Касандра/Халкидики © Yo Vo
Като хора, обичащи да остават насаме със своите мисли, Анна Станкова и Yo Vo са страшно добри в намирането на успокояващо единение през лятната ваканция. Общият им албум с фотографски спомени от тези пътувания прилича на утопична разходка по самотни плажове и скалисти пътеки, които привличат не само с решителния характер на своя пейзаж и чувството за горчиво-сладка меланхолия, но и с интимния леко хладен поглед към непроницаемия характер на фатално момиче през очите на ужасно талантлив фотограф с откровен фетиш към дупета и коси.
Yo Vo твърди, че чувството на меланхолия в тези кадри не е нарочно. По-скоро я приемам като пропита с вътрешно спокойствие и в синхрон с пространството. Снима и на филм, и на телефон. Описват едно и също, но с други думи, напълно различни езици са. Чакам момента, в който всяко премигване с очи е кадър, който може да бъде споделен.
Оттам произлиза и единственият тъжен момент в цялата любовна история. Неизбежно, в опита да запазиш момента като спомен, не се чувстваш напълно там. Сетивата остават притъпени, понякога парализирани в жертвоприношение на желанието да запечаташ това, което си приел, че вече е безвъзвратно загубено в миналото.
Коралехо/Фуертевентура © Yo Vo
Фетишът от първия параграф също има обяснение. Водя борба със себе си и с природата всяка секунда, докато батерията и лентата не свършат. Когато в главата ти се появи шум от мрънкането на шайка дървени философи, тогава знаеш, че е време за кадър на дупе. И за малко споделени емоции и от двамата за четири самотни дестинации, които са ги впечатлили най-много напоследък.
Мухерес/Ланзароте © Yo Vo
Канарските острови Ланзароте и Фуертевентура
Двата острова оставят доста различно впечатление и усещане и се отличават осезаемо един от друг не само по самата природа, но и по архитектурата, въпреки че са само на 20 минути разстояние с ферибот.
Тиманфая/Ланзароте © Yo Vo
Ланзароте ни спечели за цял живот със своя лунен пейзаж и горещи цветове – червена или черна почва и почти никаква растителност с изключение на някой и друг самотен кактус. Усещането е като да се озовеш на друга планета или да объркаш хапчетата.
Лаго де Лос Кликос/Лазароте © Yo Vo
Не си свикнал да виждаш плажове с черен пясък, ярко червени скали, лунни кратери, лава и чисто (само и единствено) бели къщи. Всичко изглежда сякаш дете аутист е оцветило всичко с флумастер в грешния цвят, създавайки най-красивия сюрреалистичен пейзаж, който можеш да си представиш.
Лаго де Кликос/Ланзароте © Yo Vo
Коралехо/Фуертевентура/Ланзароте © Yo Vo
Коралехо/Фуертевентуъра © Yo Vo
Голямото предимство на Фуертевентура са пясъчните дюни, от които не помръдваш цяла седмица. Умалена версия на пустинята Сахара, но с прохладен вятър и океан на една ръка разстояние. Небето е много особено.
Фамара/Ланзароте © Yo Vo
Не бяхме подготвени за постоянния вятър с пясък от Мароко – небето е винаги мътно, а дневната светлина никога не е толкова остра и ярка, колкото в нормален слънчев ден. Можеш да гледаш към слънцето без проблем – ситните песъчинки във въздуха действат като филтър.
Фамара/Ланзароте © Yo Vo
Мирадор дел Рио/Фуертевентура/Ланзароте © Yo Vo
Единственият недостатък и на двата острова са най-старите им обитатели – огромните хлебарки и перманентните ветрове, които достигаха до 49 км/ч по време на нашия престой.
Балос © Yo Vo
Остров Крит
Избрахме тази дестинация много бързо след едно триминутно Google търсене на най-красивите плажове в света. Елафониси и Балос присъстваха неотменно в няколко сайта и различни класации и решихме, че трябва да ги видим. Освен това, другите популярни плажове в класацията бяха доста далеч не само географски, но и финансово.
Балос © Yo Vo
Напук на предварителните очаквания, остров Крит се оказва много див и достатъчно голям, за да не се усеща като оживена туристичека атракция. Балос и Елафониси наистина са едни от най-красивите плажове, които сме виждали. До първия се стига трудно – седем километра с кола по черен планински път и още два километра пеша по стръмна пътека в компанията на много дружелюбни планински кози. И двата са известни със своя розов пясък и с това, че са сред най-сниманите плажове в света. Очевидно защо.
Балос © Yo Vo
Балос © Yo Vo
Балос и Фаласарна © Yo Vo
Фаласарна © Yo Vo
Най-симпатичният за нас обаче е съвсем друг. Широката плажна ивица и бурно море на Фаласарна не се радват на розов плаж и козички, но точно този огромен простор и мащаб напомнят много за Калифорнийските плажове – друга мечтана дестинация в списъка и на двамата. Не на последни място, храната там е нечовешки вкусна. Зехтинът, медът, киселото мляко и ракията са местно производство и трябва да бъдат опитани задължително.
Фаласарна © Yo Vo
Фаласатна © Yo Vo
Фаласарна © Yo Vo
Вурвуру/Халкидики © Yo Vo
Халкидики
Първото ни пътуване до Халкидики бе много спонтанно. Запалихме колата и тръгнахме към Гърция без конкретна посока, резервация и ясна идея. Озовахме се в малкото село Вурвуру на втория ръкав, защото само там имаше свободни места в средата на август.
Касандра/Халкидики © Yo Vo
Касандра/Халкидики © Yo Vo
Касандра/Халкидики © Yo Vo
Касандра/Халкидики © Yo Vo
Вурвуру/Халкидики © Yo Vo
Мястото се оказа по-красиво, отколкото очаквахме. Не знаехме накъде да тръгнем и в коя посока да поемем, за да проучим местността. Още първият ден обаче, по щастлива случайност, открихме скрит малък плаж, до който има две-три вили и почти никакви хора.
Вурвуру/Халкидики © Yo Vo
Вурвуру/Халкидики © Yo Vo
Ситония/Халкидики © Yo Vo
Останахме там, докато не ни свършиха парите. Две години по-късно се върнахме отново, което си е достатъчно показателно. Единственият недостатък са морските таралежи. Трябва да внимавате къде стъпвате, ако обичате да изследвате диви плажове и скали.
Вурвуру/Халкидики © Yo Vo
Язовир Кърджали © Yo Vo
Язовир Кърджали
Имахме романтична представа за българските села и местности около Родопите и тръгнахме в тази посока, за да опознаем малките китни местенца в този район. Уви, не попаднахме точно на това, което очаквахме. За съжаление, тази местност е прекалено модернизирана и в селата има повече сателитни чинии, отколкото дървета.
Язовир Кърджали © Yo Vo
Каменната сватба край село Зимзелен обаче е изумителна. Тези странни скални образувания са се формирали преди 40 милиона години, изглеждат невероятно и се разрушават много лесно, така че скоро може и да не съществуват във вида, в който са в момента. Самите скали приличат на странни издължени меки форми в бяло-розови отенъци. Пейзажът е извънземен и напомня декор на научнофантастичен филм. Има много малко подобни места у нас, които трябва да бъдат видени, преди да изчезнат.
Анна Станкова и Yo Vo са в Instagram тук и тук. Визуалният им журнал SNAXX e онлайн тук.
