Звучи логично да потупаме KiNK по рамото заради третото място в класацията за най-добър live act в света според Resident Advisor за 2013 (156 гига от Berghain и Ибиза до Щатите, Азия и Австралия), дузината успешни сингли за лейбълите Rush Hour, Ovum и Macro и добрите ремикси за Daniel Avery, Audion и Tiga, Matthew Dear, Jimpster и Rachel Row. Дебютният му албум Under Destruction обаче заслужава много по-обстоен коментар, тъй като е съвършеното доказателство за изумителния талант на Страхил Велчев да изтръгва вълнуващи мелодии с безпощадно изнасилване на аналоговите си машини – макар и да звучи леко като превъзбудена похвална ода, няма как да не поздравим артист, който продължава да живее в София, свири по няколко гига седмично, не разчита на особена подкрепа от мейджър лейбълите и печели уважението на публиката и колегите си с феноменален лайв сет и безкомпромисно отношение към истинското техно и асид.
KiNK © Петър Чолаков
Дебютният албум на Страхил Велчев е много добро въведение в звука на KiNK и нещата, които го вълнуват – така нареченото от Stefan Goldmann пост-социалистично прото техно е повлияно в еднакви дози от добрите традиции в детройтското техно и чикагския хаус и разбира се, ранните 90-тарски издания на лейбъла Warp. KiNK оформя основната структура на композициите в Under Destruction по време на дузината аналогови джем сешъни в домашното си студио в София, докато експериментира с целия наличен хардуеър. Всеки трак звучи като моментна снимка на вдъхновението на Велчев, но това определение е неспособно да обхване мащаба на внушението, прогресивното развитие на всяка мелодия и неочакваните обрати, които се случват непрекъснато в Under Destruction. Албумът е именно еволюиралия звук на артист, започнал кариерата си със смелото манипулиране на всякакъв софтуер и плавно преминал към аналоговите машинарии.
На първо слушане Under Destruction e едновременно суров и рафиниран албум, който уцелва баланса между изкривеното спокойствие и нежно пиано и по-клубната музика за масите. Повечето тракове носят български имена, изписани на латински, но в това няма нищо странно. KiNK предпочита да експериментира със звука и си спестява отчетливите вокали, с изключение на характерните хармонии на Rachel Row. Последните дебютират още в откриващото Dama, но се разгръщат подобаващо чак във втората част на Suma Technologiae, която завършва с любопитна интерлюдия от гласовете на Велчев и Роу по време на записите на албума. Vodolaz e красива експериментална пиеса с дълбок бас, която неочаквано се трансформира в носталгичен саундтрак на европейски научно-фантастичен филм и свършва по-бързо и неочаквано, отколкото ни се иска. Като цяло по-бавните тракове в Under Destruction се разгръщат плавно и неочаквано и окупират съзнанието с купища добре премерени детайли за отрицателно време. И макар албумът да е далеч от определението за клубен, не му липсват и бързи парчета с пулсиращ бийт като Sintezator, Source Of Uncertainty и космическия експрес Melodia, който със сигурност скоро ще се появи в сетовете на по-прогресивните прогресив диджеи.
Предвид изключителните технически умения на Страхил зад пулта и динамичния му и пълен с импровизации лайв сет, остава само да се надяваме да попадне на добър визуален артист, който ще го подпре с мултимедия от панелни блокове, разпадаща се красота, холограми на Ленин, Живков, Сталин и Симо Лазаров и нещо от 2001: Космическа Одисея на Kubrick.
Under Destruction (Macro) e на пазара. Повече информация за албума има тук.
