Какво е Синелибри без поне три нови филма с Isabelle Huppert? Освен цялата скорошна филмография на френската легенда, дванадесетото издание на фестивала за литературни екранизации представя още над 70 заглавия, разпределени между десетки специални събития, галавечери, срещи с автограф и обикновени прожекции за киномани.
Основните акценти в тазгодишната програма са повече от привлекателни. Paweł Pawlikowski гостува лично в София, за да отговори на Huppert-овата тройка с най-новия си филм, един шедьовър от 2018 и една любопитна документалка от 1991. Radu Jude се появява и като режисьор, и като актьор. Danny Boyle не си мръдва пръста, за да представи таблоидната драма Мастило на една единствена прожекция месеци преди широката му премиера по света.
А нашите редактори най-вероятно ще реват на испанския куиър епос Черното топче и на новата тричасова хуманна драма на Ryūsuke Hamaguchi, но няма да пропуснат и литовското предложение за най-добър международен филм на Оскарите, еднократна доза Léa Seydoux и обещаващ немски филм за любов от разстояние. Ето какво гледаме*:
*пълната програма с всички филми, прожекции, киносалони, дати и часове е в сайта на фестивала
Малко повече от месец след премиерата си във Венеция и два преди да се появи в кината и Netflix, най-новият филм на Danny Boyle (Трейнспотинг, Беднякът милионер, Стив Джобс) открива Синелибри с една прожекция в рамките на фестивала. Мастило се връща към 1969, когато австралийският издател и изгряващият медиен магнат Рупърт Мърдок (Guy Pearce) купува западащия всекидневник The Sun и наема безпардонния редактор Лари Ламб (Jack O’Connell). Двамата сглобяват екип от визионери и бунтари, който преобръща правилата на журналистиката с агресивна смес от сензации, пикантерии и скандали, дала началото на съвременната таблоидна преса. Адаптацията по едноименна пиеса на James Graham (сценарист и на филма) е болезнено актуален поглед към медийната деградация и свят, в който вниманието е стока, а истината остава на заден план, когато престане да предизвиква скандали. 15 октомври в Зала 1 на НДК от 19:00
След наградата за режисура в Кан (споделена с Отечество на Pawlikowski) и наградата на публиката в Торонто Черното топче се очертава като един от най-обсъжданите фаворити за най-добър международен филм на следващите Оскари. Драматичният филм на испанското режисьорско дуо Los Javis (Javier Calvo и Javier Ambrossi) е поетичен и емоционално дълбок куиър епос за идентичността, паметта и предразсъдъците, който преплита историите на трима мъже в различни исторически периоди. Вдъхновен от незавършения едноименен роман на Federico García Lorca и пиесата Тъмният камък на Alberto Conejero, сюжетът проследява съдбите на музиканта Себастиан (Guitarricadelafuente), принуден да служи в армията на Франко през 1937; Карлос (Milo Quifes), отхвърлен от елитен казино клуб заради слухове за хомосексуалността му през 1932; и младия изследовател Алберто (Carlos González), който през 2017 получава наследство от отчуждения си дядо и така отваря стари семейни рани. Постепенно историите им се преплитат, а наследството на Llorca се превръща в мост между поколенията и техните битки за свобода и принадлежност. 20 октомври в Люмиер от 19:00, 21 октомври в Cineland Bulgaria Mall от 19:00, 25 октомври в Cine Grand Park Center от 19:30, 27 октомври в Арена The Mall от 19:00, 30 октомври в Дом на киното от 19:30, 4 ноември в Cinema City Mall of Sofia от 19:00 и 6 ноември в Одеон от 18:00
