BATHS – Gut (Basement’s Basement)
Първият албум на Will Wiesenfeld oт осем години насам си отговаря на името. Учейки се да пише и споделя инстинктивно и директно чувствата от под лъжичката, Baths помита със силно автобиографични, откровени и несдържани мисли за мъката от разбито сърце, несподелените копнежи, екстаза и болезнените шамари в плътското начало и провалените хомосексуални връзки. Gut се върти около физическото изтощение на психиката и начина, по които си разбиваме главата в преследване на първичното желание дори по неволя. Но вместо да задълбава в камерни коди и да изпада в излишни трудноразбираеми метафори (Why be subtle when I’m with you? в Peacocking), Wiesenfeld действа директно и обладава поетично не просто мислите, но и телата с живителния и пищно оркестриран звук на екстатична индитроника (Chaos) и денс рок (превъзходните сингли Sea of Men и Eden) и се смирява с епични молби (Homosexuals). Gut e честен, директен, дълбок, обнадеждаващ и отрезвяващо простичък полушедьовър на стомашната музика. 4,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MАRIE DAVIDSON – City of Clowns (Deewee)
Marie Davidson привлича дуото Soulwax и своя партньор в живота и музиката Pierre Guerineau за още една приятна порция от клубни и уж безчуствени, но всъщност много забавни монолози, с които да дебютира достойно за лейбула на белгийското дуо Deewee. Докато по-предишният албум на канадката е вдъхновен от идеята за работещата жена (Working Class Woman от 2018), Градът на клоуните се обляга директно на The Age of Surveillance Capitalism – огромното изследване на Shoshana Zuboff за това как технологичните гиганти експлоатират човешките преживявания чрез агрегиране на данни. Предвид изходния материал за вдъхновение, Davidson излива емоциите си в цялата палитра на звучене от закваска с войнишко електро и индустриално електро до характерния поп уклон. Последното се дължи и на хумора, загатнат още в заглавието на албума: Davidson коментира цирковите наклонности на всеки от нас (в широк спектър) с остри коментари за негативните ефекти на социалните мрежи (изтъканото от тежкарски поп и привлекателен асид Scary Clown), бие камбаната за различните с ескалиращи рейв синтезатори и олдскуул брейкбийт ритъм (Contrarian) и удря шамари със суров електроклаш ала саундтрака на Хакери или нещо подобно. Макар епохата на надзорния капитализъм да ни обезличава и лишава от всичко хуманно все повече, Marie Davidson обръща масата не само с танци, но и със секси хумор – естествен интелект от най-висока класа, който удря право в слабото място за шпагати на дансинга. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DARKSIDE – Nothing (Matador)
Комбото на Nicolás Jaar и Dave Harrington се завръща с нов албум и нов член – концертиращият с Darkside барабанист Tlacael Esparza се включва официално и в записите на Nothing – албум от материал, който започват да репетират през лятото на 2022 в Североизточен Лос Анджелис. Репетират е малко общо казано, защото триото се отдава на дълги джем сешъни с безкрайна импровизация, преди да рафинират резултатите в девет консистентни песни от фрагментирани мелодии и разпокъсани идеи. Органичната студийна симбиоза на двамата титуляри и невероятното ухо за акустични перкусии на Esparza се сливат в неописуем меланж от напевни вокали, изключителен звуков дизайн и постоянно лавиране между стари и съвременни инструментални техники. Без да звучи насилено или прекалено амбициозно, Nothing се превръща във всичко за слушатели, които могат да оценят внезапните преходи от деликатни трансови мелодии към гръмки steve-wonder-ови синтезатори (S.N.C), изкривени китари и странни вокали. А именно лекотата, с която умее да звучи едновременно сурово и много фънки, превръщат третия албум на Darkside за Matador след Psychic (2013) и Spiral (2021) в балсам за неспокойни времена (Hell Suite Pt.1). Nothing е мрачна и чувствена музика от пъстрия калейдоскоп на съвременна Американа. 3,5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
KELELA – In The Blue Light (Warp)
