
Във всяка успешна филмова поредица идва моментът, в който продуцентите трябва да изпреварят умората на публиката с тотално преобразяване на франчайза и освежаване на елементите, които са го направили легендарен на първо време. Гениалното решение Daniel Craig да поеме паметното наследство и изискваща роля на агент 007 през 2006 в страхотния Казино Роял се е отплатило многократно през последните девет години – суровият реализъм, развитието на характера и човешката страна на героя, влизането в час с новите реалности и типичното чувство за хумор (без да неглижираме страхотните екшън сцени в поредицата) в дебюта на Craig и режисьора Martin Campbell си остават висока топка дори за самите тях. Предвид ясно очертаната линия за по-дълбок, груб, чувствителен и несигурен Bond от последните години, 24-тото официално заглавие в поредицата Спектър изглежда като своеобразен финал за Craig-овия супер агент, който най-накрая си намира по-добри неща за правене от това да преследва злодеи и да спасява на света. Макар актьорът да има договор за още един епизод, неяснотата дали това ще се случи и директните анти-Bond цитати в последните му интервютата са не само маркетингов трик, но и ясен знак за леката умора, налегнала основните имена във филмовата поредицата.

Разбира се, това съвсем не означава, че Daniel Craig и режисьорът Sam Mendes (във втория си Bond филм след 007 Координати: Скайфол) не са се постарали да надминат успеха на предишния епизод по всеки възможен начин от учебника на Ian Fleming: доволно количество екшън сцени, класически Bond момичета след два филма с предимно мъжко мерене на пишки (Monica Bellucci като мафиотска вдовица и младата Léa Seydoux като новата Vesper Lynd/Eva Green), джет сет порнография с екзотични локации по цял свят (в сравнение, втората половина на Скайфол се развива изцяло в мрачните Англия и Шотландия), атрактивно скоростно преследване с автомобили и самолети (жестоките прототипи Aston Martin DB10 и Jaguar C-X75, плюс няколко силно модифицирани Range Rover и Land Rover Defender-и). За съжаление обаче, Спектър не изненадва сериозно нито веднъж през своите 2 часа и 28 минути времетраене и страда от липса на особена оригиналност.

Предсказуемата история за неразрешена мисия за разкриване и унищожаване на престъпната организация Спектър започва с класическия екшън епизод преди началните надписи (апропо, в тях голи женски тела се натискат с пипала на октопод, Sam Smith пее и толкова за секса във филма) – операторът Hoyte van Hoytema e снимал впечатляващо красив, дълъг и непрекъснат мащабен кадър в Мексико Сити по време на празника Ден на мъртвите, озвучен от френетичния ритъм на барабани и разрязан от атрактивна каскада с хеликоптер, която завързва и цялото по-нататъшно действие. Hoytema си следи тенденциите в съвременното арт кино и снима като звяр как Bond препуска по следите на Спектър първо през леглото на Monica Bellucci в Рим, а след това и на фона красивата панорама в австрийските Алпи и в знойната атмосфера в Северна Африка с гoспожица Seydoux, докато разширеното му английско семейство М (Ralph Fiennes) и завърналите се в Скайфол герои на Moneypenny (Naomie Harris) и Q (Ben Whishaw) помагат кой с каквото може. Интригата с основния злодей Franz Oberhauser (Christoph Waltz) e разкрита рано-рано и всеки с минимални познания за поредицата може да се досети кой всъщност e той и каква е връзката му с Bond.

Пътуването с влак и дискретният рев на стария Aston Martin са само видимата част от десетките намеци за миналото на героя. Създателите на филма се възползват здраво от носталгичния поглед към историята в Спектър и го пълнят до горе с всевъзможни (понякога забавни) препратки към стари епизоди и герои. Именно тук се крие и един от основните проблеми на филма: гледайте го с нагласата за любовно писмо към миналото на Bond (злодейската организация Спектър се появява още в Д-р Но) и драматичното му настояще и вероятно ще почувствате липсата на нови предизвикателства и злодеи. Една от сюжетните линии противопоставя намерението на новия разузнавателен началник Max Denbigh (Andrew Scott) да закрие 00 отдела и да разчита предимно на дронове и глобална мрежа за наблюдение с харизмата на Bond и умението му да свърши поставената задача без много приказки, но и това не е достатъчно силна заявка за нещо радикално или изненадващо. Реалностите се променят и едва ли образът на една единствена престъпна организация, която управлява целия свят и е подчинена на един единствен супер злодей звучи правдоподобно, но все пак едва ли можем да очакваме 007 да се изправи като Рамбо срещу цялата Ислямска държава и Ал Кайда например. Тънката линия между фантазия и реализъм е добре издържана като драматургия в Спектър, но желанието за нещо ново и различно остава и след финала.
Шпионските истории през последното десетилетие предпочитат да залагат на споменатия реализъм и именно заради ще виждаме все по-раздърпан, потен, пребит, разкървавен и чувствителен Bond занапред, освен ако не тръгне в съвсем друга посока. Привидно, Спектър затваря сериозна глава в развитието на героя през от последните четири филма и затова е интересно какво ще се случи занапред. Бъдещето на английския супер шпионин обаче не бива да ни притеснява – несъмнено ще намери начин да се преоткрие по най-добрия възможен начин. Спектър е прилично IMAX забавление, което разтоварва, но не остава дълго в съзнанието след финалните надписи.
Спектър е по кината.