Специалният гост на фестивала Paweł Pawlikowski ще има най-малко три срещи с публиката в София тази есен. Освен прожекцията на Студена война в негово присъствие, полско-британският режисьор ще представи лично и най-новия си филм Отечество – изтънчена и леко аскетична черно-бяла драма за завръщането у дома, вината, семейните разломи и цената на изгнанието, която споделя наградата за режисура в Кан с Los Javis. През лятото на 1949 писателят Томас Ман (Hanns Zischler) и дъщеря му Ерика (Sandra Hüller) – aктриса, писателка и автомобилна състезателка – потеглят на емоционално пътуване из Германия, която са напуснали шестнадесет години по-рано заради идването на нацистите на власт. От американския сектор на Франкфурт до контролирания от СССР Ваймар баща и дъщеря прекосяват страна, травмирана от Втората световна и разсечена от Студената война, докато въпросите за национална принадлежност и (не)възможното завръщане се сблъскват с напрежението в собственото им семейство. След прожекцията на Отечество е предвиден разговор с участието на Pawlikowski и българския писател Георги Господинов. 3 ноември в Зала 1 на НДК от 19:00
Ryūsuke Hamaguchi (шедьовърът Карай колата ми) е от малкото съвременни режисьори, за които си струва да пропътуваш половин Лондон, за да хванеш единствената прожекция на новия му филм (в конкретния случай Злото не съществува) в неделя преди обяд. И тогава изведнъж не прави изключение. Френскоезичният дебют на японеца е съзерцателен, фино напластен и дълбоко хуманен разказ за човешкото достойнство, грижата, философското приемане на болестта и приятелството. Директорката на дом за възрастни хора в парижките предградия Мари-Лу (Virginie Efira) се опитва да наложи новаторски подход към грижата, основан на емпатията, внимателното присъствие и уважението към личното достойнство на обитателите – въпреки съпротивата на част от персонала. Изтощена от ежедневната битка, тя случайно попада на театрално представление, където среща японската режисьорка Мари (Tao Okamoto), която се бори с рак. Между двете жени се заражда необикновено приятелство, превръщащо споделената уязвимост в сила и стремежа да направят невъзможното възможно. Неслучайно Efira и Okamoto споделят наградата за най-добра актриса на фестивала в Кан. 20 октомври/5 ноември в G8 от 18:45/19:30, 22 октомври в Дом на киното от 18:30, 24 октомври/6 ноември във Френски институт от 15:30/17:30, 3 ноември във Влайкова от 19:00
Allegro Pastell изглежда като един от онези филми, които се появяват неочаквано, но ги заобичваш моментално и за дълго, особено при липса на нов Petzold. Една от най-любопитните премиери на Берлинале е романтична драма по едноименния (издаден и у нас) роман на Leif Randt – силен представител на новата вълна в немската литература. Сюжетът в Allegro Pastell се върти около една връзка от разстояние, която изглежда почти перфектна до момента, в който бъдещето не започва да прилича прекалено много на вече взето решение. Таня (Sylvaine Faligant) е на 33 години и живее в Берлин, където се утвърждава като писателка. Джеръм (Jannis Niewöhner) е на 35, работи като уебдизайнер в родното си градче близо до Франкфурт, където обитава жилище, наследено от родителите му. Двамата поддържат интимността си чрез периодични срещи и постоянна кореспонденция по имейл. Когато Джеръм създава уебсайт като подарък за 34-ия рожден ден на Таня, жестът неочаквано се превръща в първата пукнатина в техните отношения. Двамата се отдалечават и отново се сближават, опитвайки се да съчетаят свободата с близостта и независимостта с представата за общо бъдеще. Allegro Pastell разказва за едно поколение, което умее да анализира чувствата си до последния детайл, но невинаги знае какво да прави с тях. 16 октомври в Дом на киното от 19:00, часа, 22 октомври във Влайкова от 19:30 и 29 октомври във Френски институт от 18:30
Един филмов фестивал не е истински ако не включва поне поне нови заглавия без трейлър. Румънският провокатор и визионер Radu Jude (Не очаквайте твърде много от края на света, Континентал ’25) пренася едноименния роман на Octave Mirbeau в наши дни и превръща класическата му история в безмилостна сатира за класовите различия, миграцията и западното самодоволство. Младата румънка Джанина (Ana Dumitrașcu) работи като иконом в дома на заможно семейство в Бордо, докато собствената ѝ дъщеря расте далеч от нея в Румъния. В свободното си време тя репетира в любителска театрална трупа ролята на прислужница именно в сценична адаптация на Дневникът на една камериерка – защото, нали, какво би бил Jude без мета върху мета върху мета? Този паралел оголва лицемерието на общество, гордеещо се с либералните си ценности, но разчитащо на труда и уязвимостта на хората от неговата периферия. 30 октомври в Люмиер от 19:00, 31 октомври в Одеон от 18:15
