Дебютното издание на Outlier е малък триумф

19.09.2018 Петър Грудов Събития

Jessica Childress © Буря Пандова

Припомням си за пръв път от десетина години къде е Маймунарника заради първото издание на фестивала Outlier. Въпреки привидната прокоба над българските музикални фестивали, съм достатъчно оптимистичен да изляза от ежедневния маршрут, за да видя сформирания от Георги Линев лайн-ъп за еднодневното събитие.

Dead Man’s Hat © Анна Николова

Българинът зад артистичния псевдоним Kan Wakan е идеалог на мини-феста, събрал на едно място две от най-добрите съвременни БГ банди Dead Man’s Hat и Les Animaux Sauvages, небезизвестния вече и във Великобритания Иво Димчев, няколко прохождащи чужди артисти и самият Линев, който представя последния си албум Phantasmagoria Vol. 1.

Rachel Fannan © Евгений Милов

Изяждам си шапката, че пропускам Dead Man’s Hat, които ми откраднаха сърцето с един акустичен сет преди две години, а днес откриват фестивала рано-рано в 16:00. Не хващам и симпатичната американка Rachel Fannan, но осъзнавам каква загуба е това чак в края на вечерта, когато гостува в Kan Wakan-овата Are We Saying Goodbye, която с лекота предефинира и извисява със Susanne Sundfør-ови вокали.

Атмосферата наоколо е супер приятна. Дърветата, караванката за хапване и симпатичната аудитория напомнят на много умален вариант на Summer Well. Чувството за последната аналогия се засилва още повече, когато виждам отново момичето, с което сме се запознали точно преди месец на фестивала в Румъния, малко преди да направи концерта на Cigarettes After Sex една идея по-незабравимо преживяване.

Посетителите на фестивала са симпатичен микс. Измежду познатите лица има музиканти и хора от бранша, красиви Boyscout момичета с отношение към музиката като Ива Янкулова и Адрияна Михайлова, немалко кучета и доста палави хлапета. Много руси хора, казва една приятелка, и наистина – има доста чужденци, сред които изпъква двойка, изглеждаща така, сякаш се е запознала в книжарницата на Kinfolk. Като цяло усещането е, че не се намирам в София, за което помага и свръхлюбезният персонал.

Les Animaux Sauvages © Евгений Милов

Взимаме си малка бутилка розе, сода и вода за по-малко от десетачка и намираме място до двойката с най-красивото куче на фестивала – ваймаранерът Баст. Точно навреме за сета на Les Animaux Sauvages, които стават все по-добри с всеки изминал концерт. Сибила Серафим и Иво Стоядинов направо си плачат за по-голяма публика, няколко лазера и мрак, но и слънчевата светлина не пречи на кабаретната им синтпоп електроника да блести. Насред лайв-а, към тях се присъединява и Насо Русков, който се раздава с характерното си бравадо, за да завършат стегнат 45-минутен сет. Единствено сблъсъкът на личния стил на членовете на бандата ги спира да изглеждат като съвършено завършен проект, готов за експорт на по-големи сцени.

George Cosby © Буря Пандова

Идва ред за синеокият соул на англичанина George Cosby, който пее с апломба на минали времена, акомпаниран само от китара, за да пренесе вечерта в по-носталгична посока. Най-малките първи започват да шават сред все още рехавото пространство пред сцената.

Alexander Vincent © Буря Пандова

Следва канадецът Alexander Vincent, придружен от няколко български момичета на струнни инструменти. 32-годишният младеж свири на китара и прави собствените си бийтове, а играта с лупове и тихият, вглъбен вокал го позиционират обещаващо близо до по-старите неща на Sohn и James Blake.

Иво Димчев © Буря Пандова

Иво Димчев взима почивка от изненадващата си и доста хитра поява в английския X Factor, за да направи най-емоционалното изпълнение на вечерта. Tалантът му е неоспорим, дори музиката, а и самият той, да не са за всеки. Бързо печели публиката в смрачаващия се Маймунарник със силен вокал, наситена емоция и типичните за него шеги и закачки с публиката.

Продължавам да си мисля за Маймунарника като за малък Summer Well – няколко малки трика като още няколко каравани за храна и лампички по дърветата спокойно могат да го превърнат в идеалното място за подобен мини фестивал. През това време, сцената се подготвя за хедлайнър-а на вечерта, чийто изрусен бретон се забелязва спорадично зад сцената през целия ден. Екранът изписва Kan Wakan, докато сценичното осветление и бийтовете притеглят понасъбралата се публика по-напред.

Голямата изненада там в сета на Kan Wakan е първият гост вокалист на Линев. Непознатата Jessica Childress е такъв звяр на сцената, че успява да спечели публиката за нула време и я кара да скандира името й. Облечена е в оувърсайз 80-арско червено сако, присъствието й е магнетично, а вокалите й карат музиката на Kan Wakan да звучи още по-потентно. Двамата заедно са нищо по-малко от световна класа.

Цялото 75-минутно изпълнение на Kan Wakan е енергично, ангажиращо и добре изпипано. Базираният в Ел Ей млад музикант определено е израснал като артист и изглежда щастлив да остане на втори план, за да блеснат неговите вокалисти. Childress създава добра инерция за последвалия я Saigo, който прави и кратка, ненатрапчива реч за смисъла на фестивала и името Outlier (човек, който се намира извън масата). Следват още колаборации в няколко различни конфигурации с Vincent, Childress, Saito и страхотния дует с Fannan. Публиката иска бис, а аз се надявам да има по-голям и по-добре посетен Outlier догодина.