LORDE – Virgin (Republic)
След краткoто отклонение към приятния зной и лечебна сила на новозеландските диви плажове в Solar Power (2021), Lorde се дръпва от психеделичния инди фолк, за да се върне отново към своя съвършен меланж от денс, електроника и дрийм/инди/арт поп с помощта на продуцента Jim-E Stack (Bon Iver, Charli XCX). Четвъртата глава от емоционалното пътешествие на Ella Yelich-O’Connor е подробно описание на сблъсъка с половата идентичност, емоционалната независимост, връзката със себе си и възвръщането на контрол върху личнаа история – всичко това през балансирана, но някакси първично освободена танцувалност и интимни катразисни признания за хранителни разстройства (Broken Glass), разбити сърца, стари семейни травми (Clearblue) и прераждания.
Накъсаната минималистична електроника на откриващия сингъл Hammer бележи сексуалната освободеност и полова флуидност с ода за първична страст и дълбоко емоционално желание. Подобно на мелодрамското Green Lights, първият сингъл от албума What Was That изпъква с прилично градиращ, но по-смирен танцувален електропоп с ярки размисли за отминала любов и съкровени моменти. Резките китари, приповдигнати синтезатори и строги вокали на Shapeshifter преливат в обран химн за опияняващата свобода от трудно достигнатата независимост, изобразена отлично с облепените със сив гафер гърди на Lorde в клипа към Man Of The Year.
Virgin съвсем не е изцяло интровертен албум: Favourite Daughter нищи отношенията на певицата с нейната майка през проектирането на амбиции, вечното доказване и търсенето на валидация покрай стремителния възход на по онова време все още шестнайсетгодишно момиче. Current Affairs, една от най-силните песни в албума, се откроява с асоциативната образност на чисто голи тела, страст и интимност, превръщайки изначално вулгарни редове като you spit in my mouth like you’re saying a prayer в нежни молитви.
Поколенческата травма и лични преживявания в GRWM пък са свръзка между освободената лежерност на Solar Power и заземената сериозност на Virgin (maybe you’ll finally know who you wanna be). Един от по-добрите поп албуми na 2025 завършва с хитър семпъл от Suga Suga на Baby Bash в писмо към старото Аз (If She Could See Me Now) и обраната балада David – емоционално експозе за сегашните въпроси, открития и притеснения на човека зад артиста (am I ever gon’ love again). В същината си Virgin е уверено смел албум, който разкрива душата на своята aвторка и се стреми към ритуално прераждане на гърба на изпълнени с лекота звукови и лирични каскади, способни да поляризират мнозина, стига да не идваха от самата Lorde. 4,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
WЕТ LEG – Moisturizer (Domino)
След като печели по две награди Грами и Брит с едноименния си дебют от 2022, Wet Leg набъбва от шармантно дуо (Rhian Teasdale и Hester Chambers) до пълнокръвна петорка (с Ellis Durand, Henry Holmes и Joshua Mobaraki) и се възползва максимално от странния си мигновен възход. Но всемсто да се подаде на напрежението от завишените очаквания към втория си албум, инди рок бандата от остров Уайт се впуска самоуверено в интелигентно, язвително и забавно изследване на модерната любов и сексуалност. Добрата новина е, че първоначалната енергична искра, дефинирала проекта на Rhian и Hester отвъд познатите клишета на тяхното поколение, е не само непокътната, но използвана отлично за осветяване на по-финните детайли от неподражаемия Wet Leg-ски звук с гаражни (еко шугейз) рифове, тънки топли синтезатори, силни поп мелодии и чудесни хармонии. Moisturizer надгражда фотогеничния инди-поп на своя предшественик с истински алтернативен рок, който вършее комфортно в целия диапазон от фестивални химни до спотаени монолози и разполага с достатъчно кукички за уши, за да не звучи монотонно. Последното сякаш е невъзможно предвид наличието на тонове хапливо остроумие, пинизчийски сюрреализъм и панаирджийско щастие (в добрия смисъл). По-умни, по-привлекателни, по-добри, по-(пре)открити и все така безпардонно забавни? Moisturizer е голяма крачка напред, обречена да вдигне акциите на група, стартирала уж на шега, но ей на. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ANNAHSTASIA – Tether (Drink Sum Wtr)
Дебютният албум на Annahstasia Enuke започва категорично – с две думи и нейния неподражаем глас, преди откриващата песен Be Kind да се разгърне деликатно с акустична китарна мелодия и да заяви експерименталния фолк като най-силната страна на Tether от първата до последната секунда. А да, и този глас, който подписва първия си професионален договор с голяма компания още на 17 и чака 13 години, за да превъзмогне опитите Annahstasia да бъде превърната в стереотипна певица без новаторски фолк залитания. Силният свободолюбив характер, талант да композира невероятни мелодии от нищото и ествественият стремеж към семпъл, но проникновен характер обаче си знаят работата, а понастоящем 30-годишната Annahstasia се заявява уверено като пионер на модерния фолк, насищайки неговата минорна чувствителност с рок и блус моменти, без нито за момент да разхлаби фокуса върху покъртително затрогващия си глас. Извисявайки се постоянно върху сумата от силните си страни, Tether играе по емоционалната скала с диапазон, определен от критиката като амалгама между Joni Mitchell, Sade, Nina Simone и Tracy Chapman.
