Звук и текстовете в първия албум на The Kills от Blood Pressures през 2011 насам би трябвало да са пропити от чувствата около брака и предстоящия развод на китариста Jamie Hince с Kate Moss, но всъщност са повлияни най-много от дългото и трудно възстановяване на ръката му след тежък инцидент с автомобилна врата и последвалите многобройни операции. Според някои източници, Hince е бил принуден да се учи наново да свири на китара и дори това да е вярно, то музиката в Ash & Ice не дава каквито и да било индикации за проблеми с рифовете. Единствената ясно отчетлива разлика още на първо слушане е присъствието на повече синтезатори и семплери от обикновено и нашвилското настроение на вокалистката Alison Mosshart, която се завръща самоуверено след работата си по проектите с другия силен мъж в живота й – Jack White от The Dead Weather.
Записанията в Лос Анджелис и Ню Йорк пети студиен албум Ash & Ice е дълго пътешествие между Сибир, Холивуд, Голямата ябълка, Лондон и Нашвил, което флиртува стабилно и толкова сериозно с електрониката още от откриващото парче и първи сингъл Doing It To Death, изграден около непрекъснато въртящ се синтезаторен семпъл, машинен хаус бийт и класически рокендрол риф. Както обикновено, китарните партии продължават да звучат фрагментираното, много счупено и подмнокрящо мръснишки и продължават да се вписват добре в разширената палитра от влияния на The Kills, които се заиграват отдалече с американския блус (Hum For Your Buzz), госпъл (Impossible Tracks) и денсхол (Days Of Why And How). За щастие, Hince и Mosshart продължават да имат непоколебим усет за добрата китарна мелодии в тракове като Bitter Fruit, Siberian Nights, Black Tar и Whirling Eye. Истинския заряд между двамата обаче се усеща най-силно в най-силното и запомнящо се дуетно парче от албума Echo Home – минималистична китарна балада, за която трябва да целуват ръка на The xx.
Ash & Ice е безпогрешно разпознаваем The Kills албум със същите стари рифове и предварително програмирани семпли и бийтове, сурова енергия и отличителен характер, които съпътстват групата от самото й създаване преди петнадесетина година. Единственият осезаем недостатък обаче е липсата на каквато и да била кардинална иновация в звука и идеите на бандата за толкова дълъг период. Няма нищо лошо в това да продължават да си бъдат стегнато тежкарско рок дуо с впити джинси, кожени якета, запомнящи се мелодии и cool as fuck отношение, но музиката се променя непрекъснато и ние с нея. Отсъствието на смелост и опити за нещо ново твърде често води до неусетно спускане към зоната с добре изпитани клишета, но ще видим.
Ash & Ice (Domino) е на пазара.
