KALI UCHIS – Isolation (Interscope)
Дебютният албум на Kali Uchis събира Tyler, the Creator, Bootsy Collins, Steve Lacy от Тhe Internet, Jorja Smith, Damon Albarn, Kevin Parker от Tame Impala, Thundercat, Тhe Dap-Kings, Badbadnotgood, Two Inch Punch и още други подобни мастити имена. Ако си мислите, че шестте години след излизането на дебютния микстейп на мадамата Drunken Babble и двете от това на EP-то Por Vida са били прекарани в лутане и проба/грешка с кого да работи, помислите отново. Експериментите на 24-годишната певица с реге, джаз, поп и арендби в колаборациите със Snoop Dogg, Diplo и Kaytranada през последните години са идеален акцент в нейната съвършена еклектичност, подчертана и от ретро имиджа със завъртяна очна линия и отношение ала някаква много потентна смес от Sofia Vergara и Amy Winehouse.
Не позволявайте заглавието на Isolation да не ви подвежда нито за секунда. Дългосвирещият дебют на Uchis е страшно приятна амалгама от артисти и наглед несъвместими стилове (регетон и денсхол и регетон в Nuestro Planeta и Tyrant, инди електро поп в In My Dreams, упойващо арендби в Just a Stranger, нео-соул във Feel Like a Fool, босанова в Body Language и психиделичен рок в Tomorrow), която впечатлява с единна артистична визия и способността на американката от колумбийски произход да комбинира талантите на толкова индивидуални артисти в нещо толкова цялостно и определено свое. Kali Uchis е голяма работа, а брилянтният албум Isolation си струва дългото чакане и гарантира месеци напоително слушане и танци покрай басейна и в хола. 4,5/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
UNKNOWN MORTAL ORCHESTRA – Sex & Food (Jagjaguwar)
Четвъртият албум на новозеландския мултиинструменталист Ruben Nielson и басиста Jake Portrait като Unknown Mortal Orchestra продължава да развива танцувалната психиделия от предходния Multi-Love (2015) по наистина божествен и ужасно неподражаем собствен начин – подобно на добрите си приятели от Tame Impala, бандата умее да обновява типичната 70-тарска соул и арендби стилистика с отнесения характер на запомнящи се мелодии и инструментали, които звучат мило и не излизат от съзнанието с дни, независимо дали говорим за вариации върху китарите на Prince (Hunnybee), Stevie Wonder (Ministry of Alienation) и тъжното диско на всички стари икони, за които се сетите (великото Everyone Acts Crazy Nowadays). Макар изначално да звучи като забавен и много фънки топъл албум, Sex & Food се отличава и с много приятни Hendrix-ови китари и бомбастични рифове, които успяват да разсеят вниманието от пренебрежимо малкото неполучили се неща в албум, който е толкова семплъл и едновременно сложен и незаменим, колкото приятното си заглавие. 4/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
KYLIE MINOGUE – Golden (BMG)
Предишните 13 албума на австралийската суперзвезда маркират приятно позитивна, бляскава и много успешна траектория от съвършен и абсолютно танцувален диско поп, но артисти като нея винаги имат нужда да се преоткрият поне няколко пъти или да стареят адекватно, доколкото е възможно. Нашвилският албум на Kylie не е обикновен диско Dolly Parton албум, а тотално излизане извън комфортната зона на певицата и нахлуване в традиционно обичан американски жанр, който може да бъде безкомпромисно отблъскващ дори и за най-добрите. Kylie обаче е хитра лисица, която е наясно, че няма смисъл да се бута в лигата на най-големите в този жанр зад океана и по-добре да го съчетае с (поп) EDM – банджото и цигулките се смесват повече от прилично с типичните мейнстрийм drop-ове и еуфорията на тропическия хаус. Golden обаче съвсем не е обикновено упражнение по стил, защото съдържа най-личните и откровени текстове на Kylie от Impossible Princess насам. 3/5
Слушай в Spotify / Купи от iTunes
DANIEL AVERY – Song for Alpha (Phantasy)
Drone Logic, предишният страхотен албум на Daniel Avery от 2013, бе окъпано в такава еуфорична атмосфера на шугейз китари и прогресивни елементи, че нямаше как да не очарова почитателите на 90-тарската интелигентна електроника от началото на десетилетието. Новият албум на британския продуцент изследва малко по-различна и кинематрографска посока на вглъбяване, постигната след двугодишно обикаляне по света за диджей сетове в най-добрите клубове, които очевидно са му помогнали да тества и рафинира очевидните си влияния от деликатната мелодичност на асид хаус вълната и близката до амбиънт атмосферичност на легендарни музиканти като Aphex Twin. Настроението в Song for Alpha говори много за интровертната страна на едно иначе класическо клубно изживяване в тъмно индустриално хале. 4/5
