По стените на пещери от двете страни на Средиземноморието има хилядолетни изображения, подозрително приличащи на вълшебни гъби. Древните египтяни пият чай от син лотос. Канабисът е част от живота в Централна и Южна Азия много преди Христа. Опиумът се ползва от елини, римляни, асирийци и шумери за лечение и в религиозни ритуали. Свещени индуски текстове разказват за кривяща време и пространство напитка на име сома. Най-богати традиции с психотропна флора обаче имат античните цивилизации от Централна и Южна Америка, където в духовни ритуали и до днес консумират растения като салвия, пейот, хармал и лианата Банистериопсис каапи – една от основните съставки на аяуаска, отварата, която ще пия на двудневен ритрийт в малко селце с половин дузина непознати.
Аяуаска присъства в попкултурата като екзотична субстанция с почти мистични сили. Стигнала е до мен за пръв път покрай интервюта на Tori Amos, която говори за своите трансформативни преживявания под нейно въздействие през 90-те. По-късно е описана като трескав, терапевтичен полусън в епизод на сериала Трева. Последното десетилетие е вездесъща – обект на репортажи в The New York Times, възпята от Father John Misty, мяркаща се в популярни поредици като Руска кукла, тийн филми като Зубрачки и даже малоумни романтични комедии с Jennifer Aniston. Последният сезон на Милиарди започва именно с аяуаска церемония, която провокира главния герой Bobby Axelrod да преосмисли живота си, но не преди да върне вечерята си, разбира се.
ДЕЗ/ИНФОРМАЦИЯ
Зад свръхестествените способности на аяуаска стои активното вещество диметилтриптамин. Учените твърдят, че DMT няма пристрастяващи свойства, поне на ниво химия – сещам се за това, когато човек от групата небрежно споменава, че това им е шестата церемония в рамките на година. Проучванията засега не намират и доказателства халюциногенът да нанася щети върху човешкия организъм, освен при вече съществуващи медицински проблеми.
Въпреки това, с редки изключения (като например за религиозни церемонии), DMT е нелегален в по-голямата част от света, заедно с другите психеделични вещества, паднали жертва във войната на Richard Nixon срещу наркотиците. Прегърнати от контракултурни движения в Щатите през 60-те и използвани за съмнителни експерименти от ЦРУ, Nixon вижда в халюциногените екзистенциална заплаха срещу консервативния политически ред, който опитва да наложи след избирането му за президент през 1968. Младите хора, които вземат LSD, няма да се бият във вашите войни и да работят за вашите корпорации, заявява противоречивият харвардски професор Timothy Leary. На свой ред, Nixon обявява самопровъзгласилия се водач на психеделичната революция за най-опасния човек в Америка.
Фаталният удар срещу сайкъделик движението идва две години по-късно със закона за контролираните вещества, който забранява дори изследвания с психоактивни субстанции, независимо от обещаващите резултати в областта на психичното здраве. Следва криминализиране на халюциногените по цял свят, но употребата им не спира. Нещо повече, както при по-тежките наркотици, изтласкването им в периферията на обществото ги фетишизира и прави по-опасни заради липсата на регулации за качество и безопасна дозировка. Стават достъпни за хора със сериозни психични разстройства, употребяващите са стигматизирани, няма образованост по темата и се създава перфектната среда за злоупотреба и криминална дейност.
Ако пейот е колело, то аяуаска е ракета,
като 30 години терапия в една вечер.
– Трева, 2008
Освен с ентусиазирани отзиви на музиканти като Amos, писатели като Aldous Huxley, че и тех революционери като покойния Steve Jobs, репутацията на психеделиците е осеяна и със страшни истории. Най-популярна е тази за хора, неуспели да се върнат след трип или отключили тежки психични проблеми. Чувал съм я и аз, макар винаги от втора ръка. Тя е и причината дълги години дори да не ми хрумне да ги припаря.
