Базираното в Бруклин канадско дуо Bob Moses се справя доста добре с на пръв поглед трудната задача да смесва основните елементи на два коренно противоположи жанра и да записва много приятен кросоувър електронен поп с много традиционни китари и пиано в дебютния си дългосвирещ албум – Days Gone By. Репутацията на Tom Howie and Jimmy Vallance в нюйоркската клубна сцена се дължи най-вече на няколко успешни сингли (Winter’s Song и All I Want) и EP-та за лейбъла Scissor & Thread и един-два забележителни сета на Burning Man, но преходът на двамата към създаването на цялостен продукт под формата на албум ги поставя в лигата на съвременните играчи със сериозни музикални амбиции, завиден талант и големи възможности.
Days Gone By страни съвсем умишлено от стандартните 4х4 клубни тракове и впечатлява предимно с ненатрапчивия дълбок бас и разнообразните мелодични бийтове и цялостна продукция на Howie и Vallance. Oще откриващият трак Like It or Not разкрива способността на групата да композира много меки и галещи ухото вокални хармонии и разнообразни пиано и китарни сепли, които потъват в всеобщия спокоен звук и се появяват отново по най-елегантния начин в подходящия момент. Меланхоличният и вероятно чисто автобиографичен характер на повечето текстове си личи още от заглавията. Чувството за съжаление и отчаяние се прокрадва директно в първия сингъл Talk и следващото в траклиста Before I Fall, Too Much is Never Enough третира омагьосания кръг на емоционалната незрялост (и прекаляването с медикаменти), а Tearing Me Up е интелигентен поглед върху изкушението и постоянните изневери. Темите в останалите тракове от албума се въртят около същите тегави теми в съвременните връзки.
Макар Days Gone By да е наистина приятна поп електроника за възрастни с потенциал да стигне до по-голяма публика извън строго-специализираната такава, този албум няма как да се спаси от типичните жанрови определения за преоткрит Deep Dish за кетаминовото поколение, интелигентен отговор на чистата еуфория на Benoit&Sergio и балеарски поклон към баладите на Chris Isaak. Нищо подобно. Проблемът с подобни албуми винаги се крие в склонността отделните тракове да звучат монотонно и неразличимо един от друг при по-продължително слушане. Days Gone By е много носталгичен албум, който влиза под кожата най-добре нощем, на слушалки или по време на дълго (а защо не и самотно) пътуване.
Days Gone By (Domino) е на пазара.
