Новият филм на Kathryn Bigelow (Войната е опиат, Странни дни) трябва да се справи от воле с две доста трудни задачи – как да поддържа напрежението в история с предизвестен край и най-вече как да представи чувствителната за американската политическа класа и Пентагона тема за мъченията на заподозрени терористи след 11 септември. Враг номер едно проследява истинската история на Maya (Jessica Chastain), аналитик и разузнавач от ЦРУ, който прекарва следващите десет години в издирване на най-опасния терорист и олицетворение на злото според американците – Osama bin Laden.
Събитията от въпросното десетилетие са преразказани в малко повече от два часа и половина, които започват със стряскащ колаж от отчаяните телефонни разговори от онази сутрин преди почти 12 години, последван от напълно противоположен епизод, представящ най-важната тема във филма. Главната героиня Maya е мълчалив и анонимен наблюдател на мъчителния разпит и изтезание на заподозрян във връзка с терористите в един от тайните затвори на ЦРУ. Bigelow не се е уплашила да вкара всички публично известни елементи от въпросните скандални разпити и легендите за Гуантанамо и Абу Граиб – физическите унижения със събличане и умишленото давене (т.нар. waterboarding), психологичният тормоз с тежък и бърз метъл и ярки прожектори, побой от маскирани мъже и заключване в тъмни и мрачни шкафове, както си му е реда по това време. Bigelow твърди, че се опитва да улови духа на това мрачно за американците десетилетие с най-дългата война в историята им и се справя още в първия половин час с изтезанията и мъчителните разпити в празна стая, на неизвестно място, под безизразния поглед на Jessica Chastain.
Главната героиня няма приятели, семейство и никаква история зад гърба си – успяваме да разберем само, че е вербувана за агенцията още докато учи в гимназията. Безизразното й лице в първата половина на филма и най-вече в сцените с мъченията отразява брилянтно неразбирането на лицемерието в американската политика. Maya работи по случая на живота си с две различни администрации – тази на президента Bush, по време на която е нормално да се използват споменатите техники за разпит, и тази на Obama, която понася удара от разкритията за осъществените гаври и нехуманни методи и панически отрича използването на тези начини за извличане на информация. Логичното раздвоение на Maya си личи най-ясно в епизодите, когато е близо да получи ценна насочваща следа, но трябва да помисли дали няма да е последната нарочена за изгонване от новата администрация, чиито заповеди е изпълнявала до вчера.
През следващите години разследването се сблъсква със серия от грешни следи и задънени улици, което логично води до нервни изблици, крясъци и рев в коридорите на американското посолство в Исламабад (база на екипа, който издирва Bin Laden) на фона на многобройните терористични атаки на Ал Кайда с камикадзета и коли бомби в Средния Запад и Европа. Втората част на филма е съсредоточена предимно върху издирването на най-доверения куриер на Osama, който евентуално ще отведе американското разузнаване до триетажната постройка в пакистанското предградие Аботабад.
Филмът завършва с впечатляващо заснетия рейд на специалните части срещу укрепеното скривалище/имение на Bin Laden (евала за кадрите с нощно виждане, не се бяхме впечатлявали толкова от Мълчанието на агнетата насам). Като цяло екшън сцените във Враг номер едно са ограничени до минимум (няколко бомби и терористични атаки плюс споменатото Call of Duty: Black Ops нападение на финала), но Kathryn Bigelow и сценаристът Mark Boal (Войната е опиат) заслужават похвала за брилянтната режисура и драматургия, която подържа динамиката и напрежението в действието. В същността си сюжетът на Враг номер едно си е чиста детективска история за група анализатори, които се взират в компютърни екрани и от време на време излизат да действат на терен в опит да открият Bin Laden. Най-тежките сцени и важни въпроси за обществото обаче се разгръщат още в първия един час.
Враг номер едно е по кината от петък.
