Ревю: Goldfrapp в Лондон

© Burac Cingi / Mute Records / Animato Music

Независимо дали говорим за отвлечения драматизъм на дебюта Felt Mountain, приказната садо-мазо електроника на Black Cherry, хедонистичния глем на Supernature, фолк мотивите на Seventh Tree или минутната еуфория на Head First, Goldfrapp умеят да променят звука си с всеки следващ с албум и едновременно с това винаги остават верни на себе си. Последният студиен албум на Alison Goldfrapp и Will Gregory продължава в същия дух с изчистена филмова естетика. Резкият завой на групата с Tales of Us веднага след комерсиалния провал на Head First подсказва ясно за завръщане към корените на групата, която проби със сънени, полуотчетливи и изпълнени с мъгляв романтизъм композиции. Очакването за нещо подобно се засилва и от откриващата част на концерта в лондонската зала Hammersmith Apollo. Без много излишни приказки, Alison изпълнява новите Jo, Drew, Stranger, Alvar,  и Clay от височината на космическите си високи токове, облечена в черно от глава до пети и заобиколена само от няколко музиканти на сцена с приглушено осветление.

Начинът, по който се движи, премерените жестове и обраните реплики към публиката дават да се разбере, че Goldfrapp е една от онези жени, които познават себе си и не правят компромиси. Репутацията й на труден човек я прави още по-магнетична и обаятелна. Дребничката Alison определено изглежда по-висока на сцената и напомня на европейска кинозвезда от далечното минало, особено когато прожекторите осветяват сцената в чернобяли нюанси. Замечтаните инструментали са идеална сцена за безупречните й вокали, които се спускат от опушени низини и кулминират в сърцераздирателни висини, без видимо усилие или ненужна показност. Публиката е разнородна почти колкото всеки албум от дискографията на Godlfrapp, но въпреки това не спира да аплодира учудващо яростно всяко изпълнение и загатва, че ядрото почитатели следят групата от самото й начало.

© Burac Cingi / Mute Records / Animato Music

Alvar е първият по-сериозен знак какво предстои. Музиката става по-наситена, перкусионистът излиза на преден план и прожекторите започват да светят с по-различни цветове. Един от най-красивите моменти в концерта е изпълнението на Little Bird, по време на което сцената буквално оживява от вълни във всички цветове от дъгата, които биват пронизани и разляти от лазери. На живо песента звучи много по-граниозно от студийната си версия, благодарение на разнородните синтезаторни семпли, които подлагат и изкривяват високите тонове на вокалите. Изпълнението завършва и залата се изпълва със звезди. Впечатляващото светлинно шоу е другият основен акцент през останалата част от концерта на Goldfrapp и определено е едно от най-впечатляващите постижения в тази област, което сме виждали напоследък.

Втората част от концерта е много по-раздвижена и танцувална с знакови песни като Ooh La La и Number 1, които няма как да не накарат по-голямата част от феновете в залата да танцуват. Goldfrapp напомнят за разнообразната си дискография с пулсиращо диско, синтетичен глем рок и обсебващи синтезатори, а бисът в две части е добро обяснение за незапознатите защо Goldfrapp са толкова важна група за съвременната поп музика. Интимната Clowns и извънземните изкривени вокали на Lovely Head се противопоставят на мръснишкия бийт на Train и Moroder-овата ода Strict Machine. Двете страни на Goldfrapp са си все така вълнуващи и заслужават да бъдат изживени отново и отново.

Goldfrapp, Tales of Us, Hammersmith Apollo, Лондон, 1 ноември 2013 – Сетлист

Jo
Drew
Stranger
Alvar
Annabel
Clay
Yellow Halo
Little Bird
You Know Never
Number 1
Thea
Ride A White Horse
Ooh La La

Clowns
Lovely Head
Train
Strict Machine

Tales of Us е на пазара и може да бъде поръчан онлайн ето тук.