Най-впечатляващото нещо в Art Angels, дългоочакваният нов албум на Claire Boucher aka Grimes, е колко различно звучи от всичко останало в момента. Младата канадка се оказа в трудна позиция след главозамайващия успех на последния й запис Visions, извел я от по-тъмните ъгълчета на мрежата и превърнал я в почти месианска фигура, обременена от ужасно много очаквания за музикална революция. Всички я познаваха, хвалеха се откога и знаеха какво точно искат от нея, макар по всичко да личеше, че тя самата все още не е опознала себе си съвсем за скромните си 27 години. През тригодишната пауза между Visions и Art Angels, Boucher пусна песен писана за (и съответно отказана от) Rihanna, отхвърли самоналожения поп етикет за своята музика с аргумента, че е поредният излишен такъв, и изхвърли готов албум в коша, тъй като, по собствените й думи, не струвал. Следва цяла година, в която не слуша никаква музика, освобождава се от надвисналото бреме на крайните срокове и съвсем самичка записва Art Angels – колекция от 14 трака, която на пръв прочит звучи объркано, но след по-близка инспекция разкрива голяма и интелигентно прикрита амбиция.
Boucher създава алтер егото си Grimes като буфер между обострената си чувствителност и изискуемата доза ексхибиционизъм, нужна на един артист, за да се изправи и да заяви своята същност пред група непознати. В противоречието между концептуалния начин, по който Boucher възприема музиката, и ухото й за големи, бързо запомнящи се мелодии, се ражда нещо специално. Grimes създава свят без клишета, в който успява да ожени артистичните си търсения със сравнително праволинейни структурно песни с лесни за тананикане рефрени и припеви. В микса се усещат влияния от транс, китарен поп, есид хаус, кънтри, рок за чичковци, синтпоп и стадионен метъл. Въпреки това мешаницата не звучи хаотично. Напротив, Art Angels има силен характер. От хипермомичешките хелийни вокали, през чувството за необузданост, тихия пост-феминизъм (да, ок е да си момиче), комбинацията от ранимост и сила до струящия естествен индивидуализъм във визията – всичко си е на мястото без помощта на стилисти, звукозаписни компании и креативни директори в търсенето на поредния вайръл момент.
Във време когато границите между комерсиалната, леснодостъпна музика и експериментаторската все по-категорично се раздалечават, появата на албум, в който те си взаимодействат, доближават и дори размиват е важна. Песни като Flesh Without Blood (пасивно-агресивно бунтуване срещу медиите, които се опитват да я категоризират, но поднесено като любовна раздяла) и леко ревизираната екзистенциална еуфория на Realiti отварят широко вратите за масовата публика към света на Grimes, канят я да поостане, да се поогледа и да се заслуша в по-новаторската страна на музиката. Ако нямате късмета да сте наследили музикална култура от своите родители, човек като Boucher може с лекота да ви зариби и замисли. Остава само повече хора да захапят това, което предлага.
Art Angels (4AD) е на пазара.
