РЕВЮ: Щастлива Lorde, гневна, но брилянтна Selma Judith + още три

LORDE – Solar Power (Universal)

Един от най-знаковите гласове на последното десетилетие се появява през 2013 с дебютното парче Royals, за да се заяви като антипод на масовата (поп) култура и музика. Девет години по-късно, Lorde затваря емоционалния цикъл на Pure Heroine (2013) и Melodrama (2017) с много по-мек и белязан от тревоги за климата и тъмната страна на тийн славата албум, звучащ като нещо средно между заслужена почивка, озарен от слънцето хипи детокс и спотаена амбиция на знаменит лиричен талант. Утешаващото бягство от апокалипсиса и прегръщането на природата вървят с рязка промяна от познатото темпо, която обаче невинаги трогва. Кралицата на хармониите отстъпва титулярното място в беквокалите на Phoebe Bridgers и Clairo, но предимно скучните инструментали на вездесъщия продуцент на албума Jack Antonoff не помагат особено за нещо забележително.

Основният проблем на Solar Power е, че веднъж свършил, моментално е забравен (с изключение на първите два сингъла Solar Power и силната медитативна балада Stoned at The Nail Salon) и не предизвиква такива силни емоции като предходните албуми на Lorde. От артист в подобна позиция винаги се очаква да мести планини от първата до последната секунда, но тук новозеландката умишлено страни от всеобщата представа за своя артистизъм, пробва друга пътека и демонстрира, че може да бъде щастлива и себе си встрани от драматичната поп музика. И дотам. 3,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

SELMA JUDITH – Getting Angry, Baby (Sony)

Selma Judith можеше спокойно да яхне вълната на модерното арендби след успеха на дебютния си сингъл Kind of Lonely (2018). Можеше да се възползва и от допълнителен шум покрай знаменития си баща. Или да продължи да залага на провокациите (като него) с още чувствена еротика (видеоклипът към горната песен) и топлес фестивални участия (Роскилде).

Датската арфистка, композитор, текстописец и певица обаче избира съвсем друга посока за своя дългоочакван дебютен албум. Преди да издаде записвания повече от две години Getting Angry, Baby, Judith заличава своите профили в социалните мрежи, за да избяга от злободневието и да се потопи напълно в създаването на безкомпромисен, помитащ емоционално и амбициозен (полу)шедьовър. Вместо да се подчини на музикалната конюнктура и да направи стегнат скандинавски албум с радиофонична музика и изявени сингли, дъщерята на филмовия режисьор Lars von Trier отказва да бъде център на вниманието и показва среден пръст на нарцисизмa (буквално крещящата интерлюдия Of Narcissism) с уверено мултижанрово изследване на идентичност, чувства и актуални проблеми.

Както си личи по заглавието, Getting Angry, Baby е тежко емоционален и ядосан опус, който разкрива отдадеността и любопитството на своята създателка да разкрива безкрайни светове от изящни инструментали и проникновени вокали. За щастие, последното съвсем не означава само и единствено амбициозни и трудни за възприемане композиции, дори напротив – Judith извлича силните страни на джаза, арендбито, фолка, попа, класиката, вълшебната психеделия и ангелските многогласия, за да ги съчетае в категорично звучащ жанров меланж от упойващи поп парчета (Blame It All On You, Heartbeat) и върховни приказки (Some Folklores).

В сърцето на този изпълнен с проникновени вокали и смислени директни текстове албум е една гневна, млада и чувствителна жена с наранена гордост, на която и е писнало да се извинява и няма как да не се ядосва от унищожителните климатични промени, политическата нестабилност и военни конфликти, празния живот на социалните мрежи, лицемерните взаимоотношения и трудността да приемаш особеностите на другия.    

Подобна турбулентна емоционалност няма как да не предизвика чувство на песимизъм и екзистенциална умора, но Judith балансира съвършено между по-голямата картинка (с реч на Greta Thunberg в интерлюдията Our House is On Fire) и личните терзания (Blame It All On You и Hollow Grounds). Както баща й обича да изследва крайните дълбини на човешката психика, така и Judith пресъздава емоционални амплитуди с паузи, викове и вокални провокации.

Откровеното търсене на контрасти обаче съвсем не означава слаб контрол. Макар двайсетте парчета от албума да се простират на малко повече от 77 минути, Getting Angry, Baby не се влачи нито секунда, а поглъща все повече и повече с красива непредсказуемост и се разкрива в сблъсъка на очевидни противоположности. Още когато космическото пиано и ескалиращи до крясъци викове в откриващото едноименно парче прерастват в божествено разлята психеделична мантра с главна дума Hypocritical, Judith демонстрира, че знае как да очарова със своята необикновена стихийна сила и дяволско очарование.   

И докато достъпни и радиофонични парчета като Lava Dust печелят по точки със спотаена течна електроника, среднощен саксофон и нежни многогласия, Heartbeat и Blame It All On You съчетават арфата на Judith с потентни арендби инструментали, а Hollow Grounds доминира с традиционната поп структура и извисяващ се вокал, Selma поразява най-рязко и неочаквано в зашеметяващите Björk-оподни експерименти Some Folklores (най-доброто парче в албума), When I Scream и Her Instead.

Дебютният албум на датчанката е от онези смели, сложни, умни и безстрашни заглавия, който даряват всяко следващо слушане с напотелно стискане за гърлото и емоционален диапазон, какъвто много малко съвременни артисти притежават. Скандинавската критика определя изпълнението на неговия идеен замисъл и небрежното равновесие между анархия и лично чувство като опасно близки до шедьоврите на Tori Amos и Fiona Apple. При всички положения, Getting Angry, Baby e не просто един от най-амбициозните и силни дебюти, а защо не и албуми на 2021, но и огромна заявка за доминация в алтернативния поп. 4,5/5

Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

ОЩЕ ДОБРА МУЗИКА: Angus Andrew издава The Apple Drop (Mute, SPOTIFYAPPLE MUSICBANDCAMP) – десетият, най-достъпен и рафиниран албум на Liars, който синтезира експерименталните пънк-рок корени на проекта в арт поп и галактически джаз със силни мелодии. Isaiah Rashad се завръща с The House Is Burning (TDE, SPOTIFYAPPLE MUSIC) – интелигентен и много потентен колаж от южняшки рап и арендби. Базираният в България перуански перкусионист Piero Epifanía (Ritmos Negros) почита приятелството с Miles, Los Amigos (самиздат, SPOTIFYAPPLE MUSICBANDCAMP) – приятен и много космополитен дестилат от аржентински рок, сахарски блус, амазонски хармонии, африкански ритъм и напеви от Далечния Изток.

Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.