Йордан Тодоров
Йордан Тодоров е журналист, режисьор на документалния филм Татко снима мръсни филми и един от създателите на Sofia Vault.
Only God Forgives (Само Бог прощава) на Nicolas Winding Refn. Един от най-противоречивите филми на годината, оценките за който се люшкат между Осанна и Разпни го. Или както самият режисьор Nicolas Winding Refn казва: “Има особено удоволствие в това да разделиш мненията на две – това означава, че си докоснал нерв.”
Тhe Great Beauty (Голямата красота) на Paolo Sorrentino. След The Consequences of Love и This Must Be The Place този хипнотизиращо кинематографичен филм с препратки към Fellini и Antonioni окончателно превърна Sorrentino в един от любимите ми съвременни режисьори.
Leviathan (Левиатан) на Lucien Castaing-Taylor и Verena Paravel. Чиста проба observational documentary и един от фестивалните хитове на 2013 – визуално халюциногенен хорър за риболовната индустрия.
Dirty Wars (Мръсни войни) на Rick Rowley. Екранизация на едноименната книга на разследващия журналист Jeremy Scahill за скритата глобална война срещу тероризма, водена от американското правителство, ефектът от която е създаването на още повече хаос в света и все по-фанатични терористи.
Before Midnight (Преди полунощ) на Richard Linklater. Jesse (Ethan Hawke) и Celine (Julie Delpy) са с девет години по-стари от последния път, когато ги срещнахме в Преди залеза, имат две деца и вече са зряла двойка. Блестящ завършек на една от най-добрите филмови трилогии на всички времена.
The Hobbit: The Desolation of Smaug (Хобит: Пущинакът на Смог) на Peter Jackson. Не съм фен на J. R. R. Tolkien, фентъзи жанра и 3D манията в киното от последните години, но това е филм, на който наистина се забавлявах и който ми напомни, че киното е спектакъл.
The Great Gatsby (Великият Гетсби) на Baz Luhrmann. Макар и далеч не най-добрата екранизация на едноименния роман, филмът вдига летвата достатъчно високо за режисьорите, които ще тръгнат по стъпките на Luhrmann в следващите години.
Upstream Color (Цвят по течението) на Shane Carruth. Критиката го нарече визуално най-изобретателният американски филм от Гумена глава на David Lynch насам и това е вероятно най-доброто определение на този филм с думи.
Inside Llewyn Davis (Истинският Люин Дейвис) на Ethan и Joel Coen. Меланхолична история за неудачите на американски фолк музикант от началото на 60-те години, която ни напомня, че независимо от това колко талантлив и устремен е човек, успехът в дългосрочен план винаги може да остане мираж.
Room 237 (Стая 237) на Rodney Ascher. Какво е общото между Stanley Kubrick и геноцида срещу американските индианци, холокоста и космическата мисия Аполо 11? Общото е филмът Сиянието и няколко вманиачени фенове, които търсят скритите послания в него, които много често са плод на развихреното им въображение.
© Вихрен Георгиев
Кристина Симидчийска е моден редактор на списание ЕVA и страхотна мадама с добър стил, отлични обноски и енциклопедични познания за съвременно и старо кино.
Blue Is The Warmest Colour (Синьото е най-топлият цвят) на Abdellatif Kechiche (режисьор и сценарист) действително прелива от нюанси на синьо… В случай, че още не сте чели ревюта за филма – не го правете. Просто го гледайте.
Before Midnight (Преди полунощ). Третият филм след Before Sunrise (1995) и Before Sunset (2004) отново разказва за любовта в един ден – 18 години след първата среща на Ethan Hawke и Julie Delpy. Брилянтни диалози в един кадър и приз за най-добрата бойна сцена, разигравана в хотелска стая минути преди полунощ.
Upstream Color (Цвят по течението). Съвсем неочакван, извън всякакви клишета, пълен с въпроси и отговори скрити някъде в красивите паузи между думите.
The Congress (Конгресът). От началото до края филмът на Ari Folman (създателят на Waltz With Bashir) предизвиква коренно различни чувства – от възхищение и смях до тъга и пълно отрицание. Може и да ви отегчи или вбеси, но по един или друг начин ще ви накара да говорите за него.
Only Lovers Left Alive (Само любовниците остават живи). Jim Jarmusch, Tilda Swinton и Tom Hiddleston смесват мъдрост, безнадежност, рокендрол и безсмъртие във филм подготвян близо седем години.
Палци горе още за: както винаги безпогрешната Cate Blanchett в Blue Jasmine (на Woody Allen), уроците по италианска класика The Great Beauty (на Paolo Sorrentino) и The Best Offer (на Giuseppe Tornatore), образите в Only God Forgives (на Nicolas Winding Refn), играта с детайлите в Stoker, непретенциозната, но искрена история на Frances Ha, героите в документалните Seduced and Abandoned и 20 Feet From Stardom.
Все още не съм гледала: Her, Nebraska, The Wolf Of Wall Street, American Hustle, Inside Llewyn Davis, The Counselor, Gravity.
Признавам, че се разочаровах от: The Bling Ring (на Sofia Coppola), The Great Gatsby (на Baz Luhrmann), Trance (на Danny Boyle), The Grandmaster (на Kar Wai Wong), Behind the Candelabra (на Steven Soderbergh), най-вече заради очакванията, заложени в имената на режисьорите.
Иван Петров
Иван Петров е кино критик с безпогрешен вкус и отлични препоръки от европейското кино. Пише за Операция Кино. Филмите са подредени по азбучен ред.
Adore (Двете майки) на Anne Fontaine /Dans la maison (В къщата) на François Ozon / Gravity (Гравитация) на Alfonso Cuarón / Jagten (Ловът) на Thomas Vinterberg /Only God Forgives (Само Бог прощава) на Nicolas Winding Refn / Only Lovers Left Alive (Само любовниците остават живи) на Jim Jarmusch / Les beaux jours (Светлите дни предстоят ) на Marion Vernoux / Blue Jasmine (Син жасмин) наWoody Allen / Blue is the Warmest Colour (Синьото е най-топлият цвят) на Abdellatif Kechiche / Philomena (Филомена) на Stephen Frears
