Кратки филми, социални коментари, мини-документалки, минималистични артистични импресии, поле за изява на танцови умения или мащабни и опулентни продукции – музикалните видеоклипове продължават да бъдат една от най-интересните медии през последните дванадесет месеца. Напълно достатъчно, за да заслужат бърз поглед към най-добрите примери от випуск 2017 като част от Boyscout обзора на най-добрите албуми, филми, сериали и песни на годината.
Humble. на Kendrick Lamar, режисьор: Dave Meyers & The Little Homies
Оставете Kendrick да удари един нахъсан и абсолютно заслужен на отдалечеността ни от реалността с богатата символичност на религиозната и социална иконография във видео, което е не само поредния шедьовър по сценография, осветление и операторско майсторство, но и много нужно упражнения по ирония от най-добрия артист на своето поколение. – Светослав Петров
New York на St Vincent, режисьор: Alex Da Corte
Консуматорство и красота се срещат в пълноцветна, приковаваща вниманието картина благодарение на визуалния артист Alex Da Corte. Американецът, израснал във Венецуела, създава перфектната хиперстилизирана, противоречива и сюрреалистична версия на Ню Йорк за едноименния водещ сингъл от Masseduction на St Vincent. – Петър Грудов
Wyclef Jean на Young Thug, режисьор: Ryan Staake
Ryan Staake описва кошмарния си опит за видео с Young Thug с резултат, който действа едновременно и като сериозен meme, и като отлична реакция на режисьор с големи топки да обясни какво е искал да направи и защо не е успял в самото финално видео, нищо повече. Страшно забавният и честен подход към подобна катастрофа спасява положението по уникален начин. – СП
Territory на The Blaze, режисьори: The Blaze
The Blaze не пропускат да заснемат и новото си видео, позиционирайки се освен като ужасно добри музиканти и като отлични режисьори. Френското дуо продължава линията, изследващата мъжествеността, братството и приятелството от велкия Virile, но този път ползва разкошни кадри от Алжир за фон и вкарва теми като семейство и родина в супер човешкия, пърчивен и емоционален видеоклип на Territory. – ПГ
Blue Light на Kelela, режисьор: Helmi
Американката Kelela е достатъчно магнетична, за да обладае ушите и мислите на абсолютно всеки без чужда помощ и видеото към Blue Light е илюстрация именно на това нейно качество – вледеняващият син фон контрастира съвършенно на невероятно силното излъчване на едно от най-силните имена в напредничавото арендби и нейната лъщяща кожа, която в течение на няколко минути е превзета от бурните и расти ала корицата на отличния й дебют Take Me Apart. Дефениция за минорен, добре изпипан сексапил, а не сексизъм и обективиране през 2017. – СП
Fool’s Errand на Fleet Foxes, режисьор: Sean Pecknold и Adi Goodrich
Годината предложи немалко готина хореография в музикалните видеа – от кънтри забежките на сестрите Haim, през милия опит на Chance The Rapper и добре-пресметнато-небрежните-движения на най-готините момичета на поп музиката Ralph, Tei Shi и Billie Eilish. Никой обаче не го направи с повече ампломб и патос от канадците от Fleet Foxes с помощта на танцьорката Lorna-May Sullivan и няколко цветово координирани групи танцьорки във видеото към Fool’s Errand от един от албумите на годината Crack-Up, което интернет побърза шеговито да нарече трейлър на новия Междузвездни войни. – ПГ
To The Moon and Back на Fever Ray, режисьор: Martin Falck
Когато говорим за соловия проект на едната половина от The Knife, едва ли можем да очакваме нещо по-малко от влажен склад с неонови инсталации и постапокалиптична атмосфера и току-що събудилата се и от криогенен сън гологлава Fever Ray, която е превърната в масичка от група извратеняци, умиращи да пикаят върху гостите на своето чаено парти. Режисьорът на видеото Martin Falck, отговорен и за идеята и дизайна на обложката на последния аблум на Fever Ray, заслужава похвала за отличния начин, по който обръща редовно бруталните ролеви игри в садомазохизма в нещо забавно или поне повод за иронични английски коментари от рода на not my cup of tea. – СП
Bad Love на RY X, режисьор: Irrum
Да, Björk и Grimes направиха истински визуални екстраваганзи, създадоха приказни нови вселени и тестваха пределите на въображението и техническото майсторство, но светът, в който най-много бихме искали да живеем, беше този от видеото към Bad Love на австралиеца Ry Cuming, по-известен като RY X. – ПГ
The Story of O.J. на Jay-Z, режисьор: Mark Romanek
Брилянтният анимиран коментар върху расизма в Америка е на светлинни години от помпозния артистизъм в предишния общ проект на Jay-Z и режисьора Mark Romanek. Вдъхновените буквално от текста герои коментират расовите стереотипи в комиксите и в самите Съединени щати през 30-те и 40-те години по начин, който не би трябвало да предизвиква нищо друго освен сериозно замисляне. Актуалните визуални метафори на Romanek и страхотната работа на студио The Mill са толкова добре направени и на място, че заслужават място мининум в топ 3 на видеоклиповете на 2017. – СП
You’re So Cool на Jonathan Bree, режисьор: Benjamin Zambo
Омръзнало ви е от таблоидни музиканти, чиито музика и видеа са пореден опит да занимаят със себе си, още един щрих в личния бранд или бойно поле за конфликти със себеподобни? Вдъхновено от мод култура на 60-те, старите тв продукции, в които изпълнителите се налага да пеят на плейбек, и Доктор Кой, видеото към една от песните на годината You’re So Cool на новозеландеца Jonathan Bree е фантастичен пример как добра концепция и малко бюджет, могат да направят нещо гениално, което не търси и не разчита на куха слава. – ПГ
