Още до средата на първото прослушване, новият албум на Nick Cave & The Bad Seeds е създал едно определено чувство на неудобство и тегави мисли как да продължим да слушаме и дали въобще е редно да сме интимни свидетел на подобен трагичен госпъл. Причината за това не се крие единствено и само в невидимия слон в стаята, а именно нелепата смърт на Arthur Cave. Австралийският музикант Nick Cave започва да работи по наследника на Push The Sky Away от 2013 доста преди злополучната кончина на своя 15-годишен син и впоследствие променя част от текстовете, за да отразяват по-добре темите за смъртта, загубата и неутешимата скръб в живота. Неудобството от слушането на Skeleton Tree обаче е породено най-вече от мисълта, че в края на деня този албум винаги ще бъде възприеман като публичната реакция към една лична и твърде фундаментална човешка трагедия.
Nick Cave винаги се е интересувал от смъртта. Съвсем очаквано, Skeleton Tree нe прави изключение, но този път болезнената тема е развита по елегичен и сърцераздирателен начин в неописуемо красиво изследване на личната и универсална скръб. Blackstar на Bowie e единственият друг албум от 2016, който е способен да предизвика такива силни чувства дори в щателно подготвени слушатели и почитатели Cave, Warren Ellis и останалите от The Bad Seeds. Skeleton Tree е едновремено притеснително красив, тегав за слушане и абсолютно завладяващ албум, който стиска за гърлото още след първите десет секунди и не спира да държи до самия край. Първата строфа в откриващото Jesus Alone (You fell from the sky, crash landed in a field near the river Adur) е най-директният коментар за смъртта на Arthur – подобно откровено признание още в началото няма как да не зададе общото настроение в албума, но същевременно с това позволява на Cave да се отпусне още в началото и да продължи да говори за загубата по индиректен начин, без да се повтаря.
Skeleton Tree e истински въздействащо потапяне в собственото мъчение на Cave напоследък: The urge to kill someone was basically overwhelming/ I had such hard blues down there in the supermarket queues в Magneto и I knew the world would stop spinning now since you’ve been gone… your little blue eyed boy от Girl In Amber са само част от по-запомнящите се примери. Неудобството да слушаме такава съкровена изповед обаче няма как да не прерастне в истинско възхищение как въобще е успял да завърши албума и въпроси как психическата травма от подобно събитие влияе върху творческия процес.
Естествено, само Cave си знае как се преживява подобно нещо и какво му е коствало да запише още един абсолютно невероятен албум в дискография, която така или иначе е пълна с отлични издания. Повечето композиции в албума не разчитат на отчетливи мелодии, а по-скоро на медитативни инструментали за синтезатор, дръм машина, пиано и струнни, които подчетават болезненото повествование и размишления. Музиката в Skeleton Tree e сдържана и атмосферична без излишно свръхпродуциране, за да се плъзга безшумно по границите на алтернативния рок, авангардна електроника и амбиънт – експеримент, започнал още в Push The Sky Away. Няма смисъл да говорим за стандартни структури в която и да било от осемте песни, но няма как и да не си поплачем на фона на хриптящия глас в I Need You, който ще разтърси дори и най-коравосърдечните. Skeleton Tree е непосредствен поглед в главата на мъж в безтегловност след неописуема трагедия, който се опитва да възприеме своята загуба с ясната съзнание, че нищо няма да бъде същото и няма как да продължи напред такъв, какъвто е бил досега.
Skeleton Tree (Bad Seed Ltd.) е на пазара.
