Необичайно атмосферно явление прекъсва мобилните мрежи, приземява всички самолети и оставя белгийския крал на безпомощно заточение в Истанбул за неопределен период от време в псевдо-документалния филм Белгийският крал, който открива тазгодишното издание на София Филм Фест. Измисленият монарх Nicolas III обаче няма време да се наслади на неочакваната ваканция, защото по средата на официалното посещение в Турция кралството му е започнало да се разпада. Валонци се цепят от Фландрия – омръзнало им високомерието на фламандско говорещите си съграждани и искат независимост. Турските служби заставят тихия крал да остане в хотела от съображения за сигурност, докато ситуацията се успокои, но белгийският суверен е твърдо решен да се върне възможно най-бързо при своя народ, не без помощта на таен план за бягство от Истанбул.
За ужас на турските пазители, изпадащи в тиха паника при споменаването на думата Балкани, Nicolas III прекосява границата с България с помощта на оператор, нает от двореца да снима казионен документален филм с много усмивки за монарха, на най-близкия си екип и на българския фолклорен ансамбъл Черноморски сирени. Както повелява клишето, шефът на кралския протокол е задръстен очилатко, пресаташето е хладна красавица, а камериерът – млад симпатяга, който говори на народен език. Цялата случка се разиграва през обектива на оператора-бунтовник, като че ли най-слабия персонаж в цялата продукция. Първоначално, последният снима тайно кадри, за да направи по-истински портрет на симпатичния, но отдавна маргинализиран в церемониален талисман монарх. Впоследствие обаче, доверието, което се поражда между двамата, повелява кухият филм да стане искрен репортаж за приключенията на краля по пътя обратно към своите поданици, които освен всичко друго, трябва да вразуми с точните и за пръв път написани лично думи.
Както може да се досетите от подробния синопсис на сценария в последните два параграфа, Белгсийският крал не страда от липса на приключения. Най-колоритните събеседници са черноморските сирени, предвождани от Нина Николина, която внася топлина и приятна непринуденост в своите сцени. В състава на въпросните сирени влизат и още от най-добрите български фолклорни гласове, чиито Излел е Дельо хайдутин успява да докосне онази българска струна, която иначе може да омаловажи дори пренаситената от нееднозначен контекст Бузлуджа. България е миноритарен съдружник в копродукцията с Белгия и Холандия, но огромната част от снимките са направени именно у нас. Освен с актьори и с гласове, страната участва и в екипа зад кадър в лицето на Сабина Христова като сценограф, Ека Бичинашвили като дизайнер на костюмите и Неделчо Хазърбасанов като фотограф на продукцията.
Апропо, има достатъчно хляб за хората, които биха потърсили повод да не са особено щастливи от колективния образ на страната във филма. Ако приемем малоумно Белгийският крал като единствен източник на информация по темата, моментално се потапяме в един свят на дружелюбни, причудливи и леко окаяни хора, готови винаги да се притекат на помощ, но останали още в 80-те години със своите боси, но щастливи селски кметове и услужливи кукери в софийски кафенета. Филмът просто изисква от зрителите да пренебрегнат елементарната логика и факти (кога за последен път видяхте държавен глава да пътува без лична охрана?). Сърбите също не са пощадени, а албанците направо трябва да подадат писмено жалба за кратката си поява на екрана. Подбудите на режисьорския и сценарен екип Peter Brosens и Jessica Woodworth обаче са съвсем други – смисълът на Белгийският крал се крие не в изчерпателния портрет на една или друга нация, а в леката и забавна сатира, която разкрива колко много си приличат хората под връхните пластове текстил и културни натрупвания. Балканската одисея на Nicolas III успява да събуди тлеещата му човечност, а кратката почивка от съвременната комуникация вади целия антураж от вътрележката за миг и ги кара да погледнат навътре далеч от шума.
Белгийският крал е в НДК на 9 март от 19:30. Още избрани заглавия от София Филм Фест 2017 има тук.
