Тайната е не да се преструваш, че я има, а да забравиш, че я няма, казва Hae-mi, докато бавно бели невидима мандарина, преди да я изяде. Сцената е рядък лъч ескапизъм от иначе суровия, студен реализъм в психологическия трилър Изпепеляване. Тихата, топла непринуденост и невинно обаяние, с които Jeon Jong-seo влиза в образа на крехко момиче с една-две пластични интервенции, живеещо в миниатюрна, претрупана стаичка с котката си и фантазии за друг живот, я превръща в правдоподобна спойка на неочакван любовен триъгълник.
Безнадеждно пленен от нея е (страхотният) Yoo Ah-in в ролята на лишен от интимност съученик с разбито семейство от бедняшкия квартал на тяхното детство. Неговият Jong-su работи каквото му падне, обича William Faulkner и мечтае да стане писател. В третия ъгъл влиза Ben, изисканият младеж с лъскава кола, с когото съдбата ненадейно ги свързва. Героят на Steven Yeun (Живите мъртви) води живот на транзакционно общуване, който не му е коствал нито една сълза, но го кара да търси тръпки като палежа на изоставени парници.
Hae-mi се превръща в мост между двамата мъже, над пропастта между идеализъм и цинизъм, между бедните работници и безработните богаташи на Южна Корея в последния филм на Lee Chang-dong, който по-добре късно, отколкото никога получава БГ премиера в рамките на тазгодишното издание на фестивала Cinelibri.
В създадения по разказа Горящият хамбар на Haruki Marukami (самият той референция към Faulkner) филм, южнокорейският режисьор внася историята от Япония, за да я развие с прецизно и ужасно целенасочено повествование в напрегнат, емоционален и мрачен социален коментар за неравенството в собствената си родина. Наситен с множество детайли и смисли под повърхността, Изпепеляване прави изключително въздействащ разрез на света на три души с много различно вътрешно горене.
Отвъд суперлативите на критиката и постиженията в официалната му визитка (спечелил е повече награди от по-престижните световни фестивали, отколкото има смисъл да се изредят), Изпепеляване е филм, които остава да тлее в съзнанието. Заради отличната режисура и красивата игра със светлина в кадрите на оператора Hong Kyung-pyo. Заради фантастичния, трескав и нагнетен саундтрак на корейския композитор Mowg. Заради дезориентиращите завои в действието.
Lee Chang-dong предизвиква сетивата, замъглявайки граници на реалност и фантазия, трупайки бавно тревога и ярост. Ефективно третира темата за капитала и маргинализиращата немотия, която обезличава и прави хора заменими колкото вещи. Показва деликатно отражението на едно потънало в екрани и отчуждение общество. Намира малките белези, които крием самотно от света, често и от самите себе си.
Изпепеляване е в програмата на Cinelibri и по кината от 25 октомври.
