Интервю: Melvil Poupaud

© Вихрен Георгиев

© Вихрен Георгиев

Melvil Poupaud се разхожда по улиците в централната част на града с типичния френски непукизъм, цигара в ръка и спокойната самоувереност на човек, който познава града и обича да се разхожда в малкото спокойни моменти от натоварена програма с току-що приключили снимки на нов филм в Париж, непрекъснато пътуване за промотиране на последните му филми, спорадични записи на авторска музика, грижи за собствената му дъщеря и редки срещи с приятели. Спокойствието му вероятно се дължи и на факта, че разполага с допотопен мобилен телефон Nokia без интернет и постоянно разсейване, който използва през последните две години след злощастен инцидент със смартфон и се чувства добре така, без каквито и да било намерения да се връща назад. Сериозните киномани познават Poupaud благодарение на близо тридесет годишната му кариера във филмите на утвърдени режисьори като Raul Ruiz, Jacques Doillon, Eric Rohmer, Jean-Jacques Annaud, François Ozon и Zoe Cassavetes, без да броим предстоящия режисьорски филм на Angelina Jolie-Pitt. Българската публика предстои да го опознае по-сериозно покрай главната му роля във френско-белгийско-българската копродукция С лице надолу, третият пълнометражен филм на Камен Калев след Източни пиеси и Островът – драматичен трилър по истински случай за дребен френски гангстер, който няма друг избор, освен да се внедри в български канал за трафик на хора и прави фаталната грешка да се сближи с устата проститутка от ромски произход Елка.

Изглеждате много спокоен. Да, бил съм много пъти в България. Първо дойдох да се запозная с Камен, след което се върнах отново, за да участвам в кастинга на главната героиня. Трябваше да се види дали ще си пасна със Сехер (Небиева – бел.ред.) и с останалите непрофесионални актьори. Дебютираха пред камера и Камен мислеше, че мога да съм бъда полезен. Прекарах близо пет месеца в София, защото трябваше да кача малко килограми за ролята и тренирах всеки ден с кикбоксьора Константин Семерджиев. Самите снимки продължиха два месеца, така че да – прекарах много време в страната. Наложи се да науча и малко реплики на български.

Трудно ли беше? Да, но наскоро снимах китайски филм, в който трябваше да говоря мандарин, така че не мога да се оплаквам.

Как се запознахте с Камен Калев? Продуцентът от френска страна Jean Labadie му беше казал за мен. Мисля, че в началото Камен бе набелязал друг актьор за ролята на Samy и мислеше, че съм прекалено чувствителен или крехък за образа. Jean обаче настояваше да ме види, дойдох в София, поговорихме си за ролята, разходи ме наоколо и вечерта обиколихме няколко дискотеки и барове. Струва ми се, че именно след тази нощ реши, че мога да се справя. Беше ми интересно да участвам във филма, защото никога не съм играл подобна роля във Франция. Сценарият на С лице надолу ми се стори екзотичен, защото не познавах България, но ми даваше интригуваща възможност да се превъплътя в жанров филм с непрофесионални актьори. Звучеше ми много по-реалистично и истинско от типичните френски гангстерски филми. Предпочитам да работя повече по авторски продукции и не снимам много комерсиални или жанрови неща. Не си падам по идеята французи да снимат гангстерски филми, повечето са пълен провал, особено когато се опитваме да наподобяваме американското кино.

Какво мислите за предишните филми на българския режисьор? Гледах ги за пръв път в София и останах изненадан, защото са много необикновени и се занимават с екзистенциални, дори метафизични проблеми. С лице надолу има същата проблематика като предишните филми на Камен, но я разглежда в различен аспект. Става въпрос за фикция, издържана в стилистиката на жанров филм с елементи, които Калев уважава. Екзистенциалните теми са почти същите – става въпрос за морал, любов и за това как хората се справят с условията и ситуациите, в които са поставени. Трудно е да работиш с подобни теми и идеи във филмите, освен това хората се интересуват доста рядко от подобни философски въпроси. Камен обаче се справя добре.

Първото ви чувство, след като прочетохте сценария? Страх. Цялата история е обвита в много мрачна и опасна атмосфера. Чудех се дали е истина и как е възможно подобна ужасяваща история да бъде реалност. Във Франция сме много по-подредени и политически коректни и не можеш да си представиш, че толкова близо до страната ни, в самата Европа, съществуват подобни отвратителни условия и се случват такива неща с непълнолетни момичета, продавани от своите родители и жертви на трафика на хора – истинска лудост. Страхувах се как ще се справя с подобно нещо, но и бях въодушевен, защото филмът звучи много истински и откровен. Реализмът и погледът към истинската опасност ме привличат.