19-годишната Kelela Mizanekristos често шофира четири часа от Вашингтон, за да слуша Amel Larrieux и други местни легенди на живо в легендарния нюйоркски джаз клуб Blue Note. Често пъти дори записва сета със своя минидиск рекордер, за да си го слуша по обратния път до дома. Две десетилетия по-късно американската певица разказва въпросната история от същата тази сцена, на която сбъдва мечтата си да свири със своите музиканти. След като вече повече от десет години Kelela левитира на границата между авангардното арендби и напредничавата електроника, поканата за два акустични концерта в края на миналия май означава да съблече своята музика от всякакви клубни бийтове и сложна продукция, превръщайки футуристичния звук на тракове като Bankhead и Take Me Apart в безсмъртен джаз и нео соул. Освен песни от EP-тата Cut 4 Me (2013) и Hallucinogen (2015) и двата студийни албума Take Me Apart (2017) и Raven (2022), Kelela добавя извънземни кавъри на Joni Mitchell (Furry Sings the Blues) и Betty Carter (Love Notes). Резултатът от цялото упражнение е сърцераздирателен като малко пухкаво пингвинче. Хипнотизирайки още от първата секунда с арфа в обраната щрайх версия на Enemy, Kelela изнася спотаени проповеди (Raven), танцува елегантно с Take Me Apart, извисява се с Bankhead (със страхотно вокално рамо от Xenia Manasseh), превръща Waitin’ в джазирана боса нова и се спуска величеството до интимното арендби на All The Way Down. Първият концертен албум на Kelela e търпелив триумф, който очарова дълго. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BENJAMIN BOOKER – Lower (Fire Next Time)
Benjamin Booker изчезва за почти осем години, преди да се завърне със своя трети и вероятно най-добрия си албум до момента. Lower е осезаемо по-мрачен и директен както в звука, така и в засегнатите теми. Работейки с хип-хоп продуцента Kenny Segal, Booker добавя лоу-фай мотиви, експериментални инструментали, нойз и психеделия върху познатия си меланж от блус, дрийм поп, шугейз, гръндж и арт рок. Пътешествието към долната земя започва с изкривените китари и туптящи бийтове на Black Opps и коментар за системния расизъм зад Океана, преди да подкара с шугейз китарите и изригващото пиано и бас на Lwа In The Trailer Park и да се списне елегантно с Pompeii Statues – метафоричен обзор на бездомничеството и социалната изолация с меланхолична трип-хоп мая. Танцувайки върху контраста между нежния си фалцет и смелостта да се поставя в ролята на подчинен в плантацията на последния робовладелец в САЩ (Rebecca Latimer Felton Takes A BBC), Booker демонстрира жестокия си талант да минава сякаш нефелно, но всъщност проникновено през убийствена самота и нуждата от близост. А шоковете не са един о два: смущаващите семпли от реална престрелка в американско училище са смесени със смеха на дъщерята на Booker (Same Kind Of Lonely). Lower обаче съвсем не e лишен от нежност и надежда – величественото Slow Dance In A Gay Bar е ода за приемствеността с лоу-фай основа, пищни китари и соул вокали, New World е фокус върху идеята за ново начало, а Hope For The Night Time затваря с дълбока интроспекция и откровен сблъсък с реалността на алкохолизма. Погледът към бъдещето е предимно позитивен, въпреки загубените битки. 5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MATT BERRY – Heard Noises (Acid Jazz)
Когато не създава незабравими герои за разнообразни английски и американски сериали (Компютърджии, Тоast of London, Какво правим в сенките), Matt Berry се изявява като фамозен трубадур и мултиинструменталист. За щастие, не говорим за просто (поредния) актьор, който си запълва свободното време с музика като хоби, напротив. Прекроявайки звука на любимите си редки плочи в колекцията, британският актьор и музикант съчетава фолк, минорна психедеселия и бродяшки прогресивен рок по проникновен начин, който би изненадал незапознатите с дългата му дискография за лейбъла Acid Jazz. След като се е ровил усърдно в пасторалния фолк-рок (Kill the Wolf, 2013), ню ейдж (Music for Insomniacs, 2014), кънтри-рок (Phantom Birds, 2020) и праволинейната психеделия (Blue Elephant, 2021), Berry посяга и към спейс рока. Heard Noises е уверен албум на човек, който слуша активно музика и свири в различни групи още от студентските си години. Работейки с дългогодишни свои колаборатори като барабаниста Craig Blundell и китариста Eric D. Johnson (The Shins), а също и с гости като актрисата Natasha Lyonne и певицата Kitty Liv (Kitty, Daisy and Lewis), Berry пее като цар и свири на почти всички инструменти и разгръща своя стъписващ талант за запомнящи се мелодии в интелигентен калейдоскоп от калифорнийски психеделичен поп (Wedding Photo Singer, Why On Fire?), 60-тарско рокабили (Silver Rings), спейс рок (Be Alarmed) и северняшки ретро соул (I Gotta Limit). 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
MОGWAI – The Bad Fire (Rock Action/Temporary Residence)