Последната заявка не е преувеличение. Освен да бута жанрови ограничения, Tether очарова и със силата на своите послания: Silk and Velvet eскалира вътрешния монолог за трудността да създаваш стойностно изкуство в капитализма (Maybe I’m an analyst, an antisocial bitch/Who sells her dreams for money/To buy hеr silk and velvet), Villain е директно признание на собствените грешки, a нежното Slow e хармоничен дует с нигерийския певец Obongjayar, който стъписва със своята замечтана смиреност и крехък характер. След като очевидно прекарва голяма част от съзнателния си живот в непродуктивни работни взаимоотношения, Annahstasia се преражда спокойно в завършен (тотално безподобен) артист, умеещ да създава въвличащо интимна атмосфера от спомените за различни животи, връзки, загубени и спечелени любови, напразни и сбъднати надежди и какво ли още не, преоткривайки фолк традициите с търпение, размах и помощ от правилните продуценти: Andrew Lappin (L’Rain, Cassandra Jenkins), Jason Lader (Anohni and the Johnsons, Frank Ocean, Lana Del Rey, Julian Casablancas) и Aaron Liao (Liv.e,, Raveena, Moses Sumney). Какъв глас, какъв диапазон, какъв талант, какъв дебют. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DJRUM – Under Tangled Silence (Houndstooth)
Запознатите с досегашната кариера на пост-дъбстеп артиста Felix Manuel може би го помнят като виртуозен диджей, който бушонира главата на всеки скептик с невероятни полижанрови завои между техно, хип-хоп, дръм енд бейс, днънгъл, джаз и класика в сетове само на винил. Още по-добре запознатите обаче са чели за юношеските му години като чудо на пианото и арфата. Първият дългосвирещ албум на базирания в Оксфорд Djrum след Portrait with Firewood (2018) съчетава таланта на Manuel като инструменталист (споменатите пиано и арфа + разнообразни перкусии) със силно изявен нюх за експериментална електроника, потопена в дълбока чувствителност. Богатото многообразие на Under Tangled Silence изпъква още в откриващото A Tune for Us с каскади от бързи пръсти по клавишите и нежна ориенталска орнаментика, настъпена постепенно от пасторален джънгъл. Също толкова уверени са преходите от свободен джаз в космически брейкбийт и обратно (Waxcap), племенен денсхол (L’Ancienne) и есид хаус (Galaxy in Silence). Започнат по време на пандемичните карантини и направен отново от нулата след злощастно гръмване на твърдия диск, последният албум на Djrum е изключително красива и жанрово флуидна медитация, която се носи приятно като поезия, завива неочаквано и многократно, а и таи нови изненади за всяко следващо слушане. Без да е нито само Max Richter, нито само Burial, Djrum създава емоционално оголен опус, неподлежащ на категоризиране в семпли кутийки. Най-добрият електронен албум на годината до момента? Като нищо. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LIDO PIMIENTA – La Belleza (Anti-)
Макар четвъртият албум на Lido Pimienta да не е тотално прераждане, скокът от наградения с Поларис Miss Colombia (2020) е голям. Без да бяга от абстрактно засегнатите теми за родината и идентичността, колумбийско-канадската певица и композитор заменя синтетичното пречупване на кумбия, булеренге и поро с девет меко казано грандиозни оркестрално-хорови пиеси, аранжирани с помощта на Owen Pallett (Royal City). Вдъхновявайки се от италианските кастрати на XVI век, композитора Luboš Fišer, чешка филмова музика, григориански напеви и африкански перкусии, Pimienta сякаш потъва, но всъщност се извисява в дълбоко лично преоткриване, почитащо нейните предци, миналото, духовността и последствията от любовта и раздялата. Близо тридесетминутната одисея започва с премерено и плавно въведение от медени напеви, тънки струни, тромпет и григорианския химн Lux aeterna в Overturn (Obertura de la Luz Eterna), преди Ahora да обърне рязко темпото