EIKO ISHIBASHI – Antigone (Drag City)
След смели електроакустични експерименти и фантастичните саундтраци за два от филмовите шедьовъри на Ryūsuke Hamaguchi (Карай колата ми и Злото не съществува), Eiko Ishibashi се завръща към авангардния си поп от предходната декада (The Dream My Bones Dream oт 2018). Записвайки с акордеониста Kalle Moberg, басиста Marty Holoubek, барабаниста Tatsuhisa Yamamoto, перкусиониста Joe Talia и своя музикален и житейски партньор Jim O’Rourke, японската композиторка, мултиинструменталист и певица създава осем мелодични, красиви и ефирни като японска вишна филмови пиеси за Antigone – невероятно богат и даряващ албум, който приковава моментално с вълшебните си оркестрации. Кинематографската душа на проекта се дефинира отчетливо още в откриващата минорна песен October, която полага деликатните вокали на Ishibashi върху cosmiche синтезатори, експресивни барабани и джазиран бас. Майсторското показно по фина мелодичност продължава и в в първия сингъл Coma, чийто семпъл, но луксозен аранжимент е способен едновременно да очарова и засрами и най-претенциозния меломен (с акордеона на Moberg и какво ли още не).
Вълшебството на Antigone се дължи именно на начина, по който тези изключително многопластови пиеси не напрапват своята комплексност, а напротив – хипнотизират плавно с калейдоскопичните си мелодии и непрекъснато развитие, от което гребеш отново и отново с всяко следващо слушане. Комбинирайки 70-тарски прогресии и 80-тарска синти душа, Ishibashi се разлива в духовата секция на краутрок-ското Trial и маркира деликатно в по-минирни песни като Nothing As. И докато неговорещите японски потъват до безкрай в деликатната душа на този изключителен албум, бърз поглед към преводите на текстовете разкрива Antigone като концептуална и поетична медитация върху смъртта и кошмарните недъзи на съвременното общество. Споделянето на едно и също име с трагичната героиня от древногръцката митология, дръзнала да се опълчи на властта, е съвсем нарочно. Дистопичният Ishibashi саундтрак на ХХI век e oт онези зрели, навременни, отчайващо красиви, богато текстурирани и много елегантни албуми, които слушаш често сам на плоча или споделяш с добър приятел. 5/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DJ KOZE – Music Can Hear Us (Pampa)
Трийсетина години след като започва да си пробива път на музикалната сцена в Хамбург, днес Stefan Kozalla или Диджей Коце прави революция след революция в съвременната електроника с почти съвършена продукция, моментално разпознаваем личен почерк и непредвидими жанрови, вокални и ритмични завои. Седем години след нагазването в 70-тарския соул, минимъл техно, бум бап фънк и дрийм поп с Knock, Knock (2018), Коцето се събира с Damon Albarn (Gorillaz, Blur), Arnim Teutoburg-Weiß (Beatsteaks), Sofia Kenndey, Soap&Skin, The Düsseldorf Düsterboys и още герои, за да запише, по собствените си думи, най-мощния легален наркотик и космическо родео, резониращо с нуждата от огледало на съдбата, преживяната болка, еуфорията и грознатата политика. Как го виждаме ние? Музикално: като смела калейдоскопична епика, която вършее из дълъг списък от жанрове като електро, дрийм поп, хаус, техно, транс, асид, кубински сон, японски ду уоп и афробийт. Чисто концептуално, Music Can Hear Us e завръщане към безграничното детско любопитство, засегнато от тегобата и страховете на зрялата възраст.