Направете си услуга и прочетете последната мемоарна книга на Siri Hustvedt, преди да гледате Танц около себе си – въздействаща германско-швейцарска продукция, посветена на американската писателка и нейния съпруг Paul Auster, който умира, докато текат снимките. Замислен като интелектуален портрет на една забележителна авторка, документалният филм на режисьора и сценарист Sabine Lidl постепенно прелива в интимно и затрогващо размишление за любовта, болестта, уязвимостта и скръбта. Вместо да следва логиката на хронологичната биография, филмът изследва идеите и личните преживявания, които формират възгледите на Hustvedt и залягат в основата на нейното творчество. Размислите на писателката върху литературата, идентичността, паметта, невронауката, психоанализата, феминизма и творческия процес се преплитат със сцени от ежедневието и знакови интервюта. 20 октомври в Одеон от 20:30 и 24 октомври в Дома на киното от 17:30
Nanni Moretti започва да снима Ще се случи тази вечер през 2025 само четири месеца, след като е хоспитализиран с инфаркт. Не стига това, ами успява и да го завърши навреме за премиера във Венеция миналия месец. Вдъхновен от сборника с разкази Гладно сърце на Eshkol Nevo (Три етажа), филмът разказва за непредвидимите срещи и дивата логика на сърцето, илюстрирани от героите на очарователния тандем Louis Garrel и Jasmine Trinca. Матео се запознава с Грета в Рим. Той играе тенис, когато тя, на път към собствената си сватба, спира за един сет с него, непознатия мъж. След като го разгромява, с омайваща усмивка Грета се втурва да се жени. Освен че е победен на корта, Матео е вече влюбен, но какво може да стори? Години по-късно, в Сан Себастиан, пътищата им се пресичат отново. Матео е на концерт на Bruce Springsteen, когато зърва Грета да търси изчезналата си дъщеря. След това отново я вижда случайно в римско кафене. Тя все още е със съпруга си, а Матео наскоро се е оженил. Ще се случи тази вечер празнува моментите, когато вселената сякаш чука на вратата с намигване за друг възможен живот. 17 октомври в Люмиер от 20:00, 20 октомври в Cineland Bulgaria Mall от 19:00, 21 октомври в Дома на киното от 18:00, 25 октомври в Cine Grand Park Center от 17:00, 26 октомври в Арена The Mall от 19:00, 28 октомври/5 ноември в Одеон от 18:00/20:00 и 3 ноември в Cinema City Mall of Sofia от 19:00
Какво би било Синелибри без поне три филма с Isabelle Huppert? Кървавата графиня на германската режисьорка Ulrike Ottinger превръща легендата за унгарската аристократка Erzsébet Báthory във вампирска одисея из Виена, в която готиката, бароковата пищност и абсурдният хумор са обагрени в алено червено. След като се пробужда от дълъг сън за красота, графинята (Huppert) и вярната ѝ прислужница (Birgit Minichmayr) се впускат в търсене на червения еликсир на живота и на мистериозна книга, която може да застраши цялото вампирско царство. По петите им са вегетариански племенник, неговият психотерапевт, двама вампиролози, полицейски инспектор и цяла плеяда ексцентрични персонажи. Резултатът е гротескна хорър пародия, която хапе с пищна театралност, без да се преструва на обикновен жанров филм. 28 октомври в Люмиер от 20:15
Най-великият полски роман на всички времена се намира в центъра на особена полемика. От едната страна е пищният високобюджетен сериал на Netflix, който подхожда леко волно към изходния материал и внушителната панорама на живота във Варшава от втората половина на XIX век. От другата е появилият се почти по същото време филм на Maciej Kawalski, който се придържа вярно към романа на Bolesław Prus. Кукла разказва за богатия и амбициозен търговец Станислав Вокулски (Marcin Dorociński), който се влюбва в красивата, но суетна Изабела Ленцка (Kamila Urzędowska). Неосъществената му любов го тласка към поредица от неразумни решения, които предопределят съдбата му. 26 октомври в Люмиер от 19:00, 27 октомври в Дома на киното от 19:00 и 1 ноември в Одеон от 19:30