Дали заради сравнително по-тясното им разпространение или не, откривам психеделични вещества като псилоцибина в магическите гъби и полусинтетичното LSD на дъното на списъка на най-опасните наркотици. Негативните преживявания и последици след употребата им са далеч по-ниски сравнение с опиати (като хероин), стимуланти (като крек и метамфетамин) и дори свободно достъпни наркотици като алкохол и цигари.
Впечатленията ми от първа ръка обаче говорят за нарастващата популярност на психеделичните вещества сред младите. Все повече хора около мен пробват, но има промяна – по-рядко го правят, за да си отвият главата, и по-често за да се справят с различни физически и душевни проблеми, с по-натрапчиво от обичайното чувство за липса на смисъл. Или в търсенето на други нива на съзнание.
Това буди и моя интерес. Аяуаска не била скоростното влакче, от което наблюдаваш разпада на културни и социални фундаменти (като на LSD), а пътуване навътре в собствената ти глава. Идеално. Преглътнал съм предубежденията към психеделиците с яко четене по темата и макар личният ми опит да е доста ограничен, досега е нетно позитивен. Определено търся медитация, а не развлечение – двигател е темата за емоционалните травми и отражението им върху здравето и поведенческите ни модели.
Обяснявам си ренесанса на аяуаска в западното общество със засилващото се недоволство към съвременния начин на живот – отдалечили сме се от природата, задълбочава се икономическото неравенство, изолирани и отчуждени сме, наблюдаваме плашещи нива на диабет, рак, затлъстяване и други болести на охолството, срив в емоционалното здраве и (допаминови) зависимости към захар, наркотици от алкохол до кокаин, храна, секс, порнография, социални мрежи, екрани, пазаруване и какво ли още не.
Възобновените научни експерименти разкриват изключителния потенциал на психеделичните вещества именно в третирането на депресия, тревожност, посттравматичен стрес и пристрастяване. Решения за тези проблеми все по-често се търсят извън традиционната западна медицина заради критиката, че лекува симптоми вместо първопричини, и предписва излишно много лекарства, докато големите фармацевтични компании правят рекордни печалби. Не че аяуаска ще ви излезе много евтино, особено ако тръгнете към дома й в Амазония. Не е за пренебрегване и цената, която може да платите, ако попаднете на шарлатанин. Казват, че добрите шамани се разпознават по отношението както към самата аяуаска, така и към придружаваща я церемония.
ДЕЗ/ИНФЕКЦИЯ
Отварям старите чакри и нетърпеливо се запътвам към страната на чудесата (или кошмарите). Отслабнал съм. В стомаха ми няма друго освен малкото диня, която съм закусил. Не съм и гладен след двуседмичен хранителен режим. Има по-леки, които изключват само млечни продукти, пушени меса и мариновани храни. Аз избирам по-рестриктивен, който изисква прогресивно да се откажа и от секс, цигари, алкохол и всякакви наркотици, захар, червено месо, ферментирали или пържени храни, кафе, цитруси, чесън, лук и сол. Не по-маловажна част от подготовката е формулиране на намерение. Или, казано накратко, отговор на въпроса защо искам да пия аяуаска.
Най-въздействащите ми трипове
са били с аяуаска.
– Tori Amos, 1994
Още се колебая накъде искам да задълбая, когато се запознавам със спътниците си – симпатична група на видима възраст между 25 и 45 години. Представям си, че спокойно мога да ги срещна в някое йога студио, вероятно заради постелките, върху които ще прекараме повечето си време заедно. Причините да са в залата са ми познати – физически и емоционални травми, проблеми в отношенията, контролиращо поведение и дори зацикляне в работата.
