© Пи
Мнозина от нас ще оплешивеят рано или късно. И понеже мнозина от нас не са достатъчно красиви или интелигентни, за да си позволят да бъдат плешиви или не се доверяват на несигурните резултати от лечение на косопад с медикаменти, мазила и други подобни, скачаме в дълбокото с разказ какво представлява операцията по присаждане на коса в проверена клиника. Така де, трансплантацията на фоликули не е лесна работа, затова се доверяваме на човек, който се е подложил на процедурата и, за щастие, останал много доволен от резултатите.
Първо термините: истинското значение на понятието присаждане на коса
То не прави така, че косата да започне да се регенерира, размножи или увеличи, а просто разнася по-равномерно съществуващата коса в различни райони – взима се от едно място и се пренася на друго, според конкретната нужда. Така наречената донор зона има лимит, защото не се взима обикновен косъм, а се изрязва цяло микроскопично парче кожа с фоликули (космена луковица, вътрешна обвивка на корена и стъбло на косъма). Това не може до продължава до безкрай, защото можеш да оплешивееш тотално на определени места в един момент и да трябва да ти взимат фоликули от тялото под брадичката – там косъмът е с различна структура и плътност и не е много добре. Две неща занапред: забравяш за извънредно късите прически или бръсненето (белезите от изрязванията в донор зоната си личат под определена дължина); трябва си по-кадърно подстригване след това. Напоследък предлагат татуиране с точки върху белезите или плешивостта, но не съм го пробвал и не знам дали се получава добре.
Машала, аркадаш! Или защо е най-добре да се оперираме наблизо в Турция
Не съм си и помислял да си присадя коса в България, защото нямаме особено големи традиции в тази практика. Има няколко световноизвестни клиники, които са в Индия, Щатите, Белгия, Великобритания и Турция. В Истанбул процедурата е комбинация от механично загребване и ръчно присаждане, затова избрах там. Единият уред, с който се прави интервенцията, е изобретен от един турски лекар, който е учителят на кажи-речи почти всички в страната, затова след доста четене избрах клиниката на един от неговите ученици – д-р Serkan Aygin. Разликата между американската школа и тази в Турция, е че в Истанбул са малко по-агресивни – тъпчат те с много сълни медикаменти, за да не се възпаляваш и да нямаш толкова брутален процес на заздравяване. Трябва да се внимава с интернет, защото публикуват най-лошите частни случаи на заздравяване, а те са пренебрежимо малък процент. Само предупреждавам, че на тази интервенция се гледа като на козметична процедура и никой не те пита като по филмите какво и защо искаш да промениш, камо ли да анализират психичното ти състояние.
© Пи
Присаждането на коса е доста скъпо удоволствие
Самата операция струва около 2000 евро, но това е едва половината от сумата, която ти трябва (и в която не включвам път, нощувки, храна и така нататък). Следоперативното възстановяване включва половингодишен курс от медикаменти, които излизат още толкова. Повечето ги има в аптеките в България, но се продават с лекарско предписание и е по-лесно да си ги вземете накуп от Истанбул веднага след операцията. Спокойно ще трябва да си приготвите около 7-8 хиляди лева. Повечето читави клиники предлагат пакетни цени, защото дори да ти сложат единична цена за фоликул, няма как да знаеш предварително колко ще ти струва. Поне преди първата консултация.
Предварителната подготовка не е за пренебрегване
Правят ти кръвни изследвания за абсолютно всичко необходимо, трябва да си здрав. Ако всичко е ок, бръснат те до кожа и минаваш на консултация при главния пластичен хирург, който ти обяснява какво може да се направи в твоя случай и какво не. За да има 100% успеваемост тази интервенция, трябва да си достигнал до един определен стадий на оплешивяване. В противен случай, новите донорни фоликули могат да убият съществуващата коса и да се получи вторично оплешивяване. След консултацията ти правят една процедура за подхранване с кръвна плазма и си готов. Три неща са важни за успех: трансплантираните фоликули да са здрави (зависи от лекарите), организмът да не ги отхвърли (което зависи от медикаментите, а в Турция не пестят от тях) и да имаш достатъчно кръвоснабдяване, защото тези фоликули трябва да се вържат за кръвоносната система, за да живеят. Последното не се комбинира добре с тютюнопушенето, защото никотинът унищожава периферната кръвоносна система. Хубаво е да спрещ цигарите поне месец преди манипулацията и да не пушиш поне три след това, а по възможност и никога повече. Главата трябва да е добре оросена на капилярно ниво, за да може интервенцията да хване декиш. Същото важи и за заместителите на цигарите – нищо не е позволено. Времето също е важно – големите климатични температурни разлики и амплитуди имат значение. Жегата и потенето са противопоказни. Най-добре да се оперирате на пролет или на есен, като не забравяте да се пазите от дъжда, защото е страхотен проблем.
Самата процедура протича абсолютно безболезнено
Прави се под местна упойка, чието първоначално убождане е много болезнено. След това не усещаш нищо. Дават ти приспивателно, но можеш и да се будиш през цялото време. Главата ти е разчертана, преди да инжектират определени донорски зони с някаква течност, за да се подуе и да виждат по-добре фоликулите. 6-7 човека работят за нещо от порядъка на пет часа минимум – едната половина от екипа работи върху донор зоната, а другата подготвя зоната за присаждане. Фоликулите се взимат механично с един уред с нещо като куха игла с кукичка, която те пробива и загребва парче кожа, но всичко е микроскопично. Зад теб има легенчета с физиологичен разтвор, в които се сортират и редят снопчетата, за да бъдат подготвени като качество кои стават за фронтова линия и кои за пълнеж. Общо взето те дупчат няколко хиляди пъти в донор зоната и още толкова там, където ще присаждат. Това си е цяло изкуство, защото сортират и присаждат спрямо посоките на растеж на самия косъм в отделните сектори. Накрая ти слагат една лента за глава, за да не слиза отока и те пускат да се прибереш в хотела. Наблъскали са те с конски дози антибиотици и кортикостероиди и нямаш никакъв възпалителен процес. Оставаш няколко дни за наблюдение, сменят ти превръзката, дават ти лекарства, взимаш си рецептите и те пускат.
© Пи
Възстановяването продължава близо година.
Още на шестия месец обаче забелязваш как косата ти се сгъстява. Честно казано, още в самото начало виждаш резултат – наблъскан си с много химия, съответно не се възпаляваш и виждаш линията на косата веднага след манипулацията. След това като паднат коричките, косата остава на главата, но дори да опада, няма страшно – ще порасне отново, защото са ти присадили фоликул, а не косъм. Хубаво е да си останеш вкъши след операцията около две седмици, за да не плашиш света. Личи, че си си правил нещо. Ако искаш да се криеш, трябва да ходиш с шапка минимум два-три месеца. Ведната след операцията са ти дали рецепта и схема за пиене на лекарства – първият месец се къпеш с бебешки шампоан, мажеш се с различни мазила за изгаряне, за да заздравиш донор зоната и зоната на присаждане. Страничните ефекти на кортикостероидите и антибиотиците не са за пренебрегване – аз лично бях много нервен и не можех да спя в началото. Пълният ефект от присаждането се вижда между 9-тия и 12-тия месец след интервенцията. Аз бях доволен истински още на шестия. Самата липса на бебешки коси обаче винаги може да те издаде, че си си правил нещо подобно – линията на косата е рязка и не бих започнал да се реша назад. Няма значение, страшно много се харесвам така и го препоръчвам на всеки, който се колебае.
Tвърде кърваво за вкуса ви? Oчаквайте Boyscout съвети и трикове как да запазим косата си безоперационно.