Пoказното пътешествие започва с The Universe In A Nutshell – бавна и поглъщаща транс медитация с цитат от персийския поет Руми (out beyond ideas of wrongdoing and rightdoing, there is a field. I’ll meet you there), в която постепенната градация на нови елементи завихря буря от отекващи барабани, цигулки, безсловесни напеви, глокеншпил, камбани и клавесин. Амапиано и афробийт са на фокус в Pure Love, едно от най-меланхоличните, но и танцувални парчета в албума, което разлива auto-tune вокалите на Damon Albarn върху моменти на гротескова изкривеност и приглушен фатализъм. Der Fall смекчава звученето с фолк и нежните вокали от Sophia Kennedy, а Wie Shön Du Bist се насочва към инди рока със заразителен поп привкус и елементи на танцувална електроника. Tu Dime Cuando маркира една силно изкривена абстракция, която продължава в The Talented Mr. Tripley (какво заглавие само! – бел.ред.), преди да се трансформира в комплексно прогресивен соул и джаз.
Дигиталните камбани и меките хипнотични мантри на Markus Acher (The Notwist) в баладата What About Us предхождат една от най-силните песни в албума, а именно психеделичната ода за любовта и щастието Unbelievable. Коцето продължава да изненадва и с начина, по който интерпретира мрачната синти електроника (A Dónde Vas? и Vamos A la Playa), бразилския фънк (Die Gondel), брейкбийт и дръм енд бейса (Brushcutter), ембиънта (интерлюдията Aruna) и модернатa електроника с традиционни японски вокали (Umaoi с Marewrew). Maлко са музикантите, които могат да съберат такова количество и толкова разнородни музикални влияния на едно място и да ги превърнат в гладко преливащ душевен мехлем. DJ Koze води авангарда. 4/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
PERFUME GENIUS – Glory (Matador)
Близо три години след новаторския електро арт поп на Ugly Season, Mike Hadreas се връща към по-конвенционалното музициране със седмия си албум като Perfume Genius. Конвенционално обаче не съвсем не означава нещо по-малко от моментални удари в стомаха, които започват още с откриващия сингъл It’s a Mirror и продължават в чувствения и експлозивен дует с Aldous Harding No Front Teeth. Glory обаче не се разкрива само в по-директните си послания, но и в красивия меланж от енергия и нюансирана чувствителност. Изпълнените със живот и макабрени едва доловими тонове на тревожност единайсет песни гъмжат не само от щедри инди рок китари, но и от богатия колоборативен принос на китаристите Meg Duffy и Greg Uhlmann, басиста Pat Kelly, продуцента Blake Mills и барабаниста Jim Keltner, които напълват студиото на Hadreas и неговия дългогодишен креативен и житейски партньор – мултиинструменталистът Alan Wyffels. Независимо дали се сдържат чувствено (Me & Angel) или прогресират нежно до кресчендо (Clean Heart), всяка едно от песните в последния парфюмен гений привлича ухото и душата с многопластови манифестации и руминации, пълзящи уверено между несподелената любов (Capezio), телесните илюзии за накърнена мъжественост (Full On) и мрачните фантазии за положителните аспекти на едно отвличане (In A Row). Все по-уверен, все по-богат на послания и музикални идеи, все по-директен и добър текстописец, Perfume Genius е не само величествена кралица, но и безподобен крал. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
JAPANESE BREAKFAST – For Melancholy Brunettes (& Sad Women) (Dead Oceans)
Докато номинираният за Грами Jubilee (2021) е приятен завой към значително по-позитивните и обнадеждаващи звуци и теми с инди, синт и дрийм поп мотиви, последният албум на Michelle Zauner като Japanese Breakfast (и нейн първи в професионално студио и стриктна концепция) e смело гмуркане в чистата меланхолия, изпитаното страдание и романтичната тъга. Четири години след като американката с корейски корени се намества в културния цайтайст на своето време, For Melancholy Brunettes (&Sad Women) развива иносказателните си теми с умел меланж от биографични мотиви и чиста фикция. Ефирната арфа в откриващата балада Here Is Someone е идеалната подложка за нежните вокали на Zauner, които се разгръщат още повече в първия сингъл Orlando In Love – магичен поп-рок с богата оркестрация, интерпретиращ едноименната