Още с първите кадри в The Tree of Life (Дървото на живота) Terrence Malick демонстрира умението си да въздейства. Не му е нужен диалог или предистория – достатъчни са му една обикновена случка, шепа уловени мигове, които почти можеш да помиришеш, и играта, която изважда от актьорите си (в случая Brad Pitt, Jessica Chastain и Sean Penn).
The Tree of Life обаче има много по-големи амбиции от това просто да разкаже коя да е история. В него Malick поставя най-екзистенциалните въпроси за човешката природа и им отговаря с космически импресии (първата половина на филма е като ню ейдж версия на научнопопулярен филм за еволюцията на живота на земята), философска поетичност и серия моменти от детството на едно момче. Кадрите са обезоръжаващо красиви. Оставят без дъх, докато разбиват един човек до съставните му части – от изграждащите го тъкани до най-срамния, несподелен детски спомен, противоречието между животинското в природата му и неговата духовност.
Изключително смел и красив филм, който не оставя място за безразличие. Вече спечели Златна плама в Кан преди седмица, въпреки че силно поляризира публиката на премиерата си там, а на снощната прожекция зрители излизаха от салона насред филма. Въпреки всичките си противоречия, The Tree of Life е необуздано и уязвимо обяснение в любов: ако я споделиш, можеш да простиш несъвършенствата му и да откриеш нещо много лично и величествено.
The Tree of Life вече е по кината.