Другият важен японски филм на Синелибри е екранизация по едноименния роман на Mieko Kawakami. Всички влюбени в нощта разказва за двама самотници, които се срещат… познахте, през нощта. Fuyuko (Yukino Kishii) е професионална коректорка, която избягва социалните контакти и предпочита нощните разходки. Срещата ѝ с Mitsutsuka (Tadanobu Asano), сдържан преподавател по физика, постепенно прераства в поредица от разговори за светлината, невидимото и онова, което двамата трудно успяват да изрекат. Зародилата се крехка близост изправя Fuyuko за пръв път пред възможността да излезе от своята изолация и да се срещне със страховете си. Деликатна любовна история на режисьора Yukiko Sode бяга от романтичните клишета и набляга на фините нюанси между самотата и желанието да бъдеш разбран. 23 октомври в Люмиер от 19:00 и 8 ноември в Дома на киното от 19:15
75-минутният Хаос в Комеди Франсез всъщност е искрен смях до сълзи. Режисьорите Bertrand Usclat и Martin Darondeau превръщат хаоса зад кулисите в комедия на грешките, суетата и театралните амбиции. Само три часа преди премиерата на първата си постановка на Макбет в престижната Comédie-Française продуцентката Нина (Pauline Clément) е изправена пред организационен ад: главният актьор закъснява, напрежението расте, техниката отказва, а егото на трупата заплашва да провали всичко. Най-старата действаща театрална трупа във Франция следва едно златно правило – представление не се отменя. С участието на актьори от реалната трупа на Comédie-Française филмът наднича зад кадифената завеса на една от най-уважаваните театрални институции във Франция, за да открие дребнавост, паника и комични провали. 24 октомври в Одеон от 20:15 и 25 октомври в Люмиер от 17:30
Andrea Pallaoro е научил едно от златните правила на режисурата: ако ще снимаш камерна история на една локация, нека поне е просторен апартамент с високи тавани, големи библиотеки, много естествена светлина, огромно канапе, жестока хай-фай уредба и роял, който не трябва да бъде заобикалян. Ако може да е в Лондон, още по-добре. Ехото между нас драматизира последния оригинален сценарий на Bernardo Bertolucci с историята на двама души, чиято любов, грижа и желание постепенно се превръщат в нещо друго. Далеч от външния свят, изречените думи и непреодолени травми отекват обратно в съзнанието на у терапевтката Ан (Alicia Vikander) и успешния, но пристрастен към болкоуспокояващите музикален продуцент Лео (Luca Marinelli), докато убежището им не се превръща в капан на токсичната зависимост. Между близостта и отчуждението двамата непрекъснато се търсят и губят, неспособни нито да се разделят, нито да се освободят един от друг. 29 октомври в Одеон от 20:30, 31 октомври в Люмиер от 16:30 и 2 ноември в Дома на киното от 19:00
Непознатата започва с една необяснима среща и завършва с още по-необяснимо събуждане. Хората, които вече са я гледали на фестивала в Кан, я описват като озадачаваща. David Zimmerman (Niels Schneider) е почти 40-годишен парижки фотограф, когото сякаш никой не познава. Рядко излиза от дома си, но когато приятели го завличат на наркотично парти, забелязва непозната жена (Léa Seydoux), не може да откъсне поглед от нея и решава да я последва. Няколко часа по-късно се събужда в нейното тяло. А тя в неговото. Arthur Harari (режисьор на Onoda и съсценарист на Анатомия на едно падане) изгражда загадъчна история за идентичността, границите на собственото аз и възможността да станеш никой. Забавен факт: Radu Jude участва като актьор. 19/28 в G8 от 18:45/20:00, 27/30 октомври в Евросинема от 18:15/20:45 и 7 ноември във Френски институт от 13:15
