Doesn’t Frogs капитализира върху репутацията си на изключително енергична, шумна и модерна българска група (хвърлете едно ухо на живите изпълнения на Third и кавъра на Mildred Pierce на Sonic Youth) с дебютно EP, в което влизат студийните версии на познати демо записи и няколко нови парчета. Egotripping не се отклонява от познатата линия на групата да създава мрачна и еуфорична музика, а дори напротив – завършените записи на познатите песни от концертите демонстрират желание да се забавляват здраво с условните жанрови граници между експерименталната, пост-пънк и шугейз съвременна сцена, без да забравят за сериозните си забежки към хубавите романтични мелодии и здравите китарни рифове. Триото не си пада много-много по вокалните партии (освен в Peephole и Planet Decay), но за сметка на това си експериментира смело със синтезаторите, електронните семпли и виещите китари на краутрока (Bottlehead), шумния и леко индустриален ню уейв (A is Enough), футуристичния шугейз (Peephole) и чистия, бърз и много стегнат синти-рок в най-доброто парче в този мини албум, Next One is Dead. Макар на моменти Egotripping да звучи леко разпилян като подредба, това не се отразява върху усещането за много голям енергиен заряд на групата. Странно защо избраното за закриващо парче The Narrow Dice всъщност може да се възприема като знак за намеренията на триото да се завърне с дългосвирещ албум с изцяло нов материал, да видим. Засега остава само да се наслаждаваме на умението на Doesn’t Frogs да звучат достъпно, достатъчно поп и едновременно с това абсолютно безкомпромисно към самите себе си и хората, които ги слушат. А да, да не забравим, отидете да ги гледате на някой от спорадичните им концерти, няма да съжалявате.
EP-то Egotripping може да бъде поръчано в Bandcamp или на CD през Facebook страницата на групата или на doesntfrogs (at) gmail.com
