Поредицата за James Bond започна да се променя бавно, но сигурно преди повече от десетилетие в посока повече реализъм на битките и каскадите, повече самоирония и сарказъм в главния герой – най-добрият агент на кралицата, и по-добри диалози и разработване на характерите на второстепенните персонажи без Bond да се лишава от основните си белези, заради които вече 50 години продължава да бъде най-успешната и дълга кино поредица с огромно влияние върху съвременната поп култура и мода. Част от промяната бе и изборът на нов актьор в главната роля – Daniel Craig се справя толкова убедително, че направо се чудим какво щяхме да правим ако продуцентите се бяха объркали и вместо него бяха избрали Clive Owen – по-тънък вариант на Pierce Brosnan, докато Craig си е рус, набит, с пронизващи сини очи, въобще отличен наследник на Sean Connery.

Другата добра новина за 007 Координати: Скайфол е привличането на Sam Mendes са режисьор на 23-я филм от поредицата по най-любопитния начин. След много проблеми с финансирането на филма и фалит на компанията майка, изборът на режисьор се случва по типично българския начин – на маса. Daniel Craig разказва в интервю за Esquire (или GQ, едно от двете) как се озовава на вечеря в къщата на Hugh Jackman в Ню Йорк, на която присъства и англичанина Mendes. Craig успява да се напие възпитано и директно го подбира до стената с Heineken в ръка (новият голям спонсор на поредицата, появяват се два пъти във филма и са първото нещо, което възкръсналият от мъртвите James Bond пие, за да убие жаждата след секс на остров) и един единствен въпрос: кажи какво би направил ако се заемеш с Bond?
Отговорът му явно е бил достатъчно убедителен. Mendes цитира многократно Christopher Nolan и неговата трилогия за Батман като вдъхновение за по-мрачен и вглъбен Bond, който започва да си задава въпроси за това кой е, защо жените му умират непрекъснато и защо не може да има доверие на шефовете си от време на време. Всъщност не, това което Mendes прави с поредицата е да я отърси от по-голямата част от половинвековните клишета в характера на героя, да вкара изключително много ирония и препратки към старите серии на Bond (финалната сцена си е директно копие от Доктор Но, сребристият Aston Martin DB5 от филмите с Connery участва като за световно и в тази). Поредицата се завърта изключително елегантно към своето начало, но изглежда супер модерна, с реалистични битки без много обяснения, а хуморът е задържан предимно в диалозите между главните герои. Новите теми ще изненадат и най-запалените теми. Mendes си позволява да вкара детството на Bond и привързаността му към М като основен момент в мотивацията на героя, но не всичко започва така.
Както споменахме, 007 Kоординати: Скайфол е като пътуване назад във времето (в пряк и преносен смисъл, но да не ви дразним със спойлери) без да продължава историята от предишните две серии и да преследва организацията Quantum, което започва с откриващото впечатляващо (както обикновено) преследване в Истанбул по покрива на Капалъ Чарши с джипове, мотори и дори багер, което завършва със смъртта на Bond, убит по погрешка от своята колежка по заповед на М. Но нашият човек няма как да умре и се завръща по-жив и брадясал от всякога още в първите епизоди след впечатляващите надписи (гледайте ги внимателно, защото съдържат много символи, разкриващи историята във филма и разбира се, леко скучното парче на Adele) с бира в ръка на неназован остров, където се отдава на запои и заслужена почивка с мадами. Изгубеният харддиск с имената на внедрени агенти на НАТО от преследването в началото попада в лошите ръце и заплашват живота и здравето на доведената му майка и изискващ шеф М. Няма как, трябва да се върне на работа и да мине отново тестовете за полеви агент с доста трудности, за да залови лошите докато препуска безспирно между Лондон, небостъргачите на Шанхай и казиното на Макао, минава транзит през душ кабината на поредната екзотична красавица, обречена да умре (французойката Berenice Marlohe), успява да се измъкне от тайнствения остров на злодея (както е отбелязал Вълчо в своето супер ревю за филма – поредно намигаме към Доктор Но), върнал се е в катакомбите на Churchill в английската столица, за да стигне до най-изненадващото място в поредицата, където приключва битката на главните герои.
Bond не умира отново и не му се налага да възкръсва отново като в началото на филма и честно казано леко съжаляваме, защото Javier Bardem прави изключителна роля като злодея Raоul Silva – кой би предположил, че сценаристите ще си позволят да вкарат в играта с дълъг представящ кадър изрусен злодей, който разказва притчата за плъховете и не се срамува да прави откровени хомосексуални намеци ? Judi Dench си е на обичайното добро ниво, изненадата поднасят силния Ralph Fiennes и страхотния пазач на имениетo Albert Не ме занимавай с глупости, келеш такъв Finney.
Новият Bond е супер, честно.
007 Координати: Скайфол е по кината от утре.