YOUNG FATHERS – Heavy Heavy (Ninja Tune)
Първосигналната асоциация за Young Fathers винаги e френетична адреналинова инжекция в краката и главата. Шотландското трио е една от малкото съвременни групи, които могат да пипат смело всевъзможните си вдъхновения и да ги преобръщат в нещо неподражаемо свое. Четвъртият албум на бандата от Единбург я трансформира окончателно от млади бащи в истински бащици на онова жизнерадостно жонглиране между пулсиращи и бързи бийтове и заразен ентусиазъм, което не демонстрира и следа от умора след близо десетилетие в блъскане на бас, рап, госпел напеви и опияняващи барабани. Вместо да са обикновена шумна група, Young Fathers успяват да вкарат прогресивни и енергични мелодии и в Heavy Heavy. Четвъртият албум на триото, коeто преоткрива суровата чувствителност и лоу-фай естетика на дебюта им Dead през призмата на зряла, но все така страстна емоционалност и забележителен талант за поглед върху голямата картинка. Всяка песен от Heavy Heavy е ободряващо въодушевяваща – от хоровите напеви и многогласия в интензивните Rice и I Saw, през епичния M83 фестивален космос на Tell Somebdody и прогресивната мантра в Geronimo до по-индустриалната и минорна стилистика на Holy Moly и финалната шумна кода Be My Lady, Heavy Heavy e 33-минутен безкомпромисен и неподражаем екстаз от химни. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
IGGY POP – Every Loser (Gold Tooth Records/Atlantic)
Кръстникът на пънка никога не се е страхувал от експерименти в диапазона от ембиънт поезия и джаз до френски шансони и електронни експерименти. За разлика от последните му два албума Free (2019) и великолепния Post Pop Depression (2016), 19-ият на Iggy Pop е комфортно завръщане към по-праволинейния шумен рокендрол за кълчене по гол торс на 75 (!). Подобно на пост поп депресията отпреди седем години, Всеки загубеняк също залага на кохорта знаменити сътрудници като продуцента Andrew Watt, барабаниста Chad Smith (Red Hot Chili Peppers), мултиинструменталиста Josh Klinghoffer, китаристите Stone Gossard (Pearl Jam), Dave Navarro (Jane’s Addiction), басиста Duff McKagan (Guns N’ Roses) и други. Освен модерния звук на Watt и добрия баланс между неговата поп чувствителност и далеч по-отчетливо абразивните силни страни на Iggy, най-голямото достойнство на Every Loser, а и на неговия баща, е отказът да се съобразява с модерните течения и да капитализира старата си слава с експлоатация на най-доброто. Iggy e жив, здрав и не спира да рита, а това е най-хубавото. 3/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ХЮГО – Симулакрум (Rumbalyaka Music Studio)
Доскоро Хюго бе талантлив градски поет, чийто речитативи и приятни олдскуул инструментали звучат адекватно на място и около софийското So Called Crew (вече е гостувал в парче на Гена), и около варненския Голям Юс. Година и половина след дебютния си албум Мъглявини (2021) и едва шест месеца след почти изцяло инструменталната бийт компилация Някви песни (2022), музикалното алтерего на актьора Теодор Кисьов изоставя рап и spoken word вокалите и изцяло семплираните инструментали, за да доразвие пеенето от припевите на Страх, Ръб и Тяло в пълнокръвен, потентен и тежкарски поп със силния гръб на китариста Борис Георгиев и пианиста Явор Намлиев. Симулакрум (латинската дума за подобие) запазва навика на Хюго да се събира в не по-дълги от три минути парчета, но всичко останало в ДНК-то на този фантастичен албум е огромна крачка напред – от смислените текстове на български и емоционалния интензитет на ръмжащия баритон, който се вие смело около напразните усилия на любовта, до зрялото решение да не се разпилява и да пее навсякъде, а да оставя музиката на Георгиев и Намлиев да диша и да завива неочаквано. А какво да кажем за широкия стилов и темпо диапазон, който лавира между ретро стилистиката и мръснишкия фънк на откриващото Сос и лиричните низини на любовните многогласни молби в Розово? Предвид философското заглавие на албума, умният баланс между метафори и интимни съкровения и основната кариера на Kисьов, можем само да предполагаме дали новият Хюго е истинската същност и мисли на актьора, добре конструиран персонаж, a copy of a copy of a copy (по Nine Inch Nails) или меланж от трите. Без значение къде всъщност се позиционира сам себе си, Симулакрум е едни (космати) гърди напред пред голяма част от модерната българска музика. 4/5
