Лято 85 е носталгична и красива история за съзряването

Мотоциклетни дневници: Benjamin Voisin и Félix Lefebvre в Лято 85 © Mandarin/Playtime

След последните си филми в широкия спектър на вълнуващи го жанрове (черно-бялата следвоенна драма Франц (2016), еротичният трилър Другият любовник (2017) и изобличаващият Католическата църква По Божията милост от 2018), François Ozon се завръща с Лято 85. Окъпан в слънчеви лъчи и ярки цветове и изненадващо свеж дори когато добива тъжен оттенък, последният филм на френския режисьор е закачливо намигване към куиър психологическите драми от началото на неговата кариера.

Тройката Виж морето (1997), Ситком (1998) и Капки вода върху горещи камъни (2000) със сигурност има връзка с книга, която провокира и най-първата чернова за последния му филм. Когато открива романа Танцувай на гроба ми (1982) на Aidan Chambers още в тийнейджърските си години, Ozon остава толкова впечатлен от младежката история и представянето на хомосексуалността без чувство за вина и страдание, че започва да работи по адаптиран сценарий с приятел, който след това не открива.

Normandy Street Style: Félix Lefebvre и Benjamin Voisin в Лято 85 © Mandarin/Playtime

За щастие, тийнейджърската обсесия на французина да стане режисьор и това да бъде първият му игрален филм се осъществява на две части, а Лято 85 трябва да почака 35 години, за да бъде реализиран. И макар тогавашната фантазия на Ozon някой друг да го режисира още тогава, а той да бъде само зрител, не се материализира, френският режисьор смята, че именно дистанцията на времето му позволява да разбере младите хора в основата на сюжета. Félix Lefebvre влиза в ролята на Аlexis – 16-годишен тийнейджър, който живее в морски курорт в Нормандия през 80-те заедно със своите родители. Покрай едно почти злополучно плаване със своята лодка, Alexis се запознава със спонтанния, самоуверен и отскоро пълнолетен David (Benjamin Voisin). Искрите пламват веднага, за да дадат начало на интензивен шестседмичен летен романс.

Но за какво мечтаеш, когато си на 16 в Нормандия през 80-те? За най-добър приятел? Приятелски наивен обет за цял живот? Приключения с мотор и лодка? Е, някои като Alexis си мечтаят за адреналиновия ритник на смъртта, а връзката между двамата тийнейджъри се усложнява допълнително след сприятеляването им с английската бавачка Kate (Philippine Velge). Историята за порастване и разширената ретроспекция с гласа на Alexis зад кадър няма как да не събудят асоциации с Призови ме с твоето име най-вече заради общата тема за сексуално пробуждане и бурната лятна любов между двама мъже през 80-те в Европа. За разлика от буржоазната фантазия на Luca Guadagnino обаче, филмът на Ozon е несъмнено по-притегателен заради реалистичния си характер и подчертано личната връзка на режисьора с романа.

Третият печели: Benjamin Voisin, Philippine Velge и Félix Lefebvre в Лято 85 © Mandarin/Playtime

Уви, другата основна тема за смъртта като увлечение по нещо никога неизпитвано досега си остава недостатъчно развита в дълбочина. Ozon набляга на характерния и интензивен променлив тон на филма, който наподобява юношеството и склонността му да засилва многократно емоциите и възприятието на случващото се. Подобно на темпото и за разлика от класната титулярна тройка, поддържащите персонажи също варират – –докато образът на учителя на Alexis (Melvil Poupaud) е сух и безлично схематичен, майката на David (Valéria Bruni-Tedeschi) e приятно ексцентрична. Спорно режисьорското решение обаче е липсата на класическа линейна структура и наличието на спойлер още в началото, който убива напрежението и оставя усещане за предвидимост.

Ozon обаче е безпогрешен в решението да не снима с дигитална камера, а на 16-милиметров филм за по-голямо зърно и мекота на изображението, които придават търсените автентичност, чувственост и 80-тарска носталгия. Същото важи и за оригиналната музика на Jean-Benoît Dunckel от Air и страхотния саундтрак, който набляга на In Between Days на The Cure (чийто вокалист Robert Smith е виновник за промяната на името на филма, google it – бел.ред.) и Sailing на Rod Stewart, която бележи две от най-важните сцени във филма.

Hair Couture: Félix Lefebvre и Benjamin Voisin в Лято 85 © Mandarin/Playtime

И макар Лято 85 да няма типичната острота на Ozon, непретенциозният му чар и запомнящата се игра на главните актьори несъмнено го правят един от най-приятните за гледане и увлекателни филми на френския режисьор. Емоционалността, цветовете, музиката, дрехите и прическите навяват усещане, че той по-скоро е от, а не за 80-те – далеч от поредния бързосмилаем ваканционен романс и със сериозен потенциал да се превърне в носталгична и много красива класика за съзряването.

Лято 85 е в кината и онлайн тук.