4 електронни албума от март, които не бива да пропускате

FLOATING POINTS, PHAROAH SANDERS & THE LONDON SYMPHONY ORCHESTRA – Promises (Luaka Bop)

Не слушайте този албум, ако не сте на тъмно и по възможност със слушалки. Предстои да се сблъскате с монументален шедьовър на елегичната мелодия, хармония и текстура, който трябва да бъде поет с цяло съзнание, за да очарова със своето надскачане на всякакви жанрове и ограничения. Колаборацията между британския продуцент Sam Shepherd (Floating Points), 80-годишната джаз легенда и саксофонист Pharoah Sanders и London Symphony Orchestra се върти около кратка мелодия (направо лууп), разгърната в девет продължителни движения, които предизвикват консервативната представа за класически и импровизационен джаз, ембиънт и съвременна електроника. Спокойното космическо пътешествие на Shepherd и неговите синтезатори и инструменти подлага запомнящ се лайтмотив под неочакваните намеси на феноменалния саксофон и глас на Sanders. Добавете и струнните аранжименти на LSO и получавате непрекъснато променяща се и изненадваща мантра извън време и пространство, без излишна тежест и експерименти, нито прекалено къса, нито прекалено дълга, просто съвършена спиритуална медитация върху допълващи се настроения. 5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP

CLARK – Playground In A Lake (Deutsche Grammophon)

Макар да вършее като фронтовак в лигата на най-смелите електронни продуценти вече двайсетина години, повечето лаици като нас познават англичанина Christopher Clark покрай феноменалния и първи в кариерата му саундтрак към ТВ сериала Последните пантери от 2015. Бърз поглед към последните му албуми в Spotify разкрива все по-доминиращото влечение към пиано, неокласика и жанровите характеристики на хора като Nils Frahm и Max Richter, минати през собствената експериментална естетика на Clark. Playground in a Lake e история за реалните климатични промени, разказана чрез митологични термини, която демонстрира интереса на лондончанина към гореизброените тропи и липсата на страх да ги предизвиква. Деветият албум на Clark e амбициозен, спокоен, странен и на моменти трудно разбираем манифест за изгубената невинност в наводнена планета с малко помощ от редовния колаборатор Oliver Coates и членове на Grizzly Bear и Manchester Collective, без да забравяме невинните вокали на хориста Nathaniel Timoney (Small). Експерименталното композиране на Clark в този албум често наподобява ерудиран звуков дизайн, който разчита на класически инструменти, но някакси никога не е далеч от меланхоличната си електронна душа. Без значение, че е първият, записан за Deutsche Grammophon, а не за Warp. 3/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

SPECIAL REQUEST – DJ-Kicks (!K7)

Paul Woolford е много интересен човек. Когато не пердаши комерсиални (но хубави) ремикси за Dua Lipa и колаборации с Diplo, британският продуцент издава жесток хаус, брейкбийт и джънгъл под името Special Request или се зарича да пусне четири албума за година и озаглавява първия от тях с красноречивото Zero Fucks. Нищо от това обаче не може да засенчи невероятния му талант не само като продуцент, но и като селекционер. Дебютният микс на Woolford за поредицата DJ-Kicks e изключително интелигентно, одухотворено и танцувално пътешествие в личните му влияния и любими парчета от последните поне 30 години (най-старото парче в микса, по-скоро изключение, е от 1962), което се плъзга безпогрешно, емоционално и меланхолично от космически соул и диско (Sun Ra, Alicia Myers), прото хаус (Symbols & Instruments), IDM (Speedy J, µ-Ziq), ембиънт и брейкбийт до техно, електро и джънгъл. Въпреки че е по-известен като продуцент, Woolford очевидно е и дяволски добър диджей, защото успява да вкара цялата тази жанрова еклектика в интензивен, но гладък микс от богати мелодии и пищни текстури. DJ-Kicks-ът на Special Request са върховен урок по (електронна) музика. 4,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP

LOST GIRLS – Menneskekollektivet (Smalltown Supersound)

Макар прелестната Jenny Hval и мултиинструменталистът Håvard Volden да работят и издават заедно вече повече от десетилетие, Menneskekollektivet е дебютният им дългосвирещ албум като дуо под името Lost Girls. Човешки колектив (както се превежда името на албума от норвежки) на Hval и Volden съдържа пет дълги пиеси, записани в тронхаймското Øra studios миналия март – по онова време и двамата не се чувстват особено уверени да запишат недовършените си идеи, но въпреки това решават да импровизират и да се отпуснат с енергията на споделено колективното изследване. Мислете за Menneskekollektivet като за своеобразен музикален пърформанс, които се лута целеустремено между клубни бийтове, импровизирани китарни мелодии, абстрактни синтезатори, поезия и вокални експерименти. Първоначалните идеи за отделните тракове са кратки и конкретни, но Volden бързо ги разтегля с луупове, дръм машини и нежни китари, а Hval вкарва собствената си интуиция за експериментално музициране. Резултатът: едновременно сурово, но и много интимно чувство. Пъзелът на Lost Girls сякаш е нещо средно между парти и афтърпарти без ясно дефинирани граници, начало и край – идеално място, където да се губиш и изпиташ различни емоции. 4/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP

Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.