддържа постоянно темпо. Всичко е въпрос на ритъм в Претендентите: от синхронното хвърляне на сакове на корта и движението на топката между ударите на ракетите до местещия се поглед на зрителите. В екшън сцените на тенис Guadagnino достига своя апотеоз като пищен формалист с няколко безкрайно удължени и решителни разигравания ала всичко или нищо. Напръсканата с пот камера улавя всяко движение на телата, влиза под корта и поема гледната точка на самата топка. Всеки мач е като могъщ сблъсък от древен епос, а всеки удар носи рядко срещана за съвременното игрално кино тежест, все едно е излязъл от засилените експресивни битки в японското аниме. Но спортният двубой излиза извън корта и се манифестира в скандали в хотелски коридори, психологически игри на надмощие в сауната и споделено ядене на чурос в университетската закусвалня.
Говорейки за темпо и убийствен ритъм, нетипичният саундтрак (най-запомнящият се на Trent Reznor и Аtticus Ross от Социалната мрежа насам) избухва в моменти на особено вълнение и често заглушава диалога, сякаш за да улови по музикален начин ускорения пулс на героите. Монтажът на Маrco Costa (Кости и всичко) е гладък, освен когато не е – с резки движения на камерата по време на мач, които карат карат всеки удар с ракетата да се усеща като шамар в лицето. Употребата на бавен каданс е особено засилена, най-вече в очакването на тежък форхенд на корта или извън него, като в една особено запомняща се, важна и буреносна (в пряк и преносен смисъл) сцена между Tashi и Patrick.
Мелодраматично, нали? Емоциите в този филм са толкова силни, че не могат да бъдат уловени нито от човешкото тяло, нито от камерата, нито от природата. Но въпреки целия този драматизъм, Претендентите никога не неглижира погледа като най-важния елемент за демонстрирането на любов или създаването на напрежение. Филмът на Guadagnino акумулира огромна част от своята сила от очите на героите, както и от техните емоции и жестове на любов, омраза и предателство. Така Таshi, която не е толкова активен участник на корта, поема ролята на зрител – както сама казва, не е важно кой ще спечели, важно е да гледаме добър тенис.
Насред всичко останало, Претендентите е и спортен филм, което води до логичния въпрос какво е добър тенис в очите на Luca Guadagnino (Аз съм любов, Призови ме с твоето име,Суспирия)? Още в самото начало героинята на Zendaya определя истинския тенис като връзка, която позволява да опознаеш напълно своя противник, да достигнеш до неговата същност и да си неговия най-близък човек за едни петнайсетина секунди. В Претендентите тенисът не е толкова важен като спорт, а най-вече като разширение на чувствата на героите и персонификация на различните, понякога парадоксални връзки помежду им – приятелска надпревара, морален дуел, интимно сближаване и еротичен сблъсък.
Но ако тенисът е връзка, то тя трябва да е между двамата противници на корта, и така Претендентите не е просто еротично-драматичен триъгълник между двама мъже и жената, за която се борят, а именно ода за еротицизма и драмата в самата борба между мъжете. В популярната още от трейлъра сцена с ménage à trois има момент, който не присъства в сценария на Justin Kuritzkes. Едно на пръв поглед комично объркване се превръща в повратен завой в темата на филма, вероятно настъпило след появата на Guadagnino – удоволствието за Tashi не произлиза от Art или Patrick, а от близостта под форма на надпревара помежду им, създадена от самата нея.
Удоволствието и нуждата се изразяват и в това бившият ташинатор да моделира своя съпруг Art в проекция на това, което самата тя не е успяла да стане. За героинята на Zendaya всяко решение е форма на изчисление и удар в точния ъгъл на противниковото поле. Макар често да са по-първосигнални и водени от първични желания, Art и Patrick също са готови да зарежат скрупулите си в името на голямата цел. И макар само Patrick да си признава, че го харесват защото е боклук, всъщност всеки от чаровните претенденти е такъв до известна степен – точно толкова, колкото го изисква изграждането на постоянно вълнуващи образи.
Zendаya успешно преминава трансформацията от омагьосваща богиня на корта до студен и респектиращ треньор, а Mike Faist и Josh O’Connor носят младежка игривост дори в моментите на постоянно надиграване и опити да са на крачка един пред друг в световното първенство за най-лош приятел – знаменити превъплъщения, напоени с наелектризираща химия и дълбока емоционална палитра от страст, любов, омраза и уважение. Претендентите позволява да набюдаваме истинската игра в действие – за Art и Patrick това е моментът, в който достигат онези петнайсет секунди на абсолютна близост и разбиране, а за нас и Tashi е възможност да гледаме много, много добър тенис.
Претендентите е в кината.