© Вихрен Георгиев

© Вихрен Георгиев

И на Франция не й е лесно напоследък… Да, но не по същия начин. Цяла Европа изпитва трудности заради бежанската вълна. Основният проблем на Франция обаче е в това, че е стара страна в един бързо променящ се свят – изпитваме проблеми при справянето с промените и не знаем дали искаме да продължим напред или да си останем традиционалисти.

Спомнихте ли си за някоя стара роля, докато изграждахте героя на Samy? Всъщност не. Снимах един филм в Англия с Ray Winstone (44 Inch Chest от 2009 – бел.ред.), който е архетип за класически злодей. Истинска легенда на Острова, страхотен актьор със забележителен талант да пресъздава откровени гадняри и злодеи, иначе е много мил и спокоен – забавлявахме се много и станахме приятели. Спомних си колко интензивно се подготвяше за ролята и какви вибрации създаваше на снимачната площадка. Това ме вдъхнови, но като цяло се старая да забравям всичките си предишни роли, докато обмислям някоя нова. След снимките на С лице надолу играх последователно плейбой от 70-те, свещеник от 60-те и писател в днешна Франция. Щастлив съм, че мога да изследвам различни страни от собствения си характер с всяка следваща роля. Именно в това се крие красотата на актьорската професия – хората ти дават възможност и пари, за да изследваш различни аспекти от човешката природа.

Страхували ли сте се да не ви вкарат в един и същ типаж? Като по-млад през 90-те се изкушавах от тогавашната идея за мрачен и обречен романтик, съответно имах подобно клеймо за известно време, поне преди да реша, че ще е добре да опитам и нещо различно. Обичам да пътувам и да работя извън Франция с различни хора, които не са гледали предишните ми филми и съответно ми дават възможност да играя нещо ново. Напредването на възрастта също си дава отражение – вече не съм младия обречен романтик и мога да експериментирам. Много е удобно да правиш едно и също нещо като доста френски актьори. Очевидно работи, но не ми е в стила.

Как се чувствахте като единствения професионален актьор в С лице надолу? Случвало ми се и преди, но този път беше много различно, защото останалите са истински непрофесионалисти и не мисля, че като цяло се интересуват от кино дори като зрители. Освен това, никой освен Лидия Колева (в ролята на Снежана – бел.ред.) не говореше английски и се разбирахме много трудно помежду си. Обикновено, когато работиш с непрофесионални актьори, е добре да импровизираш, но в този случай нямаше как да импровизираме заради езиковата бариера. Не разбирах какво говорят и нямаше как да реагирам, но трябваше да се преструвам. Именно поради тази причина трябваше да се придържам към репликите от сценария, а останалите трябваше не само да бъдат самите себе си, но и да играят като истински актьори. Това е много трудно. Хубавото на цялата история е, че срещу теб стои човек, който е много спонтанен и не се преструва и те привлича със своята искреност. Недостатъкът е, че трябва да правим доста дубли – дори да мислиш, че си направил добър дубъл, може да има разминаване с другия и се налага да го направите отново.

Снимахте ли много дубли? Да, освен това през по-голямата част от времето снимахме с две камери, беше много интензивна работа и имаше доста напрежение на снимачната площадка, просто защото самата история е много тежка и не върви да се хилим, когато трябва да снимаме подобни сцени с такава напрегната атмосфера. Имаше много работа, наистина.

Втората част на филма минава под сянката на желанието за изкупление. Помните ли подобен случай в личния си живот? Всеки ден има такъв, това е ежедневен проблем. Не съм кръстен, но вярвам в Исус Христос и преди време имах нужда от помощ от горе. Не съм сигурен дали търсех изкупление или прошка за нещо, което не вярвам да съм сторил някога, но го усещах като тежест върху раменете. Тогава помолих за помощ, получих и ми олекна. За добро или зло, имам склонност да си задавам прекалено много въпроси. Камен е същият и може би това ни свързва – той винаги размишлява и си задава много въпроси за смисъла на живота.

Сехер Небиева (Елка) и Melvil Poupaud © Waterfront

Ще позволите ли на дъщеря си да гледа С лице надолу? Навремето снимах един уестърн, Lucky Luke, съвсем целенасочено, за да може да го гледа, но не й хареса. Така или иначе повечето филми, в които участвам, имат доста сложна проблематика и са по-подходящи за възрастни. Сигурен съм, че някой ден ще гледа С лице надолу и точно тогава ще я накарам да разбере колко по-труден и трагичен може да бъде животът и колко щастлива трябва да бъде, че има спокойствие и любящи родители.

