NICK CAVE AND THE BAD SEEDS – Ghosteen (Ghosteen Ltd)
Новият албум на Nick Cave & The Bad Seeds е своеобразен край на трилогията с доближаващи се звуци и оркестрации в Push the Sky Away (2013) и Skeleton Tree (2016) по начин, който не подлежи на достатъчно добро описание с думи и трябва да бъде усетен на слушалки в тъмното късно вечер. Написаният изцяло след нелепата смърт на невръстния си на Cave през 2015 Ghosteen e колекция от ужасно красиви и ужасно подтискащи метафизични видения, които се опитват да намерят някакъв смисъл в загубата и начин за преодоляване на скръбта. Казваме видения, защото песните в този албум не следват обичайната структура, заменена от минорна електроника и беквокалите на Warren Ellis, извисяващо се до най-тъмните кътчета на изтерзаната душа. Минималистичният и свръхестествен албум се лута между фантазия и реалност с безсилие и увереност – чувство, което всеки е усещал. Душевният ескапизъм на Cave в Ghosteen пронизва с болезнената красота на музиката и поезията от мъж, способен да представи брутална кода за скръбта такава, каквато всеки може да усети, но малко хора могат да разкрият. Или да преживеят подобен катарзис. Nick Cave успокоява. 5/5 (което е малко формално, целият албум е друго ниво)
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
ANGEL OLSEN – All Mirrors (Jagjaguwar)
Вторият шедьовър от първата седмица на октомври е дело на Angel Olsen – американско инди чудо с могъщ глас, което извървява целия труден път до най-добрия си албум (досега) с постоянството на лоу-фай фолк артист, еволюирал до безстрашен и експериментален новатор с нюх за обръщане на стилове. Преди да започне да работи с продуцента John Congleton, Olsen пише акустичната основа на албума сама, преди да се реши да пробва да го преоткрие тотално с много красиви, богати, направо пищни и притеснително добре текстурирани оркестрации. И макар бъдещите и планове да включват издаване на първата версия на All Mirrors, настоящият величествен вариант е достатъчен, за да ви спре дъха неколкократно. Обречената любов в Angel-ските песни се къпе и преоткрива сърцераздирателно в зашеметяващи драматични арки и непрекъснато напрежение, които стискат директно за гърлото, удрят в стомаха и действат като просветление за забележителния композиторски талант на девойката от Северна Каролина. All Mirrors е албум, който заимства и почита много стилове по начин, който ги преобръща из основи, натоварва с нова естетика и значение и в края на всяко поредно слушане не оставя никакво съмнение за артистично величие. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
DANNY BROWN – uknowhatimsayin¿ (Warp)
Вторият албум на Danny Brown за Warp няма прекалено много общи неща с първия освен грандиозното качество. За разлика от задушаващата параноя, психеделични опиатни кошмари и индустриален рап в шедьовъра Atrocity Exhibition, uknowhatimsayin¿ влиза леко с бруталното съвършенство на продукт, продуциран основно от легендата Q-Tip и хора като JPEGMAFIA, Flying Lotus и Thundercat и редовния колаборатор Paul White и маркиран от най-талантливите, разнообразни и постоянно променящи се гласове на съвременния рап. Идиосинкратичният характер на музиката на Danny си е тук, просто всичко звучи много леко, фокусирано и създадено с търпение, за да убива с качество и разнообразие. Вариативните речитативи и величествени инструментали печелят от допълнителното чувство за мелодия на Q-Tip, а обичайното сюрреалистично остроумие на Brown го циментира в петицата на най-добрите рапъри на последните години, без съмнение. 4,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
DIIV – Deceiver (Captured Tracks)
Третият албум на нюйоркската шугейз група e болезнено открит още от самото заглавие. Deceiver е още един опус за трудбара борба с хероиновата зависимост на фронтмена Zachary Cole Smith и опитите да се откъсне от нея по подобие на втория на албум DIIV, който самият Smith определя като измамен, оттам и името на настоящия. Дългото пребиваване в рехабилитационни клиники и комуни е помогнало не само на него, но и на групата да запише страхотен албум, вдъхновен и от миналогодишното им турне с Deafheaven. Откритото говорене на Smith се отразява не само върху темите (разгърнати много по-мрачно и без определена светлина в края на тунела), но и върху самия звук на DIIV – отвеяната дриймпоп душа на предшественика е заменена от сериозни китарни рифове, каквито сте свикнали да чувате във всеки отличен шугейз албум. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
THE COMET IS COMING – The Afterlife (Impulse!)
Едни от най-обещаващите момчета на новия лондонски джаз насищат своя инструментален футуризъм с космически синтезатори. The Comet is Coming допълват тазгодишния Trust in the Lifeforce of the Deep Mystery с още по-сериозна, но внимателна пенетрация на саксофона на Shabaka Hutchings в територията на лудите барабани на Max Hallett и космическите синтезатори на Dan Leavers, без да забравяме и леката дистопия в прекрасните вокали на Joshua Idehen (уви, само в откриващото парче). 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
CHROMATICS – Closer to Grey (Italians Do It Better)
Не, няма грешка. Dear Tommy все още не е издаден, а първият (изненадващ) албум на Chromatics от седем години насам започва с кавър на Simon & Garfunkel. 80-тарският ноар електропоп с лека готик душа на една от най-важните групи за отиващото си десетилетие обаче продължава да звучи новаторски, мрачно привлекателен и ужасно стилен (в добрия смисъл). Closer to grey балансира почти съвършено между минорните парчета без бийт (като споменатия кавър и Wishing Well) и по-танцувалния и бърз синтпоп (Closer to grey, You’re No Good), за да демонстрира все така потентната връзка между красивата продукция на Johnny Jewel и гласа на Ruth Radelet – връзка, която обсебва леко, преди да звукът да се окъпе малко заплашително в светлина. Албум, който ще бъде подминат от масовата публика, а не бива. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
HOLIDAY SIDEWINDER – Forever or Whatever (Personal Best Records)
Перфектният поп на австралийската гламазонка Holiday Sidewinder е заимства от мрачната танцувална енергия и харизма на бившия й шеф Alex Cameron, за да ескалира до съвършено полиран и позитивен дебютен албум – колекция от досегашните сингли на мацката и няколко нови парчета, които стоят от добрата страна на 80-тарските яхт китари и бас линии, слънчевите синтезатори и въобще всичко, което ви кара да си припявате и маркирате с брадичката постоянно. За което браво на момичето – жесток дебют с добре дозиран ескапизъм ала добрия стар поп тип дъвка за балончета. Малкото момиче от Bridezilla е пораснала страшно много. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от ITUNES
Още хубава музика от началото на октомври? Новият микстейп Fuck Yo Feelings на джаз пианиста Robert Glasper, който се пръска от хип-хоп таланти + оригиналната музика на Labrinth от сериала Еуфория.
Всеки албум в този материал е независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към iTunes обаче, Boyscout получава малка партньорска комисионна.