Вилнюс, 2022: успешният медиен продуцент Мария (Zygimante Elena Jakstaite) избира възможно най-неподходящия момент, за да поиска развод от съпруга си Витас (Marius Repsys) – ден преди пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Докато съпругът ѝ, филмов режисьор, е принуден да се премести при русофилските си родители, съпругата се опитва да намери нова посока, след като войната разклаща едновременно бизнеса и личния ѝ живот. Постепенно причините за раздялата излизат наяве, а разпадането на брака носи както конфликти, така и неочаквани възможности – особено за дъщерята, която наблюдава случващото се с детска проницателност. Развод по време на война на Andrius Blaževičius му н носи наградата за най-добра режисура от фестивала Сънданс. 18 октомври в Одеон от 17:45
Клара и слънцето няма да излезе в широко разпространение у нас, затова четирите прожекции в рамките на Синелибри са единствената възможност да го видите на голям екран, поне засега. Taika Waititi (Джоджо Заека, Какво правим в сенките) екранизира едноименния роман на Kazuo Ishiguro като деликатен разказ за привързаността, загубата и онова, което ни прави хора. В центъра на сюжета е Клара (Jenna Ortega) – изкуствена приятелка, която мечтае да намери идеален дом. Когато среща Джоузи (Mia Tharia), двете веднага се усещат като сродни души. Момичето има напрегнати отношения с майка си (Amy Adams), а семейството вече е преживяло тежка загуба. С детско любопитство и непоколебима преданост Клара постепенно се превръща в светлината, от която всички имат нужда. 1/3/8 ноември в Люмиер от 16:30/19:00/19:00
Alex Gibney обича да изобличава системната корупция, злоупотребите с власт и провалите на институциите за защита на обществото, но не се страхува и от дълбоко лични истории. И докато 4-часовият портрет на Elon Musk е посрещнат с противоречиви коментари зад Океана, Нож: Размисли след опит за убийство е съвсем друга бира. Филмът проследява възстановяването на Salman Rushdie след бруталното нападение през 2022, когато е намушкан 15 пъти за 27 секунди. Вдъхновен от едноименните мемоари, Gibney използва невиждани досега лични кадри, заснети от съпругата на писателя Rachel Eliza Griffiths, за да разкаже не само за физическата рехабилитация, но и за бавното завръщане на духа, надеждата и желанието за живот. 17 октомври във Влайкова от 17:15 и 25 октомври в Дома на киното от 17:00
Ден преди да представи най-новия си филм Отечество в Зала 1, Paweł Pawlikowski ще мине и през Малкото НДК заради още две специални прожекции: българската премиера на документалния филм Пътешествията на Достоевски (1991) и феномена Студена война (2018). Страстната и ужасно красива любовна история в последния е отчасти вдъхновена от тази на собствените му родители. В затънтено полско село, в което не спира да вали сняг, се случва първата среща между талантливата, но непокорна ученичка Зула (Joanna Kulig) и доста по-възрастния от нея Виктор (Tomasz Kot). Тя произхожда от скромно семейство и се записва във фолклорен музикално-танцов състав. Той е представител на градската интелигенция, подложен на превъзпитание от комунистическия режим. Двамата се влюбват, но не след дълго младият поляк решава да избяга и да се установи на Запад, за да стане джаз музикант. Зад строгата черно-бяла визия се разкрива свят, в който държавният произвол, идеологическият контрол и бюрократичната машина ограничават свободата на личността и поставят на изпитание нейната отговорност към себе си и към другия. Но колко велика е една невъзможна любовна история в още по-невъзможни времена? Студена война има над 50 награди и 3 номинации за Оскар (за най-добър чуждоезичен филм, най-добър режисьор и най-добра операторска работа). 2 ноември в Люмиер от 19:30
Синелибри продължава от 15 октомври до 8 ноември. Пълната програма на фестивала по дни е тук. Билети за всички прожекции има в EpayGo на цени от 9 до 16 евро. Част от филмите са и в Neterra.TV.