поема на Matteo Maria Boiardo. Тематично, албумът редува истории за предателства, изневери и изкушения (Honey Water) с коментари за нелепата съвременна идея за мъжественост (Mega Circuit), но емоционалният център на Zauner си личи най-добре в тематично и стилово навързаните Little Girl и Leda. Именно в тях се усеща най-силно автобиографичният елемент чрез разказ за прогресивното отдалечаване на певицата от своя баща. И докато Little Girl я поставя на негово място в опит да разбере чувствата му, Leda е своеобразен телефонен разговор между двамата, вдъхновен от действителен такъв години след бягството на бащата в Тайланд. 32-минутният бавен танц на Zauner с тъгата завършва с докосваща меланхолия и самоанализ в Winter In LA и Magic Mountain – още две доказателства за това как четвъртият албум на Japanese Breakfast устоява под тежестта на високите очаквания и стандарта, които самата Zauner е задала. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BON IVER – Sable, Fable (Jagjaguwar)
Песимистичният характер на Sаble (2024) е бил само за заблуда на противника или лаврова клонка към застиналите в дебюта For Emma, Forever Ago (2007). Разширяването на миналогодишното EP на Bon Iver с цял албум отгоре (Fable) може да се опише лесно и с простоват анализ на горната гърда, пардон обложка. Черното квадратче на миналогодишната тъга е обгърнато от сьомговата душа на меки песни, създадени и украсени от красивия фалцет на спокоен и влюбен човек, прекарващ повече време под жарките лъчи на Лос Анджелис, а не в дън гори тилилейски. Петият албум на Justin Vernon (и първи Bon Iver от шест години насам) е едновременно път към изцелението и красива история за любов и честност – от онези, които се постигат рядко и предимно неочаквано. Страхът, примирението, депресията, самотата и генералната тегоба на Sable се трансформират в богато орнаментиран фолк и фънки поп за радост, екзалтация и безумно увлечение (Everything Is Peaceful Love), неустоимо желание (Walk Home) и силата да бъдеш най-добрия себе си (If Only I Could Wait с Danielle Haim). Everything Is Peaceful Love, ама наистина. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
PANDA BEAR – Sinister Grift (Domino)
Освен съосновател и главен творчески двигател на нео-психеделичната банда Animal Collective, Noah Lennox е самостоятелен артист вече повече от четвърт век. Именно неговият солов албум Person Pitch (2007) допринася за възхода на чилуейва и очевидно оказва силно влияние и върху осмия дългосвирещ диск на американеца като Panda Bear. Sinister Grift представя обнадеждаваща, но сладко-горчива носталгия, облечена в топлите звуци на психеделичен поп, тропически рок, реге и дъб. Освен да се наслаждава на меланхоличния летен бриз, Panda Bear изследва и важни фрагменти от личния си живот като отдадеността на родителството (Praise), психичното здраве и опасните разсейки (50 mg), смисъла на живота и съпровождащите го трудности (Ends Meet) и най-вече любовта, загубата и чувство за безсилие пред всяка една от двете (Anywhere But Here, Ferry Lady, Venom’s In, Life In The Cold, Elegy For Noah Lou, Defense). Записан в студиото на Lennox в Лисабон, Sinister Grift е първият негов самостоятелен албум, в който участват всички членове на Animal Collective, както и приятелката му Rivka Ravede (певица и басист в рок бандата Spirit Of The Beehive). 3/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
DESTROYER – Dan’s Boogie (Merge)
Четиринайстият албум на канадеца Dan Bejar като Destroyer започва с петминутна епика (The Same Thing as Nothing at All), която звучи като излязло от студиото на Father John Misty. Разбира се, макар двамата да започват 2025 с общо турне, Dan’s Boogie не подражава, а матира собственоръчно като характерен и уверен унищожител от първата до последната секунда. Независимо дали композира саундтраци за научнофантастични филми (The Ignoramus of Love), разхожда се лежерно из тропите на балеарския поп (Bologna) и блъска клавишите на пианото като обсебен бар(овец) (Sun Meet Snow), Bejar подхожда смело към постоянното си преоткриване в различни роли – я певец от фоайето, я мошеник, я второстепенен герой в собствения си филм, я някоя друга изненада. Елате за лиричния висш пилотаж и останете за богатите аранжименти и проникновени елегии (Cataract Time). 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
