2015 бе най-успешната година в кариерата на 29-годишния бивш бездомник и настоящ супер певец и композитор Brandon Anderson – след приятния си дебют Venice от 2014, Anderson .Paak успя да заформи тежкарски съвместен проект с продуцента Knxwledge и запомнящо се участие в шест парчета от Compton на Dr Dre, успявайки междувременно да завърши и своя втори самостоятелен албум Malibu. Продължаването на традицията да кръщава албумите си с имена на легендарни места за западното крайнбрежие не идва и без огромното израстване като много кадърен и талантлив продуцент с безпогрешен усет за музикантско смесване на хип-хоп, арендби и фънк музика. Malibu не може да бъде стилово по еднозначен начин именно защото комбинира безупречно разнообразните интереси на своя създател, който зарязва напрегнатите рап речитативи за сметка на традиционните за олдскуул арендби изпълнителите дрезгави хармонии и експериментална музика по подобие повече на Donnie Trumpet, отколкото на Kendrick Lamar. Липсата на Dre сред продуцентите в траклиста на албума не се забелязва нито за секунда, тъй като Paak е успял да си подсигури мелодичните семплирани бийтове на такива сериозни имена като DJ Khalil, Madlib, 9th Wonder, Kaytranada, Hi-Tek и Dem Jointz – пичовете са успели да забъркат лесно слушаем и опияняващ рап-фънк опус с много душа, вдъъхновена от откровените истории в очевидно тежкия живот на .Paak. Отделните тракове преливат един в друг и разказват напоително за трудното детство и яростната борба за по-добро битие и прогрес, докато забележителните гости (Talib Kweli в закриващото The Dreamer, другата голяма надежда BJ The Chicago Kid в The Waters, Schoolboy Q в нетипичното за него диско фънки парче Am I Wrong и Rapsody и The Game, които цепят мрака респективно в Without You и Room in Here) се включват запомнящо се, но без да прекаляват и да отнемат вниманието от дрезгавия глас на .Paak. Американецът не се свени и откъм гост музиканти – за записите на The Waters в студиото влизат скромни имена като барабаниста Chris Dave, басиста Pino Palladino и кийбордиста Robert Glasper. Макар текстовете на .Paak да бродят предимно в житейската и социална проблематика на музиканта и неговата среда, Malibu е зареждащ, позитивен и скромен албум на изпълнител, за когото тепърва ще слушаме още много.
Malibu (OBE/ Steel Wool/ Art Club/ EMPIRE) е на пазара.