След трийсет години съществуване и десет албума в дискографията, шотландският квартет Mogwai успява да напълни своя единадесети дълъг диск с най-уравновесената и методично мелодична своя музика (прогресивен шугейз и пост-рок в едно) до момента, разгърната в масивни ескалации, отворена атмосферичност и наистина епични кулминации. Рафинирайки още повече своята заплетена динамичност е прескоци между спокойни, заземени звукови пейзажи и хаотичен, гръмък звук с тежки рифове, The Bad Fire (стар шотландски идиом за Ад) черпи вдъхновение от трудни за групата години с редица лични трагедии и битки. Справянето с въпросните обаче е перфектно предадено чрез звука и емоциите в албума, който редува преобладаваща обнадежденост с нужни размишления, екзистенциално проникновение и нексрита носталгия. Мелодичното начало подлъща постепенно с китари и електроника под силно заглушен текст от дъщерята на Barry Burns. Ситно пълзящите към екслозии прогресии са най-отчетливи в Hi Chaos и Lion Rumpus. Първата започва със спокоен блус, преди да ескалира неудържимо, а втората е най-динамичната песен в албума с водещи барабани и допълващи грандиозната атмосферност китари. What Kind Of Mix Is This? и Pale Vegan Hip Pain са нещо по средата – обрано и контролирано единство на китари и бас, а Fanzine Made Of Flesh е дрийм поп с класически поп-рок елементи и тънка електроника. Преди тематичното изпращане с провлачени и силно изкривени инструментали (Fact Boy), Mogwai обнадеждават с шугейз (18 Volcanoes) и танцувално психеделичен експеримент (Hammer Room). С леки и плавни завои отвъд познатата пътека, групата е все така емоционално въздействаща и музикално интригуваща. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
LAURENT GARNIER – On The Way Home (Fabric)
Почитателите на Laurent Garnier познават добре неговия афинитет към напоителни и многобройни миксове, проличал си още преди близо четвърт век с епичното издание Excess Luggage, включващо негови сетове от различни клубове, легендарния му микс за BBC Radio 1 от 2002 и един спокоен в тон с радиопредаванията на Garnier. Изданието за Fabric не прави изключение. Oсвен за очаквано силен клубен микс с танцувален брейкбийт, ту-степ, геридж и дръмендбейс, лондонският лейбъл ангажира маестрото и за един по-спокоен, посветен на дългия път до дома след клуба. Или на онези ранни неделни утрини след тежък парти уикенд. Очаквано, селекцията на Garnier е далеч от обикновено даунтемпо и стъпва върху широкоспектърните интереси на французина през десетилетията за атмосферичен пост-клуб звук – абсолютно съвършена комбинация между ембиънт джаз (Aja Monet), джазирана електроника (Adriano Koch), футуристичен дъб (Dialog), нео соул (Selassie), космически хармонии (Niecy Blues), джазиран трип-хоп (Phiorio), балеарска електроника (Duckett), накъсано пиано (Raz Olsher) и ексклузивно парче на самия Garnier. On The Way Home не е обикновено компилация за фон, а истинска енциклопедия. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BILLY NOMATES – Mary And The Hyenas (Invada)
Съдейки по ревютата на критиката във Великобритания, оригиналната музика на Billy Nomates (Tor Maries) за театралното представление Mary and the Hyenas работи по-добре като самостоятелен албум, отколкото в самата (изцяло дамска) постановка за живота на майката на феминизма Mary Wollstonecraft (1759-1797). Опирайки се сериозно на синтпопа от 70-те и 80-те, Nomates създава 11 песни по нейна музика и текстове (с рамо от драматурга на постановката Maureen Lennon), които удрят еднакво силно, независимо дали се загръщат като пиано балади (Falling For You), деликатен инди фолк (Fuckboy) или стадионни синти химни (най-добрите бенгъри в албума (How’d You Grow a Girl и Utopian Dreams). Приемаме го като приятно подгряване за новия самостоятелен албум на Billy, който излиза през май. 3/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
STEVE REICH – Collected Works (Nonesuch)
Steve Reich е от пионерите на музикален поставангардизъм, които трябва да бъдат изучавани в училищата. Американският влиятелен композитор е стигнал далеч със своите студии върху минималистичното и поетапно разгръщане на повтаряеми мелодии: пиеси като Vermont Counterpoint попадат като преработки в диджей сетоверте на Björk, Pendulum Music e свирена наживо от Sonic Youth и Aphex Twin, има и албум с ремикси на неговите композиции от хора като Coldcut, Howie B и Nobukazu Takemura. Всичко това е доказателство за трайното му новаторско присъствие в музикалната история от най-ранните му композиции през 60-те години до днес. Nonesuch събира най-големия каталог с емблематични Reich-ови творби в 24 диска, които хипнотизират с всичко от Music For 18 Musicians (опитайте се да не изтръпнете още на първите секунди от Pulses) до Different Trains. 22 часа Steve Reich се поглъщат трудно на един слушане, но пък са истински учебник. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от Nonesuch
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