THE HORRORS – Night Life (Fiction)
The Horrors продължават да се трансформират смело с всеки следващ албум. Без да затъва още по-комфортно в 80-тарските уейв прогресии, нео психеделия и шугейз симфонии на предходните си дискове или да се връща страхливо към гаражните си пънк корени, английската рок група прокарва поредната си метаморфоза с Night Life – потентен електро рок с ноктурни бас линии, програмирани барабани и разпознаваемия баритон на фронтмена Faris Badwan. Мрачната красота деветте парчета се дължи на начина, по който неглижират класическите изкривени китари за сметка на пулсиращия бас ритъм, взривяваща електроника и индустриалната закваска. Чувството за страх, изолация и тъмнина е директно отражение от корените на Badwan, роден в семейството на палестинец и англичанка и принуден да наблюдава систематичното заличаване на идентичността на своя народ. Двадесет години след своето създаване, The Horrors звучат все така умно, шумно и сякаш на място – точно там, където трябва да бъдат. Макар и в редуциран състав (само с Badwan, Rhys Webb и Joshua Hayward от оригиналната петорка), The Horrors си остават силни и безкомпромисни в решението да еволюират. 4/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или го чуй наживо в първия ден на Sofia Live Fest
KASSIAN – Channels (!K7)
Дебютният албум на Kassian e своеобразно затваряне на кръга за Warren Cummings и Joe Danvers, които се срещат случайно на парти в Лондон преди шест години и впоследствие записват десетки EP-та с техно, хаус, транс, груув, денс и бас ритми, преди да се завърнат към топлите нюанси на семплирания хаус от своето начало. Channels дестилира преживени загуби, период на изолация, дълги интроспективни разговори и пълноценно попиване на най-благите и най-тежките моменти на човешкото съществуване в емоционално пътешествие из носталгия, радост и тъга, но без да изгубва от фокус надеждата за светло бъдеще. Откриващото Mockingbirds градира постепенно своя утопичен тропически заряд до раздвижения груув на класическо техно (Aeolian Harp) с джаз рамо от Joe Armon-Jones (Ezra Collective). Invasion и Metro пък са ударен трансфер на плажно рейв парти – първата с мейнстрийм техно-транс меланж с абстрактна психеделия, а втората – с първите в албума семплирани вокали. И докато едноименният трак Channels забавя темпото с обрано итало диско и носталгично виолончело, Spring насочва започнатото в осезаемо по-мрачна посока с тъжни цигулки и минорна енергичност, отстъпвайки доволно място за емоционален заряд за сметка на танцувалната еуфория. Единадесетте трака в Channels разполагат житейските възходи и падения там някъде между интроспективната боди музика и мащабния рейв. 3,5/5 – Владимир Господинов
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
BLACK COUNTRY, NEW ROAD – Forever Howlong (Ninja Tune)
След внезапното напускане на своя фронтмен и основен композитор Isaac Wood само дни преди излизането на бароковия поп шедьовър Ants From Up There (2022), останалите шест члена на Black Country, New Road решават да продължат да запишат нов материал за предстоящите си фестивални участия и по-късно издават и един концерт. Forever Howlong е първият албум на групата с изцяло нова музика и споделени вокални ангажименти от между Tyler Hyde, May Kershaw и Georgia Ellery, който завива здраво към карнавалната музика и къса драматично връзките с експерименталното, непредвидимо и затрогващо начало на седморката. Говорим за група, която все още търси новия си звук отвъд пост-пънка и бароковия поп и продължава да се ориентира в многоликата динамика на формация от различни хора в споделен център. Три години след напускането на Wood, BC,NW залага на далеч по-пасторален и фолк звук с неминуеми прогресии, които третират кризата на идентичността с амбиция и любов. 3/5 – Светослав Петров
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC или BANDCAMP
Всеки албум е независим избор на нашите редактори. Ако поръчате през Apple Music, можем да получим малка партньорска комисионна.