с филхармонична струнна оркестрация и бойни напеви от родния за певицата народ Уайу. Имаме и хор, който Pimienta събира сама: Coro La Belleza de Barranquilla помага за установяване на основна за албума тема в честото повторение на думата ahora (сега), символ на родовата памет, церемониалността и съюза на минало с настояще. Mango е арфова полу-интерлюдия за желанието и страстта с отекващи вокали, последвана от фолк парче с многопластови инструментали, болка, съжаление и копнеж за отминала любов (Aún Te Quiero). Чувственото експозе за отговорността и прошката с остри цигулки и готически привкус ¿Quién Tiene La Luz? (El Perdón) предхожда обнадеждена и изпълнена с благодарност и гордост възхвала на принадлежността и наследството (Tengo Que Ir), преливаща в призив за свобода и независимост (Busca la Luz). Lido Pimienta не просто пикира между неокласика и модернизъм, а се установява като пълноправeн господар на изследваната територия. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BILLY NOMATES – Metalhorse (Invada)
Скоро след великолепнaта оригинална музика за театралната постановка Mary And The Hyenas, Tor Maries (Billy Nomates) издава третия си албум с моментално запеваем, красиво мелодичен и приятно 80-тарски алт поп за помпане с юмруци във въздуха, записан в Севиля само три месеца след смъртта на нейния баща и последвалото нейно диагностициране с множествена склероза. Но вместo да се превърне в мрачно (и трудно за слушане) изследване на загубата и стремежа да останеш верен на самия себе си, Metalhorse e консистентно приповдигнато и уверено показно на умението на Nomates да държи темпо и да удря страстни шамари с проникновените си послания. Въртейки историите в албума около концепцията за запуснат панаир, Billy надскача досегашните си самостоятелни синтпоп и пост-пънк (Cacti) залитания и впряга за първи път цялата си банда в софистициран авант-поп и пиано музициране ала The Weather Station на стероиди. Metalhorse звучи отлично продуциран (да не кажем полиран), но това не е за сметка на погубен хумор или спотаен гняв, напротив – третият албум на Billy Nomates (и нейният най-добър досега) е емоционален, оригинален, уважителен към своите вдъхновители и наистина страотен албум на артист, който заслужава най-доброто. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LÉA SEN – Levels (Partisan)
Дебютният албум на Léa Sen надгражда колаборациите с Joy Orbison и Sampha и поредицата силни EP-та с мек и бавен меланж от познатата формула: красив глас, интимни мелодии, меки китари, внимателно програмирани синтезатори, тънка електроника, барабани и насложени (нерядко манипулирани) вокални хармонии. ДНК-то на базираната в Лондон французойка винаги се е въртяло около идиосинкратичното съчетаване на вокал и китара в авангардно арендби с отчетлива инди чувствителност, повлияна от споменатите колаборатори през годините и виниловата колекция с музи на фолка, джаза и поп музиката. Най-силното достойнство на Levels обаче е класният, стилен, чувствен и изпипан начин, по който насища своя мелодичен електропоп, арендби и трип-хоп с топли и философско нюансирани руминации за минало, настояще и бъдеще. Последното е заявено концептуално още с името на албума и заглавията на десетте песни, чиито нива са метафори за отделни стаи с моментни снимки на фрагментирани животи и персонажи. Единственият недостатък на Levels е доминирането на споменатата структура вокал+китара, прогресираща напред с електронна закваска в бавно темпо. Въпреки това, дебютът на Léa Sen е достатъчно умен, нежен, деликатен, чувствен, внимателно текстуриран, многопластов и искрен, за да съблазнява елегантно отново и отново. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HAIM – I Quit (Columbia)
След като се изстрелват сериозно с Women in Music Pt. III (2020), сестрите Este, Danielle и Alana Haim продължават да рафинират своя калифорнийски звук, издигайки се над ограниченията на софт и поп рока с отчетливи мотиви от арендби, американа, кънтри, диско, блус и шугейз. Както подсказва заглавието, продуцираният основно от Danielle Haim четвърти албум на триото се върти основно около широката тема за отказването – от непродуктивните отношения с хора до лошите лични навици и всичко помежду им. Сестрите Haim минават през любов и токсичност (Relationships, Cry, Blood On The Street, Down To Be Wrong, All Over Me, Now It’s Time), чужди очаквания (Gone, Everybody’s Trying To Figure Me Out), носталгия и вглеждане в себе си (Take Me Back, Lucky Stars, Try To Feel My Pain) чрез дръзки жанрови завои във всяка от изброените песни, което им помага да не се повтарят много-много в почти едночасовия албум. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
DEATH IN VEGAS – Death Mask (Drone)
Първият албум на Death In Vegas от близо десетилетие насам е далеч от най-популярните моменти на формацията от края на 90-те и началото на XXI век и онези колаборации с Iggy Pop, Liam Gallagher, Paul Weller, Hope Sandoval. Bobby Gillespie и Nicola Kuperus, белязали мускулестата биг бийт симбиоза между индито и електрониката във Великобритания по онова време. Вече доста години някогашното дуо е солов проект на Richard Fearless, а Death Mask e по-бърз, абразивен, груб и препускащ отвсякога. Адаптирайки се към пулса на времето, съоснователят на DIV открива седмият албум на проекта с бавен ембиънт (Chingola) и го продължава с изключително мрачно, безпардонно и атмосферично техно с малко дъб за цвят. Lovers повече помитащ есид, отколкото споделена романтика. While My Machines Gently Weep е една идея по-бавно, но също толкова зловещо, a Hazel е своеобразен саундтрак на научнопопулярен филм, стига такъв да е способен да понесе 145 удара в минута. Синтезирайки умело разнолики влияние като Ramleh, Loop, Pan Sonic, Mika Vainio (Ø) и Jamal Moss (Hieroglyphic Being), Fearless разгръща своето мащабно техно в дълбоко лична арка oт рaждането си в Замбия (Chingola) до погребението на своя баща (закриващото Death Mask) с атмосферата на Sunn O))) и бесния кинетичен интензитет на Underground Resistance. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SKUNK ANANSIE – The Painful Truth (FLG)
Почти десетилетие след последния си студиен албум Anarchytecture (2016), Skunk Anansie се завръща със своя седми и някак преломен диск. Освен с борбата на барабаниста Mark Richardson и басиста Cass с онкологични заболявания, душата на британскaта рок група е окупиранa от опасното навлизане в средната възраст и смазващата тежест на времето, контрирани от спасителна психологична устойчивост (This Is Not Your Life), ретроспекция и самоанализa (Lost And Found), отпечатъци на родова памет и минало (Shame) и дълбокото вглеждане в миналото и паметните влюбвания, обагрени с психеделични китари, електроника, реге, дъб и фънк (Shoulda Been You). Продуцентът Davе Sitek (TV On The Radio) бута групата към експерименти отвъд усвоеното до момента – електропоп (An Artist Is An Artist), ска (Animal), дъб и реге (Shoulda Been You), гръндж, рок и пънк унисон (Fell In Love With A Girl), стадионен пост-рок (Cheers, My Greatest Moments) и пиано балади (финалната кода Meltdown). Още прогресивната мелодичност, крива електроника и характерен пънк-рок заряд на откриващата An Artist Is An Artist дават да се разбере, че истинските артисти не са подвластни на възраст, тенденции и интернет. Skunk Anansie са тежкари и без да залагат на изцяло агресивен звук, а The Painful Truth е доказателство за добра моментна форма. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP или го чуй наживо на Hills of Rock на 25 юли
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