Шаманите са препоръчани от приятел. Част от групата идва повторно при двамата съвсем обикновено изглеждащи мъже на средна възраст. Отличават ги единствено едва прошарените коси, започнали да се оттеглят от челата им, вързани в дълги конски опашки. Общуваме на английски – наричат ни братя и сестри, а аяуаска – Ая. Говорят за нея като за човек, неизменно в женски род. Тя е лекарство. Тя е древна традиция. Тя е мистична сила. Тя е път към себепознанието. Тя е начин да общуваме с природата около и вътре в нас.
Рецептите за приготвянето й са различни. Тяхната винаги включва растение от региона, където се провежда церемонията и няма силно слабителния ефект, които често оцветява разказите за преживяването. Въпреки това, на земята до всеки в просторното помещение има голяма кофа и руло с хартия. Наблизо има и тоалетна, ако случайно стане много напечено. В средата на помещението гори единствена свещ до кана с полски цветя и малък, полупрозрачен бял кристал, донесен от едно от момичетата в групата.
ДЕЗ/ИНТЕГРАЦИЯ
Може да почувствате, че умирате, казва единият шаман. Седнал е на нисък стол сред малка планина шишенца, чаши, музикални инструменти и джаджи, с чиято помощ ще навигира петте часа, в които ефектът на аяуаска е най-интензивен и евентуално ще постигна дезинтеграция или смърт на егото. Последното е обяснено от науката като изключване на основния режим на мозъка, който денонощно генерира чувството ни за идентичност и предразсъдъците, чрез които възприемаме и осмисляме света. А да, и ударна активация на други, по-рядко употребявани, привидно латентни участъци на най-сложния ми орган. Не се притеснявайте, няма да умрете.
Учудващо не ме е страх. Спазил съм всички препоръки, дори съм облечен по инструкция – бяла тениска, бледосив суитчър и широк бежов панталон. Вземи няколко слоя светли дрехи, защото може да ти стане много топло или студено. Приготвил съм още вълнени чорапи, голям мек пуловер и бяло плетено одеяло. Колкото си го направиш по-уютно, толкова по-добре. Взел съм и добро настроение – от известно време целенасочено опитвам да разреша насъбрани емоционални и битови грижи. Изоставям и новинарския поток в името на позитивен трип.
Усещам се лек, докато седя на колене. Забравил съм външния свят, изключил съм си телефона от сутринта и не ме човърка никаква потребност или тревога. От няколко дни спорадично изскачат спомени от различни периоди в живота ми, но няма такъв, който да ме тормози. Когато ме питат какво е моето намерение, все още не съм го формулирал ясно – неспокоен и компулсивен съм, ужасно (само)критичен, чувствам се самотен и неразбран по-често, отколкото бих искал, тая много гняв, лесно губя мотивация, привличат ме ранени, саморазрушителни хора.
Ритрийтът включва две церемонии в поредни вечери, последвани от сутрешни сесии за интеграция. Който иска споделя какво е видял и усетил, а шаманите помагат с тълкувания, насочват вниманието в определени посоки и провокират да задълбаеш една идея повече. Всичко напомня на групова терапия и заради мълчаливия обет нищо от казаното в стаята да не излезе извън нея. Слънцето вече е залязло, когато първата церемония започва с кратка молитва за здраве.
Започваме с предписание на правилната доза. Шаманите дърпат ръцете над главите ни, за да разчетат по мускулатурата от колко имаме нужда. Първо ще изпием между 4 и 30 милилитра от друга кафеникава растителна отвара. Тя ще деактивира стомашните ензими, които иначе мигновено биха неутрализирали активното вещество на аяуаска – освен че има супер близка структура до тази на серотонина, DMT присъства в ниски дози в организма, но се разгражда преди да бъде усвоен и да ни запрати в други измерения.
За рационален човек системата изглежда подозрителна, но дозите ми се струват консервативни – най-високата за вечерта е (едва) 14 милилитра, така че спокойно гълтам предписаната ми 13-ка. Минават двайсетина минути в тиха медитация и идва време за първия шот аяуаска. Малко преди да кажа наздраве и да изпия тъмната течност с леко горчив, земен вкус, паниката, че пак съм оставил всичко за последния момент, свежда намерението ми до кратките, тромави въпроси: Кой съм? Защо съм? През около час ще последват покани за още два шота. Няколко човека не отпиват втори, аз се отзовавам и на втория, и на третия призив.
ДЕЗ/ОРИЕНТАЦИЯ
Двете церемонии протичат коренно различно и се радвам за препоръката да отида на двойна, а не на единична сесия, всяка от които щеше да остави съвсем различно впечатление. Първата вечер съм приповдигнат. Братята шамани свирят и пеят икарос – семпли напеви предимно на испански, посветени на природата, семейството и la medicina – другото им име за аяуаска. Сигурен съм, че вече не съм съвсем на себе си, когато започвам искрено да се разчувствам от песните с наивни текстове, призоваващи да обичаме и прощаваме на родителите си. Звуците оживяват в цветове, картини, емоции. Забавлявам се със сенките на цветята от пламъка по тавана. Смея се искрено. Удивлявам се на пъстри, прекрасни видения, почти изцяло забравил, че около мен има и други хора. Усещам се като дете, откриващо света за първи път.
Искам да опитам от всичко и по много. Пръв се зареждам да пробвам рапе. Единият шаман прецизно вдъхва изсушен, смлян на пудра тютюн първото в едната, после в другата ми ноздра през дълга, извита дървена тръба. Главата ми пламва, все едно бутилка попърс се троши в нея. Обдишват ме ритуално с ароматен пушек. Пръскат ме, или по-точно ме плюят, с цветна вода. Еуфорията е пълна, докато в един момент от очите ми започват да падат големи, тежки сълзи. Не е от тъга – напротив, усещам необятност. Аз съм вода, цвят, невинност. Виждам красотата на живота. Виждам и несъвършенствата му и ги приемам.
Сутрешната интеграция ме изненадва. Въпреки идиличния трип, шаманите ми напипват болно място и ме разклащат из основи със съвсем невинен въпрос. Неочакваното кроше ме зашеметява за цял ден. Изцеден съм физически и емоционално – спал съм малко, а главата ме боли, вероятно заради големия рев предната нощ и липсата на сол в тялото.
Няма отърване и от безбройните мухи, жужащи в осветената от залеза зала преди втората церемония. Дълго време не усещам ефект от аяуаска, макар да съм изпил няколко милилитра повече ензимен инхибитор от предната нощ – най-голямата доза за целия ритрийт. След като и вторият шот отказва да подейства, единият шаман ме кара да легна по гръб и масажира с нещо ароматно вътрешната част на отново вдигнатите над главата ми ръце.
Болката под челото утихва и се отпускам. Но не за дълго. Физическият дискомфорт е заменен от все по-мрачни мисли и спомени. Наблюдавам ги с апатия и вечерта запълзява. Няма ги красивите халюцинации, а познатите от предната нощ обреди ме дразнят. В един момент нещо парещо се раздвижва бавно в стомаха. Знам, че не е истинско, колкото и да ми се струва обратното, и постепенно циничната част на съзнанието ми поема контрол. Ставам враждебен към случващото се. Какви са тези тъпи песнички? Тези измислени шамани? Какви са тези глупости въобще? Кисел и сърдит съм. Искам да бъда лош и да правя напук, както си лежа завит безмълвно сред полубудните, нищо неподозиращи хора около мен.
Не усещам кога свърша церемонията, но мрачната вечер продължава и след бързото оттегляне в стаята ми. Неспокоен съм като животно в клетка. Главата ми плюе всевъзможни спомени. Надигат се деструктивни импулси, но успявам да се контролирам. Канализирам енергията в няколко часа писане, докато заспя към 5. Или 6? На сутринта не ми се ходи на интеграция. Не ми се вижда или говори с никого, но се насилвам. Насилвам се и да споделя няколко думи, след като шаманите ме питат какво се случва по-настойчиво преди да закрият сесията. Следва пълен разпад.
