SOFIA KOURTESIS – Madres (Ninja Tune)
На пръв поглед, първият албум на базираната в Берлин перуанска продуцентка и диджей Sofia Kourtesis е потентна сюблимация от наистина върховни и нерядко екстатични електронни мелодии с пълнокръвна и добре овладяна душа. Когато го оставите да влезе подкожно след едно-две слушания обаче, Madres се очертава не само като един от най-добрите електронни дебюти на 2023, но и като един от най-добрите албуми на годината въобще. След като посвещава първия си успешен сингъл La Perla от 2021 на своя покоен баща и издава половин дузина качествени парчета и ремикси за хора като Caroline Polachek, Sofia се обръща към своята майката и световноизвестния неврохирург Peter Vajkoczy, спасил нейния живот. Оставяйки синтезаторните мелодии да понесат нейния мек фалцет към обширните полета на еуфоричната електроника, Kourtesis напоява душата и краката с глобалната си представа за дансингова омая, семейно уединения и протестни маршове в рамките на 47 богато нюансирани минути. Говорим за текстури, които остават в съзнание и ви предизвикват директно да ги слушате (и изтанцувате) отново и отново. Maкар да съдържа не малко белези от личните проблеми на своя автор с психичното здраве и семейните му драми, Madres е оптимистичен и приятно докосващ с мека и топла светлина. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ANDRÉ 3000 – New Blue Sun (Epic)
Първият албум на André 3000 от седемнадесет години насам е всичко, което не сме очаквали. Създаден повече за неговите артистични и емоционални нужди, отколкото за верните му последователи от силните години с Outkast, New Blue Sun e спиритуално, интровертно и експериментално пътешествие в амбиент света на насочената медитация. Въоръжен с петдесетина флейти и отдадеността на Carlos Niño (прекусии), Nate Mercereau (китара) и Surya Botofasina (клавиши), André Benjamin поема по интересна, неочаквана и впечатляваща, одисея, която изисква внимание в своето блуждание и може да отегчки неподготвения слушател или съвсем да отблъсне очакващия нещо от старите дни. New Blue Sun става и може да се слуша само с правилната нагласа, а именно да се освободим от всички очаквания и да се оставим спокойно разгръщащите и разливащи се мелодии да ни отведат там, където искат.
Само в осем инструментални композиции (шест от които над десет минути), албумът наподобява чудат джем сешън, на която сте попаднали случайно и все още не сте успели да си тръгнете. Текстовете са запазени за Fall Out Boy-ските гаргатюански имена на самите тракове като I swear, I Really Wanted To Make A ‘Rap’ Album But This Is Literally The Way The Wind Blew Me This Time. Галактическото пътешествие на André продължава с медитативни мелодии и океон от спокойствие и мрачна отцепка (That Night In Hawaii…) – аяуаска хипноза, отвеждаща извън границите на познатия ни свят. Провлачените инструментали създават чувство за потапяне, но и дотягат след петата минута монотонност (като в петнадесетминутния мантричен лууп на Underground Big на Bring Me The Horizon). Но да, както предупредихме още в нчалото, красотата на New Blue Sun може да бъде оценена подобаващо само в много специфично състояние на духа. 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JОRJA SMITH – Falling Or Flying (Famm)
I could be fallin’ or flyin’, I wouldn’t know the difference са двата реда, които обобщават най-добре настроението и цялостната концепцията във втория албум на Jorja Smith – опус за екстаза и паниката на любовта, себепознанието и преоткриването на човешките отношения. Шестнадесетте песни преминават ловко през дръзко и уверено отношение (She Feels), покоряване на сърца и души (Feelings) и открита уязвимост и самоанализ (едноименното Falling or Flying). Независимо от състоянието, в което владее всяко едно от изброените, а и останалите песни в албума, Smith е така въздействаща, завидно спокойно и едновременно освободена и в пълен контрол на своите емоции.
Модерното арендби и нео-соул звучене се отъркват силно в алтернативен поп и тънки пънк нотки, афробийт ритъм и искрящи рок инструментали. Разтапящото реге на Lila Iké пък добавя успокояваща и изпълнена с любов увереност и подкрепа в Greatest Hits, а She Feels е просмукана от трип-хоп, тънък лоу-фай и модерна електроника, която позволява гласът на английската певица да се рее между завидна заземеност и приятно блуждаене във висините.
Динамичната и дълбоко-дишаща продукция на Falling Or Flying не отегчава, дори напротив. Вариативността в траклиста е неоспорима – афросуинг-хоп-хоп титанът J Hus оповестява включването си в 17-секунден скит (Yo, Lamin Jallow, aka J Hus, put your millis up anywhere, everywhere), преди да размени смели реплики за неустоима съблазън и привличане със самата Jorja във Feelings – естественото продължение на чудесното им допълване един друг и синхрон в тазгодишния Beautiful And Brutal Yard (2023).
С медена сладост и подхранващо душата спокойствие, Falling or Flying потапя дълбоко в емоционалния полет и падание на Smith още от първата секунда. Най-голямото постижение на албума е именно въздейсващият начин, по който демонстрира как екстаз и еуфория понякога се усещат точно както паника и страх. Но не само това, а и как понякога именно самотата и изоставянето са нужният отрезвяващ свеж полъх на завръщане към истинската ни същност. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
ONEOHTRIX POINT NEVER – Again (Warp)
След като несъмнено е направил добри пари от хитовете на The Weeknd и разнообразил с музика за братя Safdie и продукция за Soccer Mommy и Weyes Blood, Daniel Lopatin очевидно е зажаднял да експериментира с далечните граници на поп музиката през идиосинкратичен джем сешън меланж на прогресивен пост рок, авангардна електроника и изкуствен интелект (без майтап). Oписвам в официалното си прессъобщение като спекулативна автобиография, новият албум на Oneohtrix Point Never си въобразява какво е можело да бъде, докато един музикант пътува през времето и пространството. Как звучат тези други светове? Еми как, така, че Again да звучи като същински опиат от OPN от лесни за асимилиране, но трудни за проследяване и често нелинейни и абстрактни експерименти на ръба на истински артистичния авангард.
Медитацията на Lopatin върху неговите настоящи и предишни музикални идентичности си акомпанира с истински инструментали от гости като Lee Ranaldo и идеи от изкуствен интелект за мнанипулиране на вокалите. На моменти, цялата звукова атмосфера прилича на някакъв алтернативен Блейд Рънър саундтрак, оставен да се гърчи и мутира под напътствията на много разнолик и напълно неразгадаем (изкуствен или естествен) ум така, че да не е невъзможен за предугаждане по какъвто и да било начин. Когато обаче разчита на една идея по-лесносмилаеми, логични и (в целия им авангард) азапомнящи се рефрени (върховните Krumville и On An Axis), Lopatin се справя ужасно добре в галактическото изстрелване сред хиляди сияйни слънца. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SUFJAN STEVENS – Javelin (Asthmatic Kitty)
Човек никога не е напълно подготвен за нов албум на Sufjan Stevens. Освен сигурни изненади, винаги очакваме и прочувствена емоционалност, оголена откровеност и съвършени аранжименти. Javelin обаче удря право в сърцето с нещо повече. Десетият албум на американския певец и мултиинструменталист е вдъхновен от емоционалния заряд на досегашната му кариера, нестихващия екзистенциализъм и силата на любовта. Осъзнаването на магията в този меланж се засилва и от контекста около албума: в началото на годината Stevens споделя, че е диагностициран с рядко автоимунно заболяване, което го парализира за известно време, а ние няма как да не осмисляне Javelin и през него, независимо дали му е повлиян директно или косвено.
Но вместо да разчита на познатото задълбочено, нерядко болезнено и винаги неподправено сблъскване с трагедиите на живота, Javelin е неочаквано зареден с доза позитивизъм за приемането на нещата такива, каквото са, дори в трагични парчета като Will Anybody Ever Love Me? и Shit Talk. Все така потопен изцяло в своите чувства, Stevens се обръща не само към болката, но и към любовта, щастието и преклонението пред същността на живота. Емоционалните катаклизми започват още с тематичното сбогуване в откриващото Goodbye Evergreen и продължават с края преди новото начало в A Running Start – преход през обгърнато от съмнение и надежда устремено пътуване към смиреното преоткриване в прекрасния кавър на Neil Young-овото There’s A World.
Любимото на Stevens нежно въведение в атмосферата с ефимерно пиано преди внезапната експлозия от синтезатори, китари, пищни оркестрации и хорови хармонии е изведено на още по-докосващо ниво, за да допринесе за абсолютната примиреност на всяка песен. Javelin е смирен катарзис от дъното на душата до изплуването на повърхността, за да докаже как всяка една трагедия може да бъде преживяна. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DANNY BROWN – Quaranta (Warp)
Да се разберем още от началото: шестият албум на Danny Brown e далеч от шедьовъра Atrocity Exhibition (2016), затворила една символична трилогия на 30-те му години, започнала още с XXX (2011). Не можем да го класираме дори пред тазгодишния му общ албум с Jpegmafia (Scaring the Hoes), защото Quaranta (40 на италиански) e предимно мешана скара от пикове (Quaranta, Tantor, Dark Sword Angel) и падове (Down Wit It), описващи дъното и борбата на рапъра от Детройт със зависимостта от наркотици и опиати покрай ковид карантината и последната му болезнена раздяла. Изправяйки се както обикновено лице в лице със собствените си пороци (откриващата албума рима This rap shit done saved my life and fucked it up at the same time), Brown се опитва да превъзмогне сенките от своето минало, редейки спокойни автобиографични рими за изолацията (quarantine). Думата спокойна е ключова за всички, обичащи Danny най-вече заради начина, по който им се кара като MC. Дали ще го оцените като по-зряла версия на гласа му (в пряк и преносен смисъл) или като ненужно размиване, Quaranta e още една знакова, но не е незабравима стъпка по пътя на Danny Brown. – 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE DRUMS – Jonny (Anti-)
Както си личи по скандално-религиозната корица и автобиографичното име, шестият албум на The Drums се занимава в дълбочина с детските и младежките травми на Jonny Pierce – основател и единственият останал член на американската група. Голяма част от шестнайсетте парчета в Jonny се въртят по оста около неговото израстване в култоподобно религиозно общество в северната част на щата Ню Йорк. Но тъй като нашето момче изповядва хуманизъм, албумът на The Drums е представен като свещено място за молещи се, а всяка песен – химн за човешкото сърце. Написан и записан почти изцяло и единствено от Pierce, Jonny облича болката, травмите, отчаянието и надеждата в познатия слънчев инди/дриймпоп, обагрен с доволно мелодични пост-пънк краски. Екзистенциална драма, болезнена интимност и моментално запомнящи се и стимулиращи танцуване китарни мелодии – общо взето всичко, което очаквате и обичате от The Drums. Aко беше изчистил излишния баласт и плоски парчета, щеше да е супер, но и така става. 3/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
L’RAIN – I Killed Your Dog (Mexican Summer)
Не приемайте заглавието за директна отпратка към ода за отмъщението, а по-скоро за чувство за хумор – едно от приятните качества на I Killed Your Dog, абсолютно магичният трети албум на базираната в Бруклин мултиинтрументалистка, композитор, певица и артист L’Rain (псевдонимът на Taja Cheek), която вие невероятно хипнотични меандри около фолка, индирока, дриймпоп, нео-соула и модерната елетроника със завидния апломб на самоуверен и дяволски талантлив експериментатор. Създаден в комбина с нейните дългогодишни колаборатори Andrew Lappin и Ben Chapoteau-Katz, I Killed Your Dog се заиграва с всички добре познати класически елементи в американския филм и черната музика и колажира всичките влияния на своята авторка, за да замени темите за скръбта и идентичността от своите предшественици с чуденка какво е да нараняваш най-обичните си хора. Макар на моменти да се усеща като прекалено експериментален и блуждаещ, I Killer Your Dog всъщност е целеустремено многопластов дори в своята полижанровост и размах. Добре положените основи на нейния фантастичен звук се простират до места, в който Cheek доскоро не е стъпвала, но очевидно се чувства комфортно в тях. Дори да подходите лековерно и не особено задълбочено към този албум, пригответе се да бъдете очаровани в най-запомнящите си песни от него като 5 to 8 Hours a Day (WWwaG), Pet Rock и закриващия космос на New Year’s UnResolution. Ако скочите дълбоко във всичко барабар с интерлюдиите обаче, със сигурност ще се (пре)родите поне няколко пъти. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JAMILA WOODS – Wated Made Us (Jagjaguwar)
Третият албум на Jamila Woods отвръща поглед от деликатната по душа, но сериозно политически заредена музика за проблемите зад Океана, за да се фокусира върху любовта в цялото ѝ многобразие на красота и болка. Но вместо да действа като апотеоз на трансформиращата сила на това човешко чувство, седемнадесетте песни в Water Made Us говорят и за криволичещите пътеки, които го съпровождат постоянно. Така де, още откриващото Bugs е демонстрация на това как търсенето на любов се случва не заради крайната дестинация, а самия процес, кулминиращ във величието на вкуса от тръпката на влюбването и отдаването на съпровождащите го увлечения и крушения. Винаги когато албумът се доближава опасно близо до отегчение и досада, Woods стреля с нова приятно-специфична история или анекдот, вкарва нов аранжимент или удивителен жанров меланж или оставя глътка въздух с интерлюдии от вокални разговори или монолози. Water Made Usе различен, дързък, естествен и вдъхновяващ анализ на тежки духовни и емоционални катаклизми. Отдаването на пътешествието очевидно е щедро възнаградено. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
HЕLENA DELAND – Goodnight Summerland (Chivi Chivi)
Канадката Helena Deland записва втория си албум с фантастично нежен и проникновен фолк в опит да преодолее и да осмисли скръбта от загубата на своята майка Maria. Макар някои от песните да са написани преди нея, Goodnight Summerland е записан в годините след нейната смърт и това беше съдбовно за моят живот със скръбта. Борих се да свикна с мисълта как с нейната загуба си отиват и нейните истории, преживявания и способност да разбира моите. От първите секунди с меланхолично пиано и никакви думи през съсипващи балади като Swimmer и една идея по-приповдигнати мили парчета като Spring Bug, Deland изчиства вариативния си звук от последните години до най-необходимото и минималистично (предимно акустична китара, перкусии, леко пиано и духови), за да създаде своята нерядко болезнена карта на силната болка и минаването на времето. Минорната, но деликатно нежна атмосфера подчертава изключителния висок и меден глас на Deland, но цялостното усещане от Goodnight Summerland е за особено красив пасторален амбианс, напоен от един необикновен глас и нежно чувство. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
SAMPHA – Lahai (Young)
Започваме директно с добрите новини: шестте години чакане след феноменалния Process си струват всяка секунда. Записан с кой-кой-е в съвременния поп, арендби и електроника (Kokoroko, Black Midi, Yaeji, Lea Sen, Yusseff Dayes и кой ли още не), вторият албум на Sampha е възможно най-лекият екзистенциализъм и размишления върху трудностите и хубавите моменти от живота, които може да поемете тези дни. Докато дебютният му албум от 2017 се сбогуваше на моменти страховито сърцераздирателно с покойната му майка, Lahai се появява след шестгодишна гестация върху открито лични теми като башинството (Can’t Go Back), неочакваното ехо на уж добре погребани стари травми (Only), липсата на вдъхновение (отново Only), смисъла на живота и свободата (Spirit 2.0) и всички малки и големи емоционални кризи на един от най-влиятелните гласове в съвременната поп музика. Неземната красота на този албум се крие именно във великолепния начин, по който красивите и богати мелодии акомпанират и подчертават тревожността и скритито напрежение в издигащия се до фалцет глас на Sampha Sisay. – 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
CLEO SOL – Gold (Forever Living Originals)
С втория си нов албум в рамките на две седмици (след септемврийския Heaven), Cleopatra Zvezdana Nikolic омагьосва още веднъж с изключително спокоен и нерядко оптимистично настроен и звучащ соул, продуциран както обикновено от нейния съпруг (и партньор в Sault) Inflo. Няма нужда да падаме в капана на опитите да преценим кой от двата е по-добър, защото Cleo Sol прави това, в което е най-добра – пуска велик албум без много обяснения (да не кажем никакви) и се връща обратно в студиото, за да запише следващия и да го издаде отново без много шум, но не и преди да е изпипала всички детайли. Още откриващите There Will Be No Crying и Things Will Get Better дават да се разбере, че основото настроение е подчинено на утвърждаващи мантри и ясно дефинирани песни, дишащи в красотата на минорни и по-екстровертни аражименти за нещо повече от глас, пиано и нежни перкусии. Извисявайки се над ежедневните проблеми и посягайки към небето като сигурно успокоително, Cleo Sol носи надеждата, от която се нуждаем. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