Слушай в SPOTIFY, YouTube и Бар Петък на 21 февруари
BILLY NOMATES – Cacti (Invada)
Имате само четири минути, за да се убедите в неподражаемия талант на Billy Nomates? Дайте щанс на тази френетична енергия и няма да съжалявате. Един от най-оригиналните гласове на днешен Бристъл капитализира успеха на едноименния си дебют (2020) и последвалото го EP Emergency Telephone (2021) с по-рафиниран и уверено мелодичен пост-пънк със синтезатори, който хапе със своята болезнена самостоятелност. Последният епитет не е случаен, защото Tor Maries (истинското име на Nomates) свири почти всички инструменти в албума, програмира и продуцира записите и предпочита да е сама на сцена. Cacti боде (без извинения за слабата игра на думи) не само с великолепни енергични инструментали, но и с нахъсания микс от екзистенциализъм, размишления за алиенацията и скуката, черен хумор (Does it frighten you that I’m still driving? в Balance is Gone) и социален коментар. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
ODDISEE – To What End (Outer Note Label)
Първият албум на Oddisee от шест години насам e още едно доказателство, че продължава да се чувства комфортно встрани от славата, стига да е независим. Този път роденият във Вашингтон и базиран в Бруклин ъндъграунд рапър и продуцент разглежда вечния въпрос за амбицията и компромисите, на които сме способни в името на успеха, но погледнати през призмата на активното бащинство. И понеже с напредването на кариерата Oddisee винаги се е чувствал по-добре в аналоговата реалност на съвременния хип-хоп, освен да се обръща още веднъж с любов към 90-арския буум бап, To What End се възползва и от силното рамо на приятели и колеги като Phonte, Bilal, Noochie, C.S. Armstrong i Freeway. За десет албума и близо 20-годишна кариера, Amir Mohamed el Khalifa не е загубил нищо от своята жизненост и изумителен талант да реди откровени рими върху мелодични и светли бийтове. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THЕ ARCS – Electrophonic Chronic (Easy Eye Sound)
Основната причина за близо осемгодишмата пауза между дебютния (2015) и втория албум на The Arcs е не само заетостта на нейните членове (като Dan Auerbach), a смъртта на един от създателите на бандата Richard Swift, който си отива през 2018 след фатални усложнения покрай дългогодишния си алкохолизъм. На неговите колеги не им остава нищо друго, освен да се потопят в скръб и години по-късно да опитат да довършат последните си записи заедно в негова памет. Electrophonic Chronic е пропит с блус меланж от рок, соул и фънк, който прегръща слуха с горчивосладки реминисценции, без да потъва в дълбока депресия. Накрая на деня посланието е едно: да бъде светлина, от онази по залез слънце в Нашвил. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
COULTRAIN – Mundus (Positive Elevation/577 Records)
Композиторът и мултиинструменталист Aaron Michael Frison (Coultrain) е познат със своята експериментална и психеделична музика вече повече от десетилетие. Един от най-активните членове на 577 Records и подлейбъла Positive Elevations задълбава своите търсения в електронните експерименти и се отчита с още един страхотен авант соул опус. Наследникът на предишния му албум Phantasmagoria (2021) e опияняващ и много поетичен дестилат от кадифен глас и авангардни соул мелодии, който се промъква незабележимо в плейлиста, за да завладее съзнанието със замечтания си музикантски характер и пасторални картини. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JONAH YANO – Portrait Of A Dog (Innovative Leisure)
Роденият в Хирошима, но отраснал в Канада и базиран в Монреал Jonah Yano потъва дълбоко в красивия инструментален свят на своите ортаци Badbadnotgood. Продуцираният от канадската джаз група втори албум на певеца и композитор продължава темите от досегашната му дискография, а именно тази за културната асимилация и идентичността му като част от японско-канадската диаспора, семейната динамика и тънките моменти в човешките взаимоотношения. И докато дебютният албум на Yano от 2020 и другите му EP-та се мотаеха доста около експерименталния поп и соул, Portrait of a Dog e нео-соул-джаз приказка с щипка фолк и психеделичен рок – достатъчно интимен и топъл, но не излишно сантиментален така, че да привлече всеки. 3,5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
