Новият клип за Les Animaux Sauvages е абсолютна класа

20.09.2018 Светослав Петров Видео

Les Animaux Sauvages са доста продуктивни тази година. Два албума, многобройни участия на малки и по-големи фестивали, доста видеоклипове, жестоки парчета и всичко необходимо, за да се доказват все по-сериозно като най-добрата алтернативна и привлекателно модерна група в българската музика. След каубойското видео на Войн де Войн за предишния сингъл Those Words, Сибина, Чарли и Насо се доверяват на творческия директор и режисьор Жоро Манов – тежката артилерия в независимите музикални клипове на артисти като Jeremy? и Рут Колева (неговото видео към Oceans е един от най-красивите БГ клипове въобще). Видеото на Аристократ е точно, каквото може да се очаква от потентна група в колаборация с нахъсан и кадърен режисьор – енергична и много изчистена декадентност с много символизъм, жестока мадама и чисто забавление, за което разказват трима от основните виновници за проекта:

Насо Русков, вокалист на Les Animaux Sauvages

Всичко тръгна от един разговор с Рут Колева. Покани ме да участвам в нейно видео и я разпитвах за подробности, за да преценя дали е подходящо. Каза, че ще го снима с Жоро Манов от Clamer. Докато си говорихме й пратих Aristocrat, тя много го хареса и каза, че задължително трябва да му снимаме видео и то именно с Жоро, защото той и екипът му се страшни пичове и се палят по готини неща. По това време още не го познавах лично и нямах идея дали ме познава добре като артист. Та така, пратих им една аудио презентация с историята на Les Animaux Sauvages и конкретно на парчето, те отвърнаха с адски ентусиазъм и в един момент нещата се задвижиха доста бързо.

Те намериха фантастична локация с Туин Пийкс атмосфера, покъртителни цветове, лудница! На самите снимки беше целият екип на Clamer, които работиха с невероятно желание и удоволствие през целия ден. Честно казано, това не се среща често при хора, които редовно снимат реклами с астрономически бюджети. Повечето са безчувствени халтураджии. Но не и Clamer! Знаехме, че Жоро и сие правят адски яки неща, но конкретно отношението им ни направи най-силно впечатление. Занапред винаги, когато можем да си го позволим, ще ни бъдат номер едно опция!

Поканихме Пирина, която дойде от Ню Йорк и изнесе доста впечатляващ пърформънс, в който е към четири различни неща, абсолютна класа! Сибила, Чарли и аз сме… ами, ние сме себе си предимно и клипът ни представя точно, каквито сме като артисти.

Парчето е с доста сериозен текст и отразява близък до сърцето ми проблем, който едва ли някога ще бъде разрешен – насилието над деца от страна на богатите и привилегированите, на които винаги им се разминава не само през вековете, а и съвсем наскоро, когато спипаха няколко гнусни лордове от английския парламент, но нито един не отиде в затвора. Като цяло, песента и видеото образуват нещо оригинално на топ ниво където и до когото да го поставиш по света и това не е самонадеяно изказване, а факт.

Жоро Манов, режисьор

С Насо и Чарли се познавам много отдавна, може би над 15 години, покрай Babyface Clan и други групи, но не бяхме работили заедно. Със Сибила се запознах сега, много е пленителна. Рут му е препоръчала да работи с мен, той ми пусна това жестоко парче и две седмици по-късно заснехме видеото с продуцента Атанас Бързаков от Clamer и оператора Крум Родригес – с него снимам голяма част от творческите си проекти. Арт директор е Жоро Панчев, който нарисува страхотни сърнички.

Всичко започна от една снимка на Лубри, която много харесах. В нея е събрана цялата философия на групата и в частност на самата песен. Реших просто да раздвижа и обогатя елементите от кадъра, като към тях добавих пърформанса на Пирина, поканена от Насо специално за проекта. Забавлявахме се, играехме си със светлина, композиции и форми, опитвах се да се възползвам от енергията на Насо и компания. Локацията е домът на миньора в Перник, а голямата картина – Падението на прокълнатите на Rubens – много тематично.

Иво Стоядинов – Чарли © Жоро Панчев

Жоро Панчев, арт директор

Винаги съм искал да работя при Жоро Манов. Още като тинейджър си спомням рекламите им с Гани (Георгиев – бел.ред.), бях много запленен и ми беше мечта да работя в Clamer. Ей на, признавам си! След като напуснах рекламата си мислех, че единственото, което искам да правя, е да работя в тяхната продуцентска къща. Отидох при Жоро и му казах в прав текст: Много ви харесвам, искам да работя при вас.

Реално за такъв като мен там няма постоянна работа, но след няколко месеца Жоро ме викна да чуя парчето на Les Animaux Sauvages, което бе зверски презентирано с аудио запис на обръщение на Насо към Жоро. Даде ми две седмици да помисля за визуални концепции и след това да седнем и да компилираме негови и мои хрумки в едно. Така и стана. Клипът е изключително близък до всичко, което сме видели в главите си. Манов и Крум са в много силна симбиоза като визия – мислят като един човек и това си личи в крайния продукт. Останах изумен как светнаха една от сцените, точно дълбока кубинска вечер с призрачни хора в нея. Страшен кеф е да се работи с тях.

История 1: Манов ме помоли да намеря керамични овце като онези, които ги слагат пред католическите църкви. Ама то не било лесна работа. Намерих сърни, пак ставаше, даже са по-миловидни. Обаче в магазинчето в село Звъничево (смятай къде съм ходил за едни сърни) имаха само шест, а ни трябваха осемнайсет. Поръчах още дванайсет, отивам следващата седмица на уговорената дата и какво да видя – шест от същите и други шест, които са само на кафяв грунд с бели точки по гръбчетата. Жената каза: Валеше и не успяхме да ги направим. Както искате го разбирайте. Оттам газ към София с шест готови и шест полуготови сърни, шест туби с акрилна боя от Слънчоглед и една нощ в рисуване на сърни, защото снимаме на другата сутрин. Станаха! Още на първия дубъл обаче Насо нарита три от тях с шутове и буквално им е*а мамата. С цялото си вселенско спокойствие, Манов го привика и му каза: Насо много хубаво стана, страшен дубъл, дръж това усещане, само недей да риташ сърничките, че ще ни трябват цели и за другите петнайсет дубъла. Счупените хайванчета ги лепих с гафер през цялото това време.

История 2: Имах идея да сложим половинсекунден кадър на две породисти хрътки, които правят секс или по-натурално казано – мъжката хрътка чука женската хрътка. Намерих мъжка хрътка, но ударих на камък с женската. Идеята беше отпаднала до момента, в който не се появи Марли – висок и страшно потентен Джак Ръсел, особено на човешки крака. И си казвам това е. Ще го вземем да чука крака на Насо. Неговата сцена беше последна за деня. Обаче нашият човек (кучето) има афинитет само към моя крак и не иска да обладае крака на Насо. Нещата се закучиха буквално и аха-аха да не стане. Накрая викам на Насо: Така и така кадъра е крупен само обувки и панталони, сваляй панталона, сакото и обувките и аз ще го играя. Така и стана. Кучето си свърши работата, кадърът стана чудесен, но може би чисто монтажно не е пасвал на всичко друго. Затова тази сцена си остава само история.