Работил сте с най-големите имена в европейското кино. Кой ви научи на най-много неща за индустрията и живота въобще? Снимах филм с Marcello Mastroianni и се сближихме, бях близък с дъщеря му в един момент и имах шанса да прекараме малко време заедно. Той е един от любимите ми актьори, ако не и най-любимият – изключително забавен и очарователен мъж с много реална представа за себе си и своята кариера. Участвам и в няколко филма с Michel Piccoli, когото също много харесвам. Снимал съм и с Jeanne Moreau. Работил съм с всичките тези легенди, защото започнах да се снимам от много малък и като тинейджър бях част от едно поколение в киното, което вече го няма. По-голямата част от неговите членове са покойници или прекалено възрастни, за да снимат. Сега се надявам, че мога да бъда част от нещо ново, все още имам какво да науча. Снимах с Xavier Dolan, когато беше на 21 и ме впечатли страшно много с изумителния си талант. Научих много от него като режисьор. Това се опитвам да правя – да работя с хора, на които се възхищавам.

Едновременно с това сте болезнено откровен. Не е нужно да си приятел с някого или да бъдете близки, за да му се възхищаваш. Аз съм откровен и честен, защото не мога да бъда друг, знам какво харесвам и нещо повече, знам какво искам да правя и в какво вярвам. Другото не ме интересува.

Типичен французин значи. Може би. Французите са много директни и обикновено не се държат добре с чужденци. Ако французинът не е щастлив или не те харесва, не можеш да очакваш нищо хубаво и ще ти го покаже. В началото може да се държи зле, но ако намериш начин да завържеш разговор или да се пошегуваш, изведнъж става много мил, откровен, забавен и приятен човек. В Щатите е различно, там всички се усмихват и са много вежливи, но само да се отклониш малко и веднага разбираш, че се преструват и се държат така с определена цел. Французите не се държат лицемерно.

Какво ви привлича в съвременното кино? Изпитвам някакво по-общо чувство, което не е свързано само с киното. Може би остарявам и затова се чувствам по средата между енергията и идеализма на по-младите и тяхното желание да правят неща от една страна и спокойствието и критичността на по-възрастните от мен от другата. Опитвам се да се зареждам от младите, с които работя, от моята дъщеря. Интересувам се какво я вълнува и гледам да не съм прекалено осъдителен – лесно е да кажеш, че е по-добре да слуша Bob Dylan и Kanye West. Напоследък снимам с режисьори на по 35-40 години (млада възраст за един режисьор), които са гледали моите филми, видяли са ме да израствам пред камерата и имат много точна представа в каква роля искат да ме видят или как да ме провокират за нещо тотално различно. Мисля, че се намирам в добра позиция, за да работя с много от младите режисьори от новата нова вълна във френското кино – Justine Triet, Lucie Borleteau. Тяхното поколение споделя едно и също вдъхновение, ценности и дори екип. Радвам се, че мога да бъда част от тази вълна, защото ми е по-интересно да правя нещо ново, отколкото да снимам постоянно един и същ филм с един и същ застаряващ френски режисьор. Предпочитам приключението пред удобството и винаги ще избера първото.

Свирите ли още със своя брат? Да, но много рядко, защото той е много зает със записите и турнетата на Johnny Hallyday, а аз самият работя много като актьор през последните две години. Отдавна не сме свирили заедно, но си правя музика с различни хора. Продуцирах две песни за следващия албум на Camille Bazbaz, свирих бас в няколко парчета на Benjamin Biolay…

Браво, значи работите и с Vanessa Paradis? Не, не, не, знам какво искате да ви кажа, но не, хаха. Познавам Vanessa от много дълги години, но си работихме само двамата в студиото с Benjamin. Той е много добър композитор, текстописец и музикант и съм много щастлив, че успях да се посвиря на бас китара в няколко от неговите песни.

Остава ли ви време да ходите по концерти? Не особено, а и напоследък си падам предимно по класическа музика и гледам концерти в YouTube. Имам прекалено много ангажименти в Париж и не мога да ходя на живо. Ако трябва да препоръчам трима музиканти, които да си пуснете моментално – Bob Dylan, Bob Dylan и Bob Dylan. Иначе се сещам за един впечатляващ френски пианист, David Frye. Харесва ми как свири, гледах и няколко негови интервюта – много интересен човек.

Мислите ли да запишете собствен албум? Работата е такава, че не обичам да пея, не е моето нещо. Свиря, приятно ми е, но като няма вокали, става малко отегчително. Знам, че съм на добро ниво чисто музикално, свиря на всички инструменти, но трябва да си намеря някой, който да се занимава с мелодиите, текстовете и пеенето. Ако тръгна да записвам инструментален албум, сигурно ще е нещо концептуално.

Benjamin Biolay не е лоша идея като за начало. Разбира се, но едва ли има нужда от моята помощ, хаха.

С лице надолу е в кината.