ROBYN – Honey (Interscope)
Осем години след последния си студиен албум, шведският поп революционер се завръща със скромна колекция от девет песни. Подредени в реда, в който са написани, новите парчета сa естествен мост между старата и сегашната Robyn. Открива сладко-горчивата Missing U, която звучи повече от сходно до еуфоричните химни на шведката With Every Heartbeat и Dancing On My Own, и макар да няма революция в израстването й като артист, Honey е наглед урок как се прави първокачествена поп музика и циментира позицията й на един от най-силните и човечни разказвачи на истории за любов и загуба. 4.5/5 – Петър Грудов
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
KURT VILE – Bottle It In (Matador)
Редакторската еуфория покрай предишния албум на Kurt Vile се завръща ударно преди излизането на Bottle It In – седмият самостоятелен запис на бившия китарист на The War on Drugs, който оправдава очакванията с нов почти шедьовър. Не че е имало за какво да се оправдава през последните три години след отличния колаборативен албум с Courtney Barnett от 2017. 80-минутната звукова и напушено поетична одисея на дългокосия китарист е експанзивно пътешествие в съзнанието на неподражаем талант, който често изглежда сякаш губи концентрация, но всъщност добавя пласт след пласт от пищни рок мелодии, вдъхновени от записването в движение по време на турнета, лични герои на Vile (като Kim Gordon, която участва е едно от парчетата) и любовта към психеделичния фолк-рок. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
NENEH CHERRY – Broken Politics (Smalltown Supersound)
Макар да не е сред най-продуктивните артисти, Neneh Cherry може да се похвали с половин дузина класически парчета в скромната си досегашна дискография. Едва петият албум на шведката от 80-те години насам отново е продуциран от Kieran Hebden от Four Tet. За разлика от предшественика му (посветен на смъртта на нейната майка) в Broken Politics върху минималистични бийтове и тихо провокиращи инструментали, одухотвореният глас на Cherry насочва вниманието към по-глобални теми. Като например миграцията във фантастичния първи сингъл Kong. 4/5 – Петър Грудов
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
MATTHEW DEAR – Bunny (Ghostly International)
Тексаският електронен продуцент, диджей, преподавател и горд баща оперира под толкова много псевдоними (Аudion, Jabberjaw, False) и в толкова различни стилове през последните двадесет години, че е напълно възможно да сте забравили или въобще да не сте били омагьосани някога от невероятния му талант за мрачен машинен пост (ама съвсем пост)-пънк и експериментален поп с пищна електроника, хумор и много приятен глас. Петият албум на Matthew Dear под собственото му име е логичното продължение и развитие на Beams от 2012 – ужасно интелигентна сварка от аскетично оголено техно, електро и синтпоп, която целува ръка на класическия хаос, блус и инди по деликатен, изобретателен и много самоуверен начин. Като добавим и поп хармониите на Tegan and Sara в Horses и Bad Ones, получаваме жесток албум, разкриващ все повече от своята богата текстура с всяко следващо слушане. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
AMERIE – 4AM Mulholland/After 4AM (Feenix Rising Entertainment)
През деветте години от излизането на последния албум на Amerie, за някогашната сериозна претендентка за титлата най-добра арендби певица на нашето време се чуваше твърде малко. Поне до изненадващата поява на двойното EP 4AM Mulholland/After 4AM. Независимото издание обаче е истински триумф и заслужено връща вниманието на света върху 38-годишната Amerie Mi Marie Rogers, която междувременно стана редактор на книга, лайфстайл влогър и тази година роди първото си дете. Написала и продуцирала песните сама, американката продължава да прави музика, която не само не изостава от тази на най-прогресивните си съвременници, но и маркира нови посоки за популярния жанр. 4/5 – Петър Грудов
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
JAAKKO EINO KALEVI – Out of Touch (Domino)
Миг невнимание и може да сбъркате последния албум на финландеца Jaakko Eino Kalevi с някое от старите неща на Alex Cameron. Както си личи и от самата обложка, симпатичният и много спокоен замечтан електропоп в Out of Touch е замислен като доволен ескапизъм от ежедневието, но обгърнат с богато текстурирани мелодии, изсвирени изцяло от самия Kalevi. Основният проблем обаче е, че макар и добре изсвирен и приятно звучащ, петият албум на финландеца минава почти незабелязано през ушите и действа като фонова музика, гарантираща повторно слушане само от най-запалените фенове. 3/5 – Светослав Петров
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
CONNAN MOCKASIN – Jassbusters (Kemado)
Чисто новият албум на психеделичния сюрреалист и автор на джазирано арендби Connan Mockasin излиза цели пет години след романтичния му поглъщащ предшественик Caramel, за да завърши мелодрамата от пет части за Bostyn ‘n Dobsy. Концептуалният саундтрак на един иначе несъществуващ филм е тих и спотайващ се опус от лъстиви китарни и басови акорди, които правят любов с онзи неподражаем глас, обсебващ съзнанието с противоречив чар. Запомнящите се мелодии на песни като Con Conn Was Impatient и ‘Charlotte’s Thong само печелят от внимателно композираните солови партии на много добър музикант с огромно чувство за хумор (Sexy Man). 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
THOM YORKE – Suspiria (XL)
Thom Yorke от Radiohead записва оригиналната музиката за римейка на 70-арския италиански хорър Suspiria, режисиран от Luca Guadanino (Призови ме с твоето име). Резултатът е призрачно красив и емоционален саундтрак от инструментални и вокални композиции, които предизвикват желание за още и още. Само чуйте заглавната песен и стискайте палци филмът да се появи на голям екран в страната, а не само по торент тракерите. 4/5 – Петър Грудов
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
Какво още слушат редакторите този месец? Immortelle на Say Lou Lou, за които писахме наскоро. Unknown Mortal Orchestra издава изцяло инструментален албум с много експериментален джаз и ембиънт от композиции, записани изцяло в Ханой покрай последния му албум Sex & Food. Julia Holter изисква повишено внимание с 90-минутния красив и стряскащо интелигентен опус Aviary – импресионистичен шедьовър с многобройни референции, които заслужават собствена енциклопедия. Нови албуми от How To Dress Well и (ортака на Blood Orange) Empress Of. Saturn, вторият албум на Nao, която отказва да атакува комерсиалния пазар и вместо това разлива сладкия си вокал върху резултатата от еволюиралия си талант да създава независим арендби звук извън клишето.