Говорим дълго и емоционално, докато сякаш от стомаха ми извират сълзи и сополи. Накрая единият шаман идва и ме прегръща. Олеква ми мигновено, макар изобщо да не съм съвсем сигурен откъде е дошло. Включвам се в обяда и постепенно ми става по-добре. Вече дори не ме е срам от непознатите. Хващам се да пускам по някоя шега и плахо да започвам с опитите да осмисля последните 48 часа. Твърде вероятно е следващата седмица вътрешните процеси да продължат, предупреждават шаманите. Още седем дни не трябва да пия алкохол или да ям свинско, а и като цяло да го давам по-леко.
ДЕЗ/АКТИВАЦИЯ
Споменът за двете особено лични денонощия в онази къща все още е ярък. Обяснението ми за случилото се е в скритата сила на подсъзнанието и първичните инстинкти, наследени от поколения, кодирани дълбоко някъде там. Видях се безпристрастно – невинността, с която съм се родил, и красотата, която може да генерира съзнанието ми, но и бушуващите тъмни пориви и добре забравените случки, оставили скрити рани. Всеки носи светлина и мрак в себе си. Ая няма да ни направи по-добри или по-лоши хора, но ще информира изборите ни, които обаче имат положителни и отрицателни последствия, философстват шаманите.
Аяуаска е антидепресантът на природата.
– Милиарди, 2020
Преживяната пълна дeконструкция на психиката ми напомня за нещо средно между фантастичните илюстрации в сериала Undone и автобиографичния унес на Дървото на живота. Aвтор на всичко халюцинирано несъмнено е собственият ми мозък – измежду личните спомени в трипа разпознавам други теми, които ме вълнуват напоследък (еволюцията на живота и съзнанието, човекът като заложник на собствените си гени, природата и средата като оформящи фактори), но и неща, дочути от чужди разговори по-рано през деня. Споделеното от другите в групата след церемониите също трогва и ми е полезно. Колко сходни проблеми имаме и колко различно реагираме си мисля по пътя към дома.
Все още не знам дали вярвам в хипотезата, че изключителният еволюционен скок на хомо сапиенс се дължи на психеделични вещества, но се прибирам ентусиазиран, че тепърва ще научаваме какво древните цивилизации са виждали в тях. Чувството, че съм натиснал рестарт бутона на мозъка и съм изчистил поне част от натрупалите се грешки, не е изчезнало. Не изпитвам и нужда да опитам пак, поне не и в обозримото бъдеще. Някои вредни навици постепенно се връщат, но по-бързо идентифирам чувствата и събитията, които ги провокират.
Фокусът ми в последващите седмици като цяло е изключително остър и прави чудеса за продуктивността ми. Тегля чертата, проумял една идея по-добре собствените си поведенчески стратегии, но и изправен отново пред въпросите как живея, в какво вярвам, кое е важно за мен, кои приоритети са мои и кои – чужди. Осъзнал съм малко повече личната си еволюция и за пореден път съм се уверил, че реалността е такава, каквато мозъкът ни халюцинира, че границата между нормалността и лудостта е условна, а всяко нещо е толкова истинско, колкото го почувстваме със собствените си сетива.
Не видях смъртта, но разбрах малко повече за живота и от дистанцията на времето гледам на срещата с аяуаска като важен контролен пункт по пътя към мен самия. Казват, че пътуването с нея е точно толкова дълбоко, колкото имаш нужда да бъде, и като че ли всеки в групата е доказателство за това. Намерих отговорите, които търсих, а покрай тях и доста ценна нова гледна точка и един много фин, поне временен, покой.
Описаните събития се случват извън територията на България. Изказаното мнение не е препоръка за употреба на психеделични вещества без квалифициран надзор или в държави, където са забранени от закона. Гледната точка на автора не отразява задължително редакционната политика на Boyscout